Да мечтаят и да преследват сбъдването на мечтите си. Това пожелаха две от големите имена на българския спорт – Свилен Русинов и Тервел Пулев. Те участваха в третото издание на поредицата „Златните ръкавици на България“, организирана по повод 100-годишния юбилей на българската федерация. Легендите гостуваха в пресклуб „България“ заедно с президента на БФБ Красимир Инински.
„Благодаря за възможността да съм тук, редом до две наистина много големи имена на световния бокс. За мен е чест, че навръх 100-годишнината ни имаме повод отново да се съберем заедно. Винаги съм казвал, че обединени можем да постигнем всичко. И събирането ни със Свилен и Тервел е поредното доказателство. Бях дълги години съотборник със Свилен Русинов, Тервел израсна по залите още от малък, всички знаем докъде стигна. Гордея се, че сме част от нашето боксово семейство“, сподели развълнуван Красимир Инински.
Свилен Русинов се върна назад във времето, към любопитни истории от успехите на олимпийския, световния и европейски ринг. Той е бронзов медалист от Игрите в Барселона, двукратен световен вицешампион и европейски златен медалист в супертежка категория. „Можех да играя финал в Барселона, това е истината. Но подцених мача си на полуфиналите с нигериеца Игбинегу. Загубих със 7-9 точки, а година по-рано го отказах още в първия рунд на световното. Но не съжалявам за нищо, така е трябвало да стане“, сподели Русинов.
Той говори и за победата си над Виталий Кличко от 1994-а на Световната купа. „Още тогава за всички бе ясно, че той ще стане голям шампион. Беше много по-добър от брат си, но му проправи път, за да може Владимир да властва 10 години на професионалния ринг. Виталий разчисти пътя му. Да, помня този мач, щастлив съм, че мога да кажа, че съм печелил срещу такова голямо име. През годините вложих много труд, за да постигна всичко. При мен нямаше такъв талант. Просто работих двойно повече, ходих час по-рано от останалите в залата и си тръгвах час по-късно, това бе тайната ми“.
От своя страна Тервел разказа за много трудности, които е имал по пътя към спечелване на квотата за Игрите в Лондон. Той е бронзов медалист от 2012 година, като има на сметката си и две вицешампионски титли на Европа. „Когато си млад и си на Олимпийски игри, не можеш да осъзнаеш какво точно се случва. Трябва да мине време, за да осмислиш всичко това. Самото участие е нещо голямо, а какво остава да спечелиш медал. Еуфорията около олимпийското село, да седиш редом до легенди като Юсейн Болт, наистина е неописуемо. Но пътят до там е изключително труден. Само аз, треньорите ми, семейството и хората от федерацията, Краси Инински, знаем, през какво преминах, за да спечеля този бронзов медал (целува медала). Успях да взема квота в последния момент, трябваше да спечеля 4 мача, за да го направя. На самата олимпиада играх с Александър Усик на полуфинал, всички знаете кой е той. Според мен, да не казвам голяма дума, може би е най-великият за всички времена – олимпийски шампион, абсолютен световен шампион в полутежка и тежка категория. Няма друг като него. Не съм се връщал назад във времето, за да си казвам „Ако бях в другия поток…“ Не обичам да казвам „ако“, защото няма смисъл. Гордея се с постигнатото“, сподели от своя страна Тервел.
Инински, Русинов и Пулев се обединиха около пожеланието за успехи на предстоящата олимпийска квалификация в Банкок на нашите боксьори, както и на Игрите в Париж след два месеца. Те призоваха младите да мечтаят и да не се срамуват откъде са, защото България има славно минало, а това е повод за гордост.
