Лейтенант д-р Мария Якова работи при проф. Никола Владов в клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във ВМА.
Завърши 32-ата българска антарктическа експедиция. В нея за втори път основна логистична дейност оказа българският кораб „Св. СВ. Кирил и Методий“.
Лейтенант д-р Мария Якова е млад хирург в клиниката на проф. Никола Владов по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, единствената жена в екипа от колегите й коремни хирурзи. Отскоро е и военен лекар. Има две мисии в професионалната си биография-в Босна и Херцеговина, една след друга, общо една година (2022-2023 г.) – като медицински съветник на главнокомандващия на мисията и директор на медицинското осигуряване на базата на Европейския съюз там. Във Военномедицинска академия е повече от 10 г., от началото на 2013 г.По време на 32-та ни мия до ледения континент тя беше лекар на мисията.
„И на отиване към ледения континент, но и на връщане, вълнението ни беше много голямо, всички се вълнувахме, защото първо ни предстоеше нещо ново и интересно, второ, след края на мисията, ни предстоеше да се завърнем у дома при близките ни и това нямаше как да не се отрази на емоционалното ни състояние. На практика за наш всичко беше нови, открихме един цял нов свят-Антарктика. Това е нещо съвсем ново и непознато“. Това каза пред военния вестник докторът на експедицията Мария Якова.
Тя специално изтъкна новите запознанства с екипажа и останалите специалисти и учени, с които са общували на борда и по време на цялата мисия. За нея основно предизвикателство е била съвършено новата обстановка, в която се е налагало да живее и да работи и от това е бил придобин наистина безценен опит, който ще й бъде полезен и занапред в професионалния и житейския й път.
„Моята зона на комфорт беше в голяма болница с всякакви удобства, диагностични методи и възможности. На ледения континент ми се наложи да изляза от зоната ми на комфорт и се налагаше да работя на много по-малко пространство без никакви помощни апарати за диагностика, без достъп до изследвания. Налага се лекарят на място да разчита само на собствените си знания и умения, за да е в състояние да постави диагноза и да проведе лечение. Всичко е разположено на много малко място и реално в движеща се обстановка“, разказа лейтенант д-р Якова
Според нея, в такава сложна обстановка лекарите трябва да са наистина добри, да се справят и да бъдат полезни на своите пациенти. Необходим е опит, професионален и житейски. Няма как новозавършил лекар да се справи, защото се изискват много качества, а те се изграждат и придобиват с годините, когато специалистът работи и събира знания. Той трябва да има професионален и опитен поглед над клиничните данни, като цяло е необходим клиничен опит, за да предприеме един специалист такова предизвикателство в професионален план.
„Това, което успях да науча по време на тази мисия с кораба, беше, че когато сме в зоната си на комфорт, сме доста разглезени, защото имаме всичко в професионалното си ежедневие. Човек обаче наистина може да се справи със значително по-малко ресурси. Достъпът до учените, който имахме всички, беше наистина интересен, защото разбрах много за климатичните промени. Запознах се в някои детайли и с проектите, по които те работят. Това обогати много общите ми познания и мирогледа ми“, каза още корабният лекар на 32-та ни антарктическа мисия.
На кораба всички са едно напълно затворено общество и предизвикателството е фактът, че то дълго време е напълно изолирано от околния свят. Преходът през Атлантика е дълъг и няма реален контакт с други хора. Затова е особено важно човек да се разбира с останалите около себе си и да цари мир в колектива. Важно е поддържането на баланс и добър психоклимат.
„Няколко пъти ми се наложи да извършвам различни манипулации. Самият факт, че има морско вълнение доста усложняваше действията ми на мен, а и на останалите от екипажа. Нямаше някакви особено голели трудности по време на пътуването. Разбира се битовите условия са по-различни, не е като да си си вкъщи, но се свиква с всичко. Каютите са малки. Пространството на всеки е доста ограничено. Но и с това се свиква. Всичко, което е необходимо за нормалното ни съществуване беше осигурено. В професионален план, имаше няколко ситуации, които представляваха леки предизвикателства, предвид условията, в които се налагаше да работя. Нямаше някакви сериозни проблеми и там. Проблемът беше вероятно в това да свикна, че накланянето на кораба не е толкова страшно и той няма да се обърне, което ми беше големият страх в началото“, спомня си лейтенант доктор Якова.
„Това което видяхме на място на ледения континент е, че наистина предстоят големи промени в климата. Има много интересни факти, които учените откриват и които касаят промените в климатичните условия на планетата ни. Това са проекти, до които сега не съм имала достъп и представляват интерес за мен. Да си лекар на ледения континент беше едно наистина много голямо предизвикателство за мен, но и авантюра. Ако обаче имам възможност, отново бих пътувала и бих повторила всичко още веднъж, при това с голямо удоволствие“, сподели корабният лекар пред вестник „Българска армия“.
Тя се подготвя дори прекалено много за това пътуване, според собствените й думи. Запознава се с климата и условията на живот там, но закупува прекалено много екипировка и дебели дрехи. Оказва се, че условията там не са чак толкова страшни и през летния сезон дори са много поносими. За експедицията знае много още от дете, защото нейни близки са участвали в едни от първите пътувания до ледения континент и от тях тя е слушала много разкази за всичко, което се случва там, за базата, за Антарктика.
„Океанът е огромен, но се свиква с него. За някои това е по-трудно, за други е по-лесно, аз нямах проблем с вълнението на морето и с морската болест. Не бях пътувала толкова дълго с кораб преди това, но извадих късмет. Необятната шир мен лично ме успокоява. Други хора се чувстват по-депресирани и уморени, защото в продължение на 20 дена не се вижда нищо друго, освен вода наоколо. На мен лично това ми действаше по-скоро релаксиращо. Аз съм привързана към морето. Гмуркам се и за мен това не беше проблем“, казва още лейтенант доктор Якова.
По думите й е особено интересно да се опознават хората в такова дълго плаване. Всеки има с какво да допринесе и да добави в палитрата от знания и умения на останалите. Това създава и разнообразието по време на тези дълги и отегчителни пътувания, което е от особено значения за добрия психоклимат на борда, като така и престоят се улеснява за всички.
„В този малък и сплотен колектив всички се разбирахме прекрасно – и военнослужещите, и цивилните. Всички спазваха необходимите правила на борда на кораба, за да нямам аз сериозна работа. Най-често ме търсеха по стандартни причини – бъбречни кризи, настинки, хреми. Два от случаите представляваха по-голямо предизвикателство, но всичко вече е останало назад и е важно, че всички са живи и здрави и така се завърнаха“, споделя още лекарят на 32-та ни антарктическа мисия.
Човек трябва да се научи да се адаптира
Според лейтенант доктор Мария Якова, човек трябва да се научи да се адаптира към всякаква среда и да разбере, че може да се работи с много по-малко ресурси, а да се постигат същите резултати. Според лекарят, човек трябва да се подготви за всичко и много добре да си планира всичко преди такова пътуване, защото на място няма полезен ход, ако не е планувано предварително всичко, което е необходимо. Взаимоотношенията между хората в такива далечни дестинации са особено важни и това също трябва да се вземе предвид, когато се определят екипите, които се подготвят и изпращат на такива мисии.
За нея особено полезно и интересно е било това, че на място, на ледения континент се вижда колко климатичните промени с в ход и колко бързо се променя всичко. От изследването на ледниците става ясно, че в близките 10-15 години всичко на белия континент могат да са коренно различни. Цялата белота показва на човека, колко е незначителен и как всичко се променя през това време, споделя лейтенант доктор Якова.
