Тексас – размирното дете на САЩ, е отново в устата на желаещите разпада на „Империята на злото“. През социалните мрежи преминаха множество публикации, които убеждават читателя, че моментът е настъпил – Щатът на самотната звезда да възвърне статута си на независима република и с това ще катурне къщата от карти на Съединените щати.
Повод за възобновените спекулации за отцепването на Тексас беше решението отпреди няколко седмици на Върховния съд на САЩ, че оградата от 47 м бодлива тел, която Тексас издигна по дължината на р. Рио Гранде, за да спре достъпът на нелегални имигранти, е незаконна и трябва да бъде премахната.
Във Фейсбук се появиха публикации за „началото на края“, в които снимки на тирове, които „блокират границата“, бяха използвани за илюстрация на народното недоволство на тексасци, но проверка на bTV показа, че илюстрациите са от съвсем друго събитие през месец октомври 2023.
Идеите, че Щатът на самотната звезда – наричан така заради бившия си статут на независима република – е на път да се отдели от САЩ, се прокарват от тексаски политици.
„Тексас може абсолютно, на 100%, да избере да напусне съюза“, казва Даниел Милър, председател на Тексаското националистическо движение, във видео, посветено на Текзит. Той се позовава на елементи от Конституцията на САЩ в потвърждение. „Това е избор на народа на Тексас и само на него.“ Интервюто на Милър за британския тв канал GBNews, озаглавено „НИЩО в конституцията на САЩ не може да възпре отделянето на Тексас от Съюза“ може да видите тук.
Екипът за проверка на факти на БНР реши да установи дали отцепването на Тексас е практически възможно, според законите на САЩ.
Твърдение: Конституцията на САЩ дава „абсолютно законно право“ за отделяне на Тексас
Както е известно, правната система на Съединените щати е изградена на основата на прецедентното право, докато нашата се основава на Римското право. При прецедентното право едно дело следва да бъде разрешено по аналогия според това, как е било разрешено в друг подобен случай.
“Прецедент в правото – съдебно решение или решение на съд, което се цитира в последващ спор като пример или аналогия, за да се обоснове решаването на подобен случай или правен въпрос по същия начин. Общото право и справедливостта, както се срещат в английската и американската правна система, разчитат силно на съвкупността от установени прецеденти, въпреки че в първоначалното развитие на правосъдната система съдът теоретично е имал свобода от прецедента. В края на XIX в. в Англия се възприема твърдо принципът stare decisis (на латински: „нека решението остане в сила“). В Съединените щати принципът на прецедента е твърд, въпреки че висшите съдилища – особено Върховният съд на Съединените щати – могат да преразглеждат и отменят по-ранни прецеденти.”
(Енциклопедия Британика)
Идеята, че 28-ия щат може да обяви независимост от съюза подхвърля още преди 15 г. тогавашният губернатор на Тексас Рик Пери. Къде на шега, къде насериозно, наследникът на Пери – сегашният губернатор Грег Абът също прегръща каузата. Правните аргументи, които се изтъкват от поддръжниците на Текзит, са едни и същи. На тях се позовава и политикът националист Даниел Милър. И те са: Член 1, алинея 10, точка 1 от Конституцията на САЩ, чл. 1, ал 1 от Тексаската конституция, и 10-ата поправка към конституцията на САЩ. Ще ги разгледаме поотделно.
1. Тексас може да напусне Съюза, защото в основополагащия документ, конституцията на САЩ, не е указано, че не може.
Член 1, алинея 10, точка 1.3 от Конституцията
Нито един щат не може да сключва договори, съюзи или конфедерации; да издава писма за забрана и отпор; да сече пари; да издава менителници; да прави други платежни средства освен златни и сребърни монети за плащане на дългове; да осъжда без съдебен процес, да приема, закони ex post facto (със задна дата – бел.ред.) или закони, нарушаващи задължението по договорите, както и да дава благороднически титли.
2. Според закона на Тексас, щатът има право да свали правителството си (и да се отдели от САЩ), ако това накърнява интереса на хората.
Член 1, алинея 2 от конституцията на Тексас
Цялата политическа власт е поверена на народа и всички свободни правителства се основават на неговата воля и са създадени в негова полза. Народът на Тексас твърдо вярва в републиканската форма на управление и при спазване на това условие има неотменимото право по всяко време да променя, реформира или премахва своето правителство по начин, който сметне за целесъобразен.
3. Десетата поправка дава право на щатите или на народа на щатите да вземат решения, за които в конституцията няма изрична забрана.
Х-а поправка от американската конституция
Правомощията, които Конституцията не е делегирала на Съединените щати и не е забранила на щатите, са запазени съответно за щатите или за народа.
Правни и исторически прецеденти, които блокират отделянето
Въпросът дали Тексас би могъл да се отдели е до голяма степен академичен. Според историци на правото и конституционни експерти този проблем е решен преди повече от 150 години. Експертите цитират следните исторически и правни прецеденти:
- Решението на Върховния съд „Тексас срещу Уайт“ от 1869 г. е посветено на продажбата на облигации на американската хазна, които Тексас държи, за да финансира участието си в Гражданската война. Съдът постановява, че продажбата от правителството на Конфедерацията е незаконна, тъй като самото отделяне на Тексас е незаконно. Върховният съд, за добро или за лошо, е последната дума за това как да се тълкува Конституцията.
Върховният съд на САЩ обявява, че отделни щати не могат едностранно да се отделят от Съюза. Съдът набляга на „неразривната връзка“, която се формира при присъединяването на даден щат към Съюза, което прави съюза вечен и неразрушим.
Актовете за отделяне, като тези на законодателния орган на Тексас по време на Гражданската война, са счетени от Върховния съд за „абсолютно нищожни“. Тази правна недействителност засилва идеята, че опитите за отделяне са юридически невалидни.
Върховният съдия Салмън П. Чейс по делото „Тексас срещу Уайт“, подчертава, че с присъединяването си към Съюза щатите влизат в „неразривна връзка“ с всички задължения на вечния съюз. Няма правна разпоредба, която да позволява на щатите да преразгледат или отменят съюза си със Съединените щати, освен чрез революция или съгласие на щатите.
- Правен прецедент от Гражданската война: резултатът от Гражданската война през 60-те години на XIX век категорично установява, че щатите не могат законно да се отделят от САЩ. Разрешаването на конфликта затвърждава властта на федералното правителство и създава прецедент срещу отделянето.
Споразумението „Грант-Лий“ от 9 април 1865 г., разглеждано от съда в Апоматокс, относно капитулацията на генерала от армията на Конфедерацията Робърт Е. Лий, която по същество сложи край на Гражданската война, предизвикана от опита за отделяне на Тексас и други щати.
„Исторически погледнато, предишните опити на щатите да се отделят са били оспорвани от армии на бойните полета, а не от адвокати в съдилищата“, пише Харви Тъкър, почетен професор по политически науки в Тексаския университет, коментирайки, че твърдението за „абсолютно право“ на отделяне преувеличава правната позиция.
В някои случаи истината е въпрос на тълкувание. Експертното мнение на прависти е, че няма категорично правно основание за това, че щатът Тексас може да обяви независимост от САЩ. То се потвърждава от съдебни прецеденти на решения на Върховния съд, които за американското право имат ролята на закон. От друга страна в аргументите на привържениците на отцепването на Тексас, че това, което не е забранено в основния закон на Съюза, не е противозаконно, има логика.
Според проучване на нагласите, направено в началото на февруари от лондонската компания за социологически проучвания Redfield & Wilton Strategies, ако в момента в Тексас се проведе референдум за това дали да бъде щат в рамките на САЩ или да бъде независима държава, 67% биха гласували за оставане в рамките на САЩ.
Заключение
Твърдението, че Конституцията на САЩ дава „абсолютно законно право“ за отделяне на Тексас, е НЕВЯРНО. Въпросът е най-малкото спорен и може да бъде разрешен от консилиум от правни експерти. Върховният съд е последната инстанция, която тълкува Конституцията, а в решение на Върховния съд от 1869 г. се постановява, че отделянето е незаконно. Историци и правни експерти твърдят, че Гражданската война също така установява, че няма „право“ на отделяне.
