Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Хитлер през 1938-а – ключ за разбирането на Путин през 2022-ра

[post-views]
Хитлер през 1938-а – ключ за разбирането на Путин през 2022-ра

Игор Федик, New Geopolitics Research Network 

Агресията на диктаторите може да бъде спряна само от решителни действия на международната общност.

Преди 79 години представителите на германската армейска върхушка подписват акта за капитулация на Германия. Това е краят на Втората световна война в Европа. Седем години преди 1945-а в Чехословакия се случват събития, отворили пряк път за началото на тази война. Те не само показват как светът се хвърли в най-кръвопролитния сблъсък през XX век, но и дават възможност да разберем природата на сегашната военна агресия на Русия срещу Украйна, както и това, дали украинските власти са имали и най-малък шанс да я предотвратят.

Планът Грюн

Скоро след аншлуса с Австрия през март 1938 г. Хитлер започва приготовления за завладяването на Чехословакия. На 20 май той представя пред своите генерали проект на плана за нападение под кодовото име ”Грюн”. Отчитайки военните и политическите фактори, Хитлер избира между предложените в плана варианти ”мълниеносни действия в резултат на сериозен инцидент, който неизбежно ще провокира Германия и ще стане, поне в очите на част от света, морално оправдание за използването на военна сила”. Що се отнася до самата военна операция, то за 4 дни тя трябва да постигне такива успехи, за да може да ”покаже на враждебните държави, които вероятно ще поискат да се намесят, безнадеждността на военното положение на Чехословакия”.

Заради изтичане на информация от Върховното командване на Вермахта, за плана ”Грюн” научват в Прага, а също така и в Лондон и Париж. В Чехословакия е обявена частична мобилизация, а посланиците на Великобритания и Франция са в постоянен контакт с германското министерство на външните работи и предупреждават, че нападението срещу Чехословакия ще означава общоевропейска война. Това кара Адолф Хитлер на 23 май 1938 г. да увери правителството в Прага, че Германия няма агресивни намерения спрямо Чехословакия и информацията за съсредоточаване на германски войски по нейните граници е била неоснователна. Но само след 7 дни германският фюрер подготвя нова директива за плана ”Грюн”, която започва с фразата ”Моето неизменно желание е унищожаването на Чехословакия в най-близко бъдеще”. Тази директива дава старт на подготовката за военни действия срещу съседната държава, които трябва да зопчнат не по-късно от 1 октомври 1938 г.

Освен това в Судетската област на Чехословакия с помощта на местните нацистки колаборационисти се води работа, която трябва да улесни бъдещото нахлуване, а немската преса е залята от новини за ”зверствата” на чехословаците против судетските немци. На 13 септември Берлин прави проба на обстановката, като инспирира метеж на судетските нацисти. След като той е потушен от чехословашкото правителство, Хитлер започва открито да заплашва съседната държава с военно нападение. Увереност на нацисткия лидер в неговите действия добавя и позицията на най-големите държави в Европа – Великобритания и Франция, които, вместо да се застъпят решително за Чехословакия, се опитват да не допуснат война, надявайки се, че Хитлер ще се ограничи само със Судетите.

Мюнхенското умиротворяване на агресора

Още на 3 август британският премиер Чембърлейн изпраща в Прага лорд Рънсиман с мисия да бъде ”посредник” в Судетската криза. Но в Прага добре разбират, че истинската цел на Рънсиман е да прокара пътя за предаването на Судетската област на Хитлер. На 15 септември на лична среща с Хитлер в Берхтесгаден Чембърлейн приема исканията на Германия да й бъде предадена част от чехословашката територия, а на следващия ден – 16 септември, германското външно министерство отправя конфиденциални телеграми до своите посланици в САЩ и редица други държави, в които съобщава, че ”Чембърлейн лично е одобрил” решението на Хитлер по един или друг начин да сложи край на непоносимото положение в Судетската област в много кратък срок чрез присъединяването й към Германия.

След две седмици, на 30 септември, в Мюнхен Германия, Великобритания, Франция и Италия договарят съглашение, според което Вермахтът трябва да завърши окупацията на Судетската област до 10 октомври, а Чехословакия се задължава в течение на три месеца да удовлетвори териториалните претенции на Унгария и Полша. Допълнително е приета декларация, в която Великобритания и Франция дават на Чехословакия гаранции за новите й граници. На представителите на чехословашкото правителство, които не са поканени в Мюнхен, е съобщено, че страната им или трябва самостоятелно да се противопоставя на Германия, или да се подчини на постановленията на съглашението. Разбирайки безнадеждността на самостоятелната съпротива срещу Германия, в Прага неохотно се съгласяват да изпълнят Мюнхенската спогодба.

Чехословакия престава да съществува

Въпреки победата и унижението не само на Чехословакия, но и на Франция и Великобритания, Хитлер е разочарован от резултатите на Мюнхенската конференция. ”Този човек (Чембърлейн) развали моето влизане в Прага!” – казва фюрерът на хората от своето обкръжение след завръщането в Берлин. ”На мен ми беше ясно от самото начало, че не мога да се задоволя само със Судетите” – признава по-късно той пред своите генерали.

Загубата на Судетската област е сериозен удар за отбраната на Чехословакия, тъй като там се намират основните гранични укрепления на страната. Това значително облекчава Хитлер в реализацията на неговите по-нататъшни планове. На 15 март 1939 г. немските войски влизат в Бохемия и Моравия. Те не срещат съпротива и вечерта Хитлер влиза триумфално в Прага. Нито Великобритания, нито Франция правят каквото и да било, за да защитят границите на вече орязаната Чехословакия, въпреки че в Мюнхен са се зарекли да го направят.

След това идва Полша и това, което в Лондон и Париж се опитват до последно да избегнат…

Можеше ли Хитлер да бъде спрян?

Още докато върви подготовката за реализация на плана ”Грюн”, група заговорници против Хитлер сред висшите чинове на Вермахта информират британското посолство в Берлин, че Германия може да бъде заставена чрез твърди действия от чужбина да се откаже от намеренията си за окупация на Чехословакия. “Ако се стигне до война, незабавната намеса на Великобритания и Франция ще доведе до смяна на режима” – това е посланието до британците.

Освен това на самия Хитлер са посочени грешките при планирането на нападението срещу Чехословакия. Така например командващият щаба на Западната армия генерал Фон Витерсхайм казва директно, че ако почти всички военни сили бъдат ангажирани със завоюването на Чехословакия, Германия ще остане незащитена на запад и ще бъде победена от французите. Според неговите оценки т. нар. Западен вал няма да издържи и три седмици. Подобни оценки, вече на съдебния процес в Нюрнберг, изказват и други германски генерали. Както става ясно, Великобритания и Франция са имали възможност да спрат Хитлер, но така и не правят опит да предприемат някакви ”твърди действия”.

Вместо послеслов

Както се вижда, отчаяните опити, предприети през 1938–1939 г. от водещите европейски държави да избегнат голяма война на Стария континент, не повлияват по никакъв начин на плановете на нацисткия вожд, за когото агресията срещу Чехословакия е била само една от стъпките за разширяване на това, което той нарича Lebensraum.

По същия начин за Владимир Путин, който започва да тества устойчивостта на Украйна още през 2003 г. в конфликта за остров Тузла, това, което той започва на 24 февруари 2024 г., бе само въпрос на време. Нито анексията на Крим, нито окупацията на Донбас, нито пък исканията Украйна да остане извън НАТО са били неговите окончателни планове по отношение на съседната страна. Както и при Хитлер преди окупирането на Чехословакия в главата на руския президент бе само едно: ”Моето неизменно желание е унищожаването на Украйна в най-близко бъдеще”. Освен това, както и при Хитлеровия план ”Грюн”, на Путин му бе нужна ”мълниеносна операция”, която да ”покаже на враждебните страни, които вероятно ще поискат да се намесят”, не само безнадеждността на военното положение на Украйна, но и мощта на руската армия. А същевременно – да застави западните държави най-накрая да признаят Русия за сероизна сила, чиито интереси трябва да бъдат вземани под внимание при решаването на глобални и регионални въпроси. Путин може да бъде спрян в реализацията на тези планове само от решителен отговор на международната общност. Но в никакъв случай – от умиротворяването и уговарянето от страна на украинските власти.

Най-ново

Единична публикация

Избрани