Страната ни има думата при решаване на важни за целия Алианс въпроси, казва военният представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз.
– Г-н вицеадмирал, преди дни чествахме 20-годишнината от приемането на България в НАТО. Каква е равносметката от българското членство? Кои са основните ни постижения като интеграция в Алианса през този период?
– Когато говорим за 20-годишнината от началото на българското членство в НАТО е важно да отбележим, че това членство не е подарено и не е прост административен акт, заключаващ се в подписването на документа за присъединяване към Алианса. Членството ни в НАТО се предхождаше от 10 години участие в инициативата „Партньорство за мир”. Това бяха години на целенасочена и упорита работа както на политическо, така и военно ниво. Българската армия трябваше да докаже, че е способна да достигне необходимото ниво на оперативна съвместимост, да демонстрира професионализъм и способност да се адаптира към новата геополитическа реалност и да докаже, че България е не консуматор, а източник на сигурност в Евроатлантическата зона.
Както много други исторически постижения на българския народ, членството ни в НАТО не е подарък, а заслужено възнаграждение за труд и усилия на едно поколение от генерали, адмирали, офицери, сержанти и старшини, войници и матроси. Именно те доказаха, че Българската армия е била, е и ще бъде опората на българската държавност.
Основното постижение от членството ни в НАТО е фактът, че страната ни излезе успешно от вакуума в международната сигурност, който се получи след края на Студената война и получи гаранция за своя суверенитет от най-силния военно-политически съюз в човешката история. В геополитическата обстановка, в която дори най-силните държави признават, че сами не могат напълно да защитят своите интереси, гаранцията и ангажиментът на НАТО за независимостта на България има огромна стратегическа тежест. Нещо повече, България има думата и при решаване на важни за целия Алианс отбранителни въпроси, което е престиж, но и огромна отговорност.
Благодарение на членството си в НАТО, Българската армия успя да се адаптира към новите геополитически условия чрез интензивни трансформиращи организационни процеси и да модернизира своето въоръжение и техника. Даде се възможност на българските военнослужещи, чрез участие в операциите, мисиите и заемането на щабни длъжности в командната структура на НАТО не само да допринесат за издигане на международния имидж на страната ни, но и да получат възможност за личностно развитие.
Познаването и прилагането на процесите на НАТО за развитие на отбранителните способности позволиха да бъдат правилно планирани и разходвани ограничените национални ресурси за отбрана, за да могат те по най-оптимален начин да се превърнат в реални бойни способности на Въоръжените ни сили.
– Последните две десетилетия са и време на големи промени в света, включително избухването на война в Европа, при която Русия нападна Украйна. Доколко България реагира на обстановката адекватно и равностойно с останалите съюзници от НАТО?
– Независимо, че за последните пет години бяха прогнозирани значителни геополитически промени, оказа се, че и най-смелите предположения бледнеят пред драматичните процеси, които се развиха през този период. Пандемията от COVID-19, войната в Украйна, нестабилността в Западните Балкани, колапсът на процеса за стабилизиране на Сахел и Северна Африка, въоръженият конфликт между Израел и „Хамас”, засиленият имиграционен натиск, заплахата за свободата на корабоплаването в Червено море и Аденския залив – това са все кризи, които се развиха и продължават да се развиват в близост до нашите граници и са източник на заплахи за националната ни сигурност.
Всички по-горе изброени проблеми на международната сигурност стоят високо в дневния ред на съюзниците от НАТО. Българското общество също има своите високи очаквания да не се допусне същите тези процеси да застрашат живота и благополучието на българския народ. Това само по себе си обяснява, защо активното участие на България във вземането на съюзни решения в отговор на тези кризи съответства на националните ни интереси.
Принципът за вземане на решения в НАТО чрез консенсус гарантира правото на всяка страна-членка да отстоява своите национални интереси независимо от това колко е голяма, с какви ресурси и въоръжени сили разполага. Тясната координация между дейността на нашите представители в политическите и военни органи в НАТО и държавните институции в България позволява нашите интереси да бъдат отчитани в политическите и военните решения на Алианса.
– Как в централата на НАТО в Брюксел гледат на страната ни, на развитието на нашите съюзни военни способности, на актуалните за Българската армия въпроси като подготовката на войските, модернизацията и превъоръжаването, кадровия недостиг?
– В Главната квартира на НАТО е налице изключително добро познаване на проблеми ни в областта на отбраната и националната сигурност. Това е благодарение на прозрачността, която нашата страна демонстрира пред съюзниците и този факт сам по себе си се оценява високо от страните-членки на НАТО. Насърчавани сме на всички съюзни форуми към откритост по отношение на нашите проблеми, защото това е израз и на нашата ангажираност да търсим решение на тези въпроси. С разбиране се посрещат неизбежните затруднения, които имаме с модернизацията и превъоръжаването на Българската армия във връзка с икономическото и финансово състояние на страната – фактори, върху които нито Министерството на отбраната, нито Щабът на отбраната могат да влияят. От друга страна, отдава се дължимото на факта, че предприетите от нас стъпки са в правилната посока и че за да бъдат видими резултатите от политиката за изграждане на способности е необходимо време.
В НАТО се приема изключително положително достигането на разходите за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт. Отчитат се и успехите в изпълнението на основните проекти за модернизация на Българската армия, а именно – придобиването на многофункционален самолет, модулен патрулен кораб и бойна машина на пехотата.
Не остават незабелязани и усилията, които политическото и военно ръководство на България полага за ускорено и приоритетно придобиване на военни способности в отговор на настоящите кризи в международната сигурност. Общоприето е разбирането в НАТО, че изпълнението на ангажиментите на всяка страна-членка съгласно член 3 на Вашингтонския договор да изгражда своите необходими отбранителни способности е основен национален принос към колективната сигурност на целия Алианс. И именно в този контекст страната ни има постигнат значителен напредък през последните няколко години.
Проблемът с личния състав не е само наш. Той е споделен, както от всички страни-членки на НАТО, така и от другите страни в Европа. Отрицателният демографски показател неминуемо има своето негативно влияние в сферата на сигурността. И ако споделеният проблем с кадровия недостиг е тревожен за всички, то налице е възможност за споделяне в съюзен формат на добри практики за привличане и задържане на кадрите в отбраната. Адаптирането на тези практики към националните ни условия е част от решението на този проблем.
– Доколко успешно България се включва в съюзни инициативи, които имат принос към колективната сигурност, а също и към увеличаването на способностите на Българската армия?
– България има с какво да се гордее от приноса си към колективната сигурност на НАТО.
На първо място, това е участието ни в операциите, мисиите и ученията на НАТО. Положително се отчита националният ни принос към КФОР в операцията на НАТО в Косово, към мисията на НАТО в Ирак и съюзната военноморска операция в Средиземно море „Сий Гардиън”. Българското участието в ученията на НАТО и домакинстването на такива учения има принос не само към подобряването на оперативната съвместимост на Българската армия с Алианса. Това генерира и възпиращ ефект срещу евентуална агресия срещу страната ни чрез демонстрация на решимостта на съюзниците да изпълнят своите ангажимент към суверенитета и независимостта на България.
В НАТО, като съществен принос към колективната отбрана се отчита домакинстването на многонационалната бойна група с рамкова държава Италия. По този начин ние можем да проверим адекватността на нашите инфраструктура и процеси за логистичното осигуряването на съюзни сили на територията на страната ни и да направим необходимите корекции. Същият ефект се генерира и при домакинстване на съюзни летателни апарати, изпълняващи задачи по носене на усилено охрана на въздушното пространство (еър полисинг).
– Можем ли да направим членството ни в НАТО още по-изгодно за развитието на българската отбранителна индустрия?
– Фактически вече са направени първите стъпки членството ни в НАТО да донесе ползи и за нашата отбранителна индустрия. Налице са програми на НАТО, както за съвместно придобиване, така и за съвместно производство на въоръжение и техника с цел повишаване отбранителните способности на Алианса.
Една от централните теми по време на предстоящата през юни тази година среща на върха на НАТО във Вашингтон е подпомагането на отбранителната индустрия да увеличи своята производствен капацитет. Войната в Украйна показа, че прилагането на съществуващия пазарен модел не може да задоволи нарасналите нужди от въоръжение, техника, боеприпаси и материални средства. Фактът, че в България, държавата успя да запази контрола си върху част от отбранителната индустрия се счита като положителна предпоставка за планомерното индустриално развитие.
От друга страна, НАТО отчита, че отбранителната индустрия трябва да запази конкурентоспособността си, за да може да продължава да предоставя възможно най-доброто въоръжение и техника, позволяваща на НАТО да запази своето военно-технологично преимущество.
Значителни резерви за развитието на българската отбранителна индустрия се крият във включването ни в програмите на НАТО, подпомагащи научно-развойната дейност и иновациите в областта на производството на отбранителни продукти. Така например, участието в инициативата „Ускорител на НАТО за иновации в отбранителната индустрия” (DIANA) дава възможност за достъп до авангардни разработки и за съвместно участие на отбранителната индустрия и научноизследователската ни общност в търсенето на иновативни решения, приложими за придобиването на отбранителни способности. В рамките на DIANA, в България има разкрити четири тестови центъра – в Института „Големи данни в полза на интелигентно общество” (GATE), Института по отбрана на МО, Консорциума за изследване, разработка и иновации в Софийския технологичен парк и Висшето военноморско училище във Варна.
– Какви предложения може да направи България за по-нататъшното развитие на организацията на Северноатлантическия договор?
– НАТО се намира в процес на постоянна трансформация и адаптация. Това е една от характерните черти на Алианса, която му осигурява необходимата гъвкавост, за да може да отговаря адекватно на трудните за предсказване настоящи и бъдещи предизвикателства на средата за сигурност. Неслучайно едно от двете стратегически командвания на НАТО е Съюзното командване по трансформацията.
В този процес на организационна адаптация в НАТО, България може да допринесе с регионалната си експертиза по отношение на Западните Балкани, Черноморския регион и югозападния фланг на НАТО.
– Какво е личното Ви мнение – разбира ли днешният българин важността и ценността на членството на България в НАТО? Имате ли обяснение, защо 20 години след като с вътрешнополитически консенсус страната ни влезе в Алианса, все още има хора, които оспорват евроатлантическия ни избор?
– Само по себе няма нищо лошо да се дискутират в общественото пространство ползите от членството на България в НАТО. Воденето на такъв вид дискусия е присъщо на всяка работеща демокрация. Ако има проблем, той не е в дискусията, а в използването на дезинформация и говорене за формулиране на твърдения, които имат за цел да обслужват политически или лични интереси чрез манипулирането на общественото мнение. За съжаление към момента е налице именно такова преднамерено изкривяване на факти и събития, което е и причината за разколебаването на част от нашето общество относно направения евроатлантически избор.
Когато търсим отговора на въпроса каква е ползата от членството на България в НАТО, необходимо е да се разгледат последствията за националната ни сигурност, ако не бяхме станали член на НАТО. Това означава, че България щеше да остане в стратегически вакуум, изолация и липса на гаранции за националния ни суверенитет и териториална цялост. Особено в настоящата ситуация, където на международната сцена се завръщат отново като възможни вариантите за решаване на междудържавните диспути с военна сила, членството ни в Алианса се явява надеждна гаранция за националната ни независимост.
