Как върви работата в „Терем – холдинг” ЕАД, г-н Димитров? Преди 7 месеца вие обявихте амбиция не само да възстановите загубените способности на военноремонтните заводи, но и да придобиете нови.
– Към момента работим по всички направления. Не всичко върви както ни се иска, но нека не забравяме, че „Терем – холдинг”ЕАД ,въпреки че е търговско дружество, основната му функция не е свързана задължително и преди всичко с търговската печалба. Основната ни задача е запазване, възстановяване и развиване на военноремонтните възможности в мирно и военно време. За съжаление минимален процент от оборота ни е свързан с поръчки от Министерството на отбраната.
– Но нали имаше идея да ремонтираме повредени украински танкове и БТР?
– Имаше идея, но късно е да бъде реализирана по редица причини. Забавянето от две години прави нашите способности слабо търсени. За съжаление, не можем да кажем , че имаме сериозен потенциал към момента.
– Освен това тогава изразихте надежда, че очаквате предприятието в Костенец да последва примера на Кораборемонтен завод „Флотски арсенал”, който върви добре с редица договори за ремонти на кораби на ВМС и търговския флот.
– И това се случва. Предприятието в Костенец върви добре и второто тримесечие ще излезе на печалба. Забавянето дойде главно от преминаването към производството на нов тип боеприпаси. Освен традиционните за България калибри – 122 и 152 мм, вече пълним и 155-мм снаряди.
– Вече сте усвоили най-търсения натовски калибър?
– Да. Още през януари произведохме първите тестови партиди 155-мм снаряди, но все още не сме преминали към масово производство. Тук трябва да направя уточнението, че това стана с ценната помощ на наши партньори от българската компания „Трансмобил”.
– Вярно ли е, че тръгват нещата и в „Терем – Летец”?
– Така е. В момента финализираме преговори с украинската компания „Авиагрейд” за съвместен ремонт на хеликоптери от типа Ми-7,Ми-8 и Ми-17. „Авиагрейд” в момента изпълнява поръчки за милитаризация на Ми-17, което означава монтиране на въоръжение – главно НУРС (неуправляеми реактивни снаряди), както и създаване на възможности за полети в нощни условия. Главното за нас е да търсим директни контакти с фирми без посредници. Първите два договора за ремонт на агрегати за хеликоптери вече са сключени. За Ми-8 и Ми-17 имаме необходимата документация и стендове, украинците ще помагат с някои специалисти. Надяваме се да получим не само агрегати, а и цели хеликоптери за ремонт. Търсим варианти за натоварване на всички мощности. Както знаете, във Велико Търново ще се асемблират бронираните машини „Страйкър”.
– Каква ще бъде ролята на този регионален център за ремонт и поддръжка на машини „Страйкър”?
– Тук ще получаваме машините като сглобено шаси с двигател, трансмисия, 8 гуми и 4 оси, но без поставени радиостанции, въоръжение, прибори за нощно виждане. И всичко това ще се интегрира в завод „Ивайло” – Велико Търново. Най-важното е, че създаваме национална база за ремонт на тези машини. Нали не си представяте, че за всяка повреда ще опираме до техници на завода производител, който е далеч зад океана. Да си купиш машинита е еднократен акт, но поддръжката е доста по-труден и продължителен процес.
– Колко ще ни струва този център, г-н Димитров?
– Очакваме финансирането на предприятието за ремонт и поддръжка на страйкъри във Велико Търново да бъде подпомогнато от САЩ. Примерно цялото специализирано оборудване ще ни бъде предоставено безвъзмездно. Ние трябва да обезпечим само инфраструктурата и стандартното оборудване. Така придобиваме възможности за 4-то и 5-о ниво на ремонти (което са по същество заводски ремонти). Такива възможности за ремонт на съветската техника сме имали и все още имаме. От САЩ вече идваха няколко експертни групи да огледат условията във Велико Търново. Тези дни мина последната оценка от страна на фирмата производител „Дженерал дайнамикс”, която е добра и обнадеждаваща. Съвместната работа с американските партньори е доста напреднала. Работи се усилено на отбранителното изложение „Хемус” в началото на юни „Терем” да има съвместен щанд с американската фирма. Така съвсем публично ще официализираме съвместната си дейност.
– Кога очакваме да пристигнат първите страйкъри?
– В средата на следващата година ще получим първите бронирани машини. Те, разбира се, няма да дойдат едновременно, а на етапи и недоокомплектовани. Тук ще се окомплектоват напълно. Американците са ни предоставили необходимото ноу-хау – техническа документация дори за производство на резервни части в средносрочна перспектива.
– През октомври м.г. обявихте амбиция скоро да сглобяваме дронове за нуждите на армията?
– В момента имаме сглобени първите десетина дрона. Както казах при първата ни среща, отначало ще разчитаме на вносни части. Но вече работим активно по възможностите за производство на отделните компоненти на дрона у нас. Примерно вече има българска фирма, която произвежда батериите. Част от електрониката също ще се произвежда тук.
– Към кой тип дронове на първо време сте се насочили?
– Главно ще произвеждаме управляеми дронове камикадзе, които по наши данни сега масово се използват на фронта в Украйна. Това са малки безпилотни апарати, които ще поразяват цели с помощта на осколъчен или кумулативен боеприпас. Наричаме ги камикадзе, защото тяхната цел е да унищожат противника, без възможност да се връщат.
– Колко тежи боеприпасът за един такъв дрон?
– Той тежи 2–3 кг и е сравним с гранатата за РПГ-7.
– Колко ще струва такъв дрон камикадзе?
– Около 2000 лв. А може да порази танк за 10–15 млн. евро. Вижте, фронтът в Украйна толкова е наситен с дронове, че и двете страни вече използват някои модели дори за лов за пехотинци.
– Работите по дрона съвместно с украинска фирма, така ли?
– Да. Защото така получаваме лесен достъп до съответните компоненти. Производството е доста сложно, тъй като суровините, материалите поне в регионален мащаб са изкупени за години напред, а ние не искаме да губим време.
С украински компании имаме договор за трансфер на технология , за локализация на производство. В момента в Украйна е налице масово производство на високотехнологични евтини дронове. Не само на дронове камикадзе, но и на други модели, примерно на самолетен тип. Дроновете са изключително ефективни, като се има предвид тяхната ниска цена. Големите дронове от типа „Байрактар” също имат своето място, но трябва да се има предвид, че те са идеални цели за ПВО. Голямата роля на дроновете е в по-ниските тактически нива.
– Как обаче дроновете ще преодоляват системата за РЕБ (радиолектронна борба)?
– Борбата срещу тези дронове е много сложна. И двете страни на фронта търсят решения, примерно с бягане по честотите. Ако първоначално всички бяха на стандарт 915 МХц, сега са на други – 400, 700 МХц и т.н. Ценното за нас е, че украинците ни дават цялата екосистема на използване на дроновете, разработена на базата на опита.
– Засега само на производство на дронове камикадзе ли залагате?
– Активизираме директните международни контакти. И вече мога да кажа, че до 1 година ще имаме дрон с 50 кг бойна глава, който лети на над 500 км със скорост 500 км/ч. Негови примерни цели са командни пунктове, кораби, радиопредаватели, обекти на инфраструктурата.