Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.
Може ли водата да стане оръжие в руско-украинската война?

Битките в започналата през февруари т.г. война на Русия срещу Украйна се водят на терен с разнообразна география. В Донбас няма нито планини, нито големи водни прегради, но в Южна Украйна се откроява р. Днепър, чието долно течение в момента служи и за фронтова линия между руските и украинските войски. В различно време по протежението на реката са построени шест последователни големи язовири. Те служат за напояване, за осигуряване на питейна вода, а също така и за производство на електроенергия. Последният от тях, в долното течение на реката, е т. нар. Каховско водохранилище. В момента руснаците контролират неговия южен бряг и разположената в края му едноименна електроцентрала. И двете воюващи страни многократно обвиняваха противника, че се готви да взриви стената на Каховския язовир и така да предизвика наводнение. Засега това не се е случило, но има ли основания да се опасяваме от подобно развитие и колко унищожителна би била силата на водата?

Каховското водохранилище не е най-голямото на р. Днепър, но има респектиращи размери. Дължината му е 230 км, а средната ширина – 9 км. Неговата водна площ е 2155 кв. км, което е 4–5 пъти повече от територията на цяла София. Височината между горния и долния слой на водата, които са разделени от язовирната стена, обаче не е много голяма – 15–16 м. Това означава, че при разрушаване на тази стена, по реката може да тръгне вълна с височина 2–3 м.

Тя ще се движи със скорост около 25 км/ч и ще започне да спада доста бързо.
Какъв е смисълът от разрушаването на Каховското водохранилище? Украинците твърдят, че руската армия може да прибегне до тази мярка, за да забави контранастъплението на противника, а и за да нанесе тежки щети на икономиката в Херсонска и Запорожка област. Обратното – руснаците казват, че водата може да бъде отприщена от украинците. Първоначалният аргумент бе, че така ще се наруши снабдяването на руските войски на десния бряг на Днепър и те ще бъдат разбити по-лесно. Сега обаче ситуацията е друга, преди десетина дни руснаците се изтеглиха напълно от десния бряг на реката. Впрочем със заплахата от наводнение бе оправдано и масовото изселване на жители на Херсон в последните дни на руската окупация в града. Те бяха отведени в контролираните от руснаците райони на Херсонска област, в Крим и дори в самата Русия.
Руснаците обаче нямат изгода от разрушаването на Каховския язовир, защото именно от него тръгва каналът, отвеждащ водите на река Днепър до засушливия полуостров Крим, който Москва анексира през 2014 г. Ако смятат да владеят Крим и в следващите години, руснаците не биха го оставили без вода. Друг е въпросът, че ако успеят да се прехвърлят на левия бряг на Днепър, украинците веднага ще преградят отново Кримския канал, както направиха след анексирането на полуострова от Москва.

Страховете от гибел на хиляди хора при евентуално отприщване на водите на Каховския язовир обаче са преувеличени. Херсон се намира на 70–80 км надолу по течението на Днепър и ако въобще го достигне, евентуалната вълна ще е спаднала значително. Освен това десният бряг на реката е по-висок, Херсон е разположен в хълмист район и наводнение може да има само в неговите крайбрежни райони. Ще пострадат обаче постройки и хора, намиращи се най-вече по левия бряг на реката в непосредствена близост до язовира, особено ако не бъдат предупредени навреме. Предполага се, че най-активната фаза на наводнението би продължила 14–15 часа.

По язовирната стена вече има разрушения. В продължение на 2–3 месеца украинската артилерия удряше доста успешно мостовете на Днепър в Херсонска област, за да прекъсне снабдяването на руските войски по десния бряг на реката. Руснаците бяха принудени да ползват и пътя, минаващ по стената на Каховското водохранилище, поради което той също е бил под обстрел. Но мащабно наводнение може да има само при пълно разрушаване на язовирната преграда, което от чисто техническа гледна точка е почти невъзможно. Стената е дебела над 10 м, за да бъде разрушена с артилерийски обстрел, са необходими поне няколко вагона боеприпаси и точен прицел. Освен това пробойните ще се отварят постепенно, една след друга, което означава, че и водата в язовира няма да бъде изпусната наведнъж. Теоретично е възможно съоръжението да бъде разрушено и с бомбардировки от въздуха, но това е малко вероятно. Нужни са поне 50 успешни самолетни излитания с последващи бомбени удари, което не е по силите на украинската авиация, а руските пилоти също не се чувстват сигурни, защото вече неведнъж са ставали лесна мишена на противовъздушната отбрана на противника. Последният вариант е язовирната стена да бъде минирана и взривена наведнъж, но и това е по-скоро фантастичен сюжет.

Август 1941 г. – как и защо бе разрушено Днепровското водохранилище

Възстановя-ването на взривената стена на Днепърската ВЕЦ започва още пред края на Втората световна война, като на обекта се трудят предимно жени, мъжете се на фронта

Трябва да се има предвид, че страховете от отприщването на Каховското водохранилище до голяма степен се дължат на историческия опит от предишната голяма война, водена в райаона – Втората световна, или както я наричат руснаците – Отечествената война. През лятото на 1941 г. Съветската армия търпи тежки поражения и огромни загуби от настъпващите в Украйна германски войски. Сталин прилага тактиката на „изгорената земя“ и се стреми да не остави никакви промишлени активи в ръцете на противника. По това време Каховското водохранилище не съществува, но по-нагоре по реката има друг огромен язовир с електроцентрала – Днепровската ВЕЦ. Тя е разрушена от съветската армия по много ефективен начин – турбините са пуснати да работят на пълни обороти без смазка и така направо се разтопяват от високата температура. В добавка язовирната стена е минирана и взривена. Но дори и тогава се оказва, че не е възможно цялата преграда да рухне наведнъж. Тя е била дълга 1200 м, а пробивът в нея е бил само на 110 м. Това е изчислено по запазени снимки от август 1941 г.
Между украинските и руски историци има тотално разминаване относно последиците от отприщването на Днепровското водохранилище през 1941 г. Ясно е, че това е била операция, контролирана от НКВД, за която не са били предупредени нито мирните жители, нито съветските войски, намиращи се надолу по течението на реката. Украинските изследователи твърдят, че жертвите са били между 30 и 100 хиляди души, като сред тях няма почти никакви немски войници, поради което цялата операция е била безумие. Руските им колеги обаче отричат това. Те също са съгласни, че германската армия не е пострадала от наводнението, но смятат, че вълната не е била чак толкова висока и затова и от съветска страна са загинали само няколкостотин души. Впрочем, немците успяват да възстановят разрушения участък от язовирната стена, а през лятото на 1942 г. – дори работата на водноелектрическата централа, като за целта докарват свои турбини от Германия.
На германците обаче не им е съдено да се ползват дълго от водата и електричеството на Днепърското водохранилище. В началото на 1943 г. ходът на войната се обръща и немските войски преминават в отстъпление. Сега на свой ред те замислят взривяването на язовирната стена, която година-две по-рано са възстановили. Минирането й започва през март 1943 г., но съветските сапьори успяват да повредят част от фитилите, водещи към детонаторите, и така в крайна сметка отново се стига само до частично взривяване на стената през лятото на същата година. Електроцентралата обаче е унищожена. Възстановяването й започва още в края на 1944 г. На обекта работят до 50 хиляди души и в крайна сметка централата е ремонтирана напълно през 1950 г., но вече работи с американски турбини на „Дженерал Илектрик“.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Пламен Димитров

Най-ново

Единична публикация

Избрани