На границата на ЕС трябва да сме формиращи европейското мнение по миграционната политика
– Г-н Тошев, кой беше „горещият картоф“ в дебата по промените в ЗОВС на първо четене?
– Очаквам законопроектът да се приеме без много промени между двете четения. Дебело подчертавам, че по предложение на професионалното ръководство на армията, на началника на отбраната и колегиума, на генералитета и на висшия офицерски състав, политическото ръководство на МО прави поредна стъпка за решаване на проблема за некомплекта на армията. Мерките, които се предлагат, за съжаление, не са достатъчно категорични и комплексни, защото нещата трябва да се решават преди всичко на входа на системата. Т.е. за приемане на нови редници, сержанти и офицери трябва да има повече компенсационни мерки, като младите хора да усещат добрите условия за реализиране във ВС за дълъг период от време в сравнение с условията, които им се предлагат в цивилния живот. Т.е. военната професия да е привлекателна. Нещата в армията трябва да се решават комплексно и инерционно и това е перспективна мярка и дава резултат за дълъг срок от време. Не бива промените в армията да се предлагат „от днес за днес“. За младия човек независимо в каква посока се развива кариерно и в каква категория военнослужещ е не бива условията, при които е постъпил, да се променят. При поемане на службата трябва да се гарантира, че условията най-малкото ще се подобряват, още повече да е сигурен, че няма да се променят. За да вижда стабилност при изслужване на военната служба.
– Акцентирате на консервативността на армията като институция.
– Армията трябва да е изключително консервативна служба. И това е много положително, защото тя е в основата на държавата, а от историята знаем, че държавата е знаме, армия и граници. И условията, при които се служи в нея, не бива да се променят текущо и понякога разнопосочно. И доста по-значим ще е приносът със законовите промени. не да мислим с колко да удължим службата на изхода, а да създадем и гарантираме комплекса от компенсационни мерки – битови, служебни, образователни, йерархични израствания. За да знае сержантът може ли да израсне като офицер, а офицерът – как ще продължи обучението си и в кадровата си служба. И по думите на Наполеон да има реално маршалски жезъл в мешката… Тежестите на военната служба са от 24-те часа на разположение, несигурността за семейството при местене от един гарнизон в друг, къде ще учат и как ще се развиват децата. Защото едно е да служиш в Пловдив, друго – на границата. И тези несгоди трябва да се компенсират. Защото няма привилегии в армията, има компенсационни мерки, които трябва да увеличаваме основно през законодателството и бюджета. Модернизираме армията, 3 г. вече повишаваме с 10% заплащането. Едно е да служиш на техника на водещо световно равнище, друго – на такава отпреди десетки години.
– Къде е мястото на социалния пакет за преодоляване на некомплекта?
– Той има основно място. А Стратегическият преглед на отбраната индиректно ще даде яснота какво е положението в трите вида ВС, общо в Българската армия и в отбранителния сектор и оттам ще се отчетат необходимите промени в законодателството, за да се реагира на съвременната обстановка. С нетърпение очаквам тази моментна снимка, която ще ни изведе и от заблуди, в които заради дървото да не виждаме гората. И е възможно в момента да виждаме една изкривена част. А като професионален военнослужещ мога да кажа, че некомплект абсолютно винаги е имало, дори когато армията беше с численост от 120 000. В СВ например едно поделение на първа линия не може да е в същия комплект от военнослужещи, както е мобилизационното поделение. Но в нарастване на степента на готовност има график за попълването му. Сега на една и съща длъжност, при една и съща заплата натоварването е различно в поделения, които непрекъснато дават дежурства и участват в учения с реални войски и които са доста по-встрани от такива дейности. И не само заплащането, а и компенсациите срещу това трябва да са различни, за да има мотивация.
– Стратегическият преглед на отбраната ще извика ли нови законови промени?
– И ЗОВС, и всички закони и нормативни актове, които оказват влияние върху структурата, организацията, развитието и живота на армията, едва ли ще се нуждаят от категорични промени в нормативната база. Може би ще се наложи да се преразгледат оперативни решения по отношение на структурата, състава и бюджетирането на различните родове и видове войски.
– Ако отбелязахме м.г. със закупуването на самолети за ВВС, тази ще продължи ли реално модернизацията в СВ и във ВМС?
– Очаквам и за бойната машина, и за кораба да не чакаме Коледа, а да подпишем договорите по-рано. Ще бъдат стартирани реално и самите проекти. И в двата проекта имаме възможност за българско участие. Имахме амбицията да изградим и самостоятелно кораба, но се оказа, че не е възможно, но чисто технологично можем да направим голяма част от нещата. А по отношение на бойната машина за пехотата имаме възможност и да я сглобяваме в България, и да произвеждаме голяма част от нещата. Нашият военнопромишлен комплекс – и държавният, и частният, са готови, имат опит и капацитет, както и в момента работят в тази посока по други проекти. А за поддръжката и обслужването могат да поемат и водеща роля.
– Прогнозирахте преди години, че с потапянето на последната ни подводница загубваме шанса да възстановим такава част от флота, която гарантира морската ни сигурност.
– Днес ревизирам думите си оттогава. Болеше ме сърцето за това, че загубихме един род ВС. Считам, че отскоро имаме възможност да възобновим отново подводния флот на армията. Има разговори за доставяне на качествени подводници на много приемливи цени. А с енергията и на Военноморското училище, което подготвя кадрите, и на командването на ВМС с ентусиазъм и бързо, ако МС даде възможност, ще възобновим подводния си флот.
– Ще получи ли реална подкрепа в НС законопроектът за доброволните отряди?
– Звучи много добре, но при съвременното развитие на обществото отношенията между институциите, състоянието на неправителствения сектор и на гражданското общество и демокрацията в България ще се случи трудно. Имам предвид и т.нар. граждански арест, и други детайли в проекта, които в правно отношение стоят много сложно. Като идея предложението е добро, трудна е реализацията му.
– Миграцията поставя ли въпроса за максимален консенсус за националната политика за сигурност?
– Категорично. Независимо дали инструментът към него ще мине през Консултативния съвет по национална сигурност при президента, или през Съвета по сигурност в МС. По-широк обхват има Съветът при президента и там може да се постигне такъв консенсус. Намираме се в регион, който е в „окото на бурята“. Миграционният проблем се появява и затихва, но не стои по няколко причини пред нас, дори когато стоеше и пред цяла Европа, защото категорично защитихме българско-турската си граница технически и с хора. Второ, говоренето за проблема даде шанс обществото да знае, да получи сигурност, че решаваме този въпрос. Трето, външната ни политика ни гарантира, че няма да имаме политически натиск . Аз лично не приемам оценките във въпроса: А на каква цена го правим… Ние сме челна държава на европейската граница и трябва да сме формиращи европейското мнение по миграционната политика. Ние обаче така и не чухме какво имаше предвид Меркел, когато отвори вратата пред мигрантите. И така европейците поставихме под общ знаменател бежанците от войната и икономическите мигранти. Но основното решение е в потушаването на огъня в Сирия. Бедни и заплашени винаги са прекосявали границите, но не така масово и цивилизационно променящо.
