Татяна Маляренко е професор в Донецкия държавен университет по управление. Родена е и живее в Донецк. В родословието й има руснаци, украинци, гърци, донски казаци. Определя себе си като рускоезична украинка. Научната кариера я отвежда до някои от най-престижните европейски и американски университети. След началото на войната в Източна Украйна е канена като лектор на конференции и семинари в цяла Европа. Татяна е била в България няколко пъти и смята нашата страна за една от най-хубавите дестинации за научен туризъм. С готовност се съгласи да разкаже за всекидневието по време на война в Донецк през очите на обикновения жител на града, а не през увеличителната леща на политолога. От средата на този месец тя е гост-изследовател в Колежа на НАТО в Рим, поради което прави изричната уговорка, че не говори от името на тази институция, а изразява лично мнение.
До миналата година Донецк бе почти милионен град. Войната между местните сепаратисти и правителството в Киев прогони около 20% от жителите му и сега са останали 650-700 хиляди. През лятото бягството на хората бе още по-масово, защото президентът Порошенко бе обещал в навечерието на националния празник на Украйна (в края на август) да заповяда щурм на града и да ликвидира сепаратисткия бунт. Тогава обстрелът се засили, водиха се сериозни боеве и украинската армия стигна до предградията на Донецк. Мнозина жители на града решиха да преживеят смутните времена някъде по-далеч. По-богатите отидоха на море, а по-бедните – по вилите или при роднини в Украйна и Русия. Тези, които останаха, подготвяха скривалища в мазетата си.
Жител на Донецк показва пораженията от снаряд, влетял през прозореца на дома му
През септември обаче стана ясно, че блицкригът на украинската армия се проваля и повечето дончани се върнаха по домовете си. Животът, който ги очакваше, обаче не бе лек. Към есента
бизнесът в града замря
сега работят само супермаркетите за хранителни продукти и комуналните служби, които оперативно ремонтират електропроводи и водопроводи, поразени при обстрелите. През есента президентът Порошенко подписа указ, според който украинското правителство спря да изплаща пенсиите и социалните помощи на инвалидите, живеещи в „териториите, останали временно извън контрола на Украйна“. Прекратено бе и финансирането на болниците, детските градини, училищата, университетите, органите на местната администрация. Спряха да работят и всички банки, както и автобусните и железопътните превози. Неотдавна украинското правителство въведе специална пропускателна система – ако искат да влязат или излязат от зоната на т.нар. Антитерористична операция (АТО), всички граждани на Украйна се нуждаят от специални пропуски, за получаването на които се чака повече от 2 седмици. По същество президентът на Украйна обяви, че по отношение на Донецк и другите градове от т.нар. Донецка народна република (ДНР) ще се осъществява икономическа блокада, която ще помогне на Киев да спечели войната. Икономическата блокада от страна на Киев се компенсира донякъде с корупция и с изобретателността на местното население. В пограничните области силно развитие получи т.нар. пенсионен туризъм. Възрастните хора от Донецк си правят фиктивна адресна регистрация в друг украински град и започват да си получават пенсиите на новия адрес. Предприемчиви туроператори организират ежедневни автобусни превози от зоната, контролирана от сепаратистите, до близките украински градове. За тези, които нямат пропуск за влизане в зоната на АТО, пътуването струва по-скъпо, защото
в цената се калкулира и дребен подкуп
за войниците на контролно-пропускателните пунктове. По този повод известната поука от руските приказки, че доброто винаги побеждава злото (на руски – Добро побеждает зло) е модифицирана като Бабло побеждает зло („Кинтите побеждават злото“). Промишлените предприятия, които все още работят в Донецк, са се пререгистрирали пред властите на ДНР. Тези от тях, които продават продукцията си в Украйна, са принудени да плащат данъци и на сепаратистите, и на властите в Киев. Предприятията, работещи за руския пазар, формално обявяват пред украинските данъчни, че са прекратили дейността си. Повечето донецки лекари продължават да работят геройски под обстрел и практически без заплати. В болниците има вода, отопление и безплатна храна за болните, осигурена от хуманитарните конвои от Русия или от най-богатия местен олигарх Ринат Ахметов. Ръководството на ДНР забранява да се вземат пари от пациентите. Забранено е и изключването на тока, газа и водата за неплатени сметки, макар гражданите да са приканвани учтиво да се издължават. В града спонтанно възникнаха групи за взаимопомощ – жителите доброволно работят за ремонта на разрушените от бомбите домове. Повечето кафенета и ресторанти раздават безплатна, макар и скромна храна за бедните. Който разполага със свободен апартамент, го предоставя безплатно на хора, чиито домове са пострадали от обстрела. Масово се събират средства за продукти и медикаменти за приютите за стари хора. Любопитно е, че след началото на бойните действия
престъпността в Донецк практически изчезна
Мнозина от дребните крадци и хулигани заминаха в Киев и други украински градове, където е по-безопасно и хората са по-богати. Освен това властите на ДНР въведоха смъртно наказание за мародерство и грабеж. След като няколко такива присъди бяха изпълнени, към днешна дата вече можем спокойно да не си заключваме апартаментите. По улиците на града съвсем доскоро нямаше органи, регулиращи движението, но никой не нарушава правилата. С изключение на военната техника. Бойните машини кръстосват града без никакви правила и ако някоя кола не им даде път, рискува да бъде смачкана.
След 17 ч. градът опустява
защото тогава обикновено почват артилерийските дуели и хората бързат да се приберат у дома. Въпреки че никога не е ясно кой точно е виновен за разрушаването на конкретна сграда, мнозинството жители на града обвиняват за това украинската армия. Парадоксално е обаче, че почти никой не чувства ненавист към обикновените украински войници, които са мобилизирани в армията насила и са хвърлени неподготвени в боя. Като цяло жителите на Донецк ненавиждат и обвиняват за войната правителството в Киев и Америка. Популярна е фразата, че САЩ ще водят война срещу Русия до последния украинец. В началото на артилерийския обстрел преди няколко месеца местните жители надничаха любопитно от балкони и прозорци, за да гледат заревото на снарядите. Десетките разрушени сгради и стотиците убити мирни граждани обаче бързо угасиха това любопитство. Сега при звука от стрелбата всеки бяга към вътрешността на апартаментите или направо в мазето. От страна на ДНР до края на лятото 90% от бойците бяха наемници от Русия. Сега обаче местните са близо две трети. Причината за това е проста – при рухналата местна икономика службата в армията на сепаратистите е един от малкото сигурни източници на доходи. Обикновените бойци вземат по 300 евро на месец (толкова е и заплатата на университетски професор), офицерите – по 1500. Отделно има надбавки за периодите на активни бойни действия. Тези пари идват от Русия. Най-лошото е, че жителите на Донецк не виждат никакъв шанс за скорошно връщане към мирновременното ежедневие. Стремително падащият стандарт на живота ги обезсърчава допълнително и все повече хора мислят за бягство в други райони на Украйна или в Русия.
