„Путин, войната и ние” не ни защитава от заплахата конниците на апокалипсиса да донесат световната ядрена война
Две години след старта на руския терор в Украйна разследващият журналист Огнян Стефанов представя своите очерци по темата. В книгата „Путин, войната и ние”(издателство „Ентусиаст”) той изследва обстоятелствата от миналото и настоящето, които водят до трагичните събития, на които сме свидетели днес, както и каква е позицията на България в конфликта. Авторът свързва амбицията на президента Владимир Путин за власт извън границите на своята държава с историята за Конниците на апокалипсиса, описана в откровенията на Йоан в Библията.
Тази книга събира и подрежда известни, но и не толкова популярни факти за причините за агресията на Кремъл, осветява и упорито крити такива от биографията на руския президент, търси дълбоко в историята и настоящето и дава отговори, как се стигна дотук. Както и къде сме ние в отношението си към тази война и колко срамни тайни крият българо-руските отношения. Отдавна е време за този разговор, смята авторът.
Огнян Стефанов е създател на сайта за журналистически разследвания „Фрог нюз”, а преди това работи в едни от най-големите ни печатни издания. Автор е на 6 книги, сред които „Кома”, „Мафията от КГБ до ДС”, „Интервю с диктатор” и други.
Книгата беше представена преди дни в книжен център „Гринуич” един от редакторите й Люба Кулезич. Книгата се опитва да формулира и колективния ни подсъзнателен страх, че войната близо до нас ще доведе конниците на апокалипсиса, Страшния съд, казва тя, след като един човек си е въобразил, че може да стане господар на света. Книгата с подзаглавие „Апокалипсисът – ужасни факти от Русия, Украйна и България” доказва, че може да се кажат нови неща за войната и за лидера на Кремъл. Авторът е осветил, според Люба Кулезич, разликата между официалната и истинската биография на руския президент, който се превръща от лицемерен критик на сталинизма и Сталин до диктатор, който иска да му подражава. И Огнян Стефанов прави това със стриктно отношение към фактите. Проекцията на войната в Украйна върху България поставя и въпроса, че трудно можем да си обясним защо тя така раздели българското общество и някои взеха страната на нашественика. И как това се случи на чисто ментално ниво. Авторът се опитва да обясни къде се намираме ние като общност в този свят на война и защо злото има толкова привлекателна сила.
Книгата има и познавателно значение с отделните си есета, всяко – със свое мото от текстове на класически и съвременни руски и европейски автори. Огнян Стефанов е писал текстовете си две години и всичко говори, че тя може да има своето естествено продължение.
Това не е книга срещу Русия, казва авторът, които е учил и живял години в Лвов: Защото културата й няма нищо общо с управниците й, които властват над нея. И с болка сравни днес всеки ракетен удар над Одеса, градът на Исак Бабел, написал „Одески разкази”, като всеки път с ново убиване на писателя, разстрелян с личната заповед на Сталин. Огнян Стефанов не приема след като 8,5 млн.украинци са загинали в сражения срещу нацистите във Втората световна война, съвременните украинци да бъдат наричани днес нацисти. И подчертава, че братоубийствена война е имало по време на белия и червения терор в началото на миналия век, но днес по полетата на войната това просто е агресията на Русия. „Аз ли съм влязъл в друго кино и гледам друг филм“, казва авторът, „но за съжаление много хора вярват на кремълската пропаганда”, допълва Огнян Стефанов. Затова му се иска да вярва, че книгата му дава шанс като през ключалка на врата да се прокрадне истината и свободата…
„Златен Кукерикон”`2024 или кой прави най-смешен театър
Светломира ДИМИТРОВА
Сатирата връчи годишните си награди „Златен Кукерикон” за постижения в сатиричното изкуство с пищно шоу. По традиция на представянето на отличията зрителите на всеки 7 април, рожденият ден на театъра преди 67 години, се порадваха на кратък преглед с мотиви от актуалния ни обществен живот. Водещ беше многогодишният артистичен тандем на Калин Сърменов и Александра Сърчаджиева. Спектакълът на тема „Кой не знае?” премина под мотото „Аз обичам България”, а Чашко Кадиев обяви, че по ума посрещат, по таланта-изпращат. Герои на сцената бяха актуални политически и правителствени лица и образи от забавни телевизионни формати. А Христо Стоичков периодично се появяваше в рекламите на телевизия „Кукерикон”.
В спектакъла участваха почти всички актьори от трупата, а песните изпълниха „постоянните заподозрени” на „Сатирично кабаре” от афиша на театъра: Константин Икономов, Елена Атанасова, Деница Даринова и Явор Борисов. Акомпанираше им бендът на театъра „Златен Кукерикон” с музикален ръководител Мартин Каров с евъргрийни от близки и по-далечни години. Режисьор на представлението беше самият директор Калин Сърменов.
Но най-важното, наградите! За режисура беше отличен „Монолози на вагината” на Стоян Радев в театър „Бонини”. Той каза, че за него е чест да вземе тази награда на церемония, на която самият Теди Москов получава Голямата награда за цялостно творчество на името на легендарния актьор на трупата Георги Калоянчев (отличието връчи синът Никола Калоянчев).
За ролята си в спектакъла на Стоян Радев Светлана Бонин грабна наградата за женска роля. А за мъжка беше отличен Калин Врачански за ролите на Бепо и Тито Мерели в „Комедия за тенори” на Благоевградския театър. Отличен като „Най-добър спектакъл” беше „Онзи, другият Ню Йорк”, авторско представление на Ванина Кондова. След много години в чужбина тя написва, поставя и дори играе спектакъла си в България сама. „Вие много ни зарадвахте”, казали колегите й от Сатирата и тя оценява това като по-голямата награда.
В категорията „Млада надежда” е отличена актрисата Пепа Николова за ролята си в „Летните оси ни хапят даже през ноември” от Иван Вирипаев в Бургаския театър. Тя посвети наградата си на току-що отишлия си режисьор и директор на театъра Борислав Чакринов (1961-2024). Посмъртно той получи и Извънредна награда за цялостно творчество, която взе дъщеря му Борислава Чакринова. Тя каза, че за големия режисьор отвъд режисьорския му път, е било особено важно всички в неговото театрално семейство да се чувстват добре и част от нещо по-голямо, каквото е винаги една добра театрална трупа.
Накратко
На 13 април в Sofia Live Club младата формация на известния тромпетист, композитор и преподавател Михаил Йосифов „Михаил Йосифов & Новините в джаза” започва представянето на 3 концерта на различни места в София с нова авторска музика. Следват изпълнения на терасата на центъра за култура „Топлоцентрала” през лятото и в Дома на киното приз есента.
На 12,13,14,25,26,27 и 28 април Софийската опера представя новата си премиера – балета „Великият Гетсби” по книгата на Франсис Скот Фицджералд с музика на Филип Глас, Ленард Бърнстейн, Джордж Гершуин, Бени Гудман, Глен Милър, Джордж Чадуик.
Пловдивчанката Ина Иванова спечели ХI национален конкурс за поезия „Христо Фотев” с книгата си „Нещата, за които мълчим” на издателство „Жанет 45”.
„Месец на село” на Иван Тургенев е премиерата на абсолвентите на проф.Маргарита Младенова на сцената на театралната академия на „Раковски”. В края на учебната година е времето да се видят много дипломни спектакли на тази сцена.
Писателят Тодор П. Тодоров с романа си „Хагабула” получи една от петте специални отличия на Европейската литературна награда за 2024 г. Така призът популяризира книгите на европейските автори.
Синът на световноизвестния художник на текстил проф.Марин Върбанов и източната муза на Пиер Карден , китайската художничка Сун Хуай Куей – Феникс открива изложба в галерия „Стубел“ на софийската улица „Коста Лулчев“ 2В. Изложбата „Пулсации“ на парижанина Феникс Върбанов е открита до 3 май. Той рисува на хартия с китайски техники на рисуване. На името на проф. Върбанов в Китай има висше художествено училище.
