Владимир Русалиев ни приближава към поета, загинал на фронта
За първи път книгата на писателя Владимир Русалиев „Бездомник в нощта. Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов” излиза през 1936 г. Днес издателство „Българска история” само я преиздава. Авторът ни разказва за живота на поета от първо лице, като го приема за свой погубен приятел и брат. И читателите от всяко следващо поколение имат шанса да прочетат спомените на близките на поета. Като Русалиев ги убеждава да си припомнят разговори, да отворят писма и картички от кореспонденцията си с него. А през 1936 г., 20 години след гибелта на Димчо Дебелянов, много от приятелите и роднините му са живи. Днес ние четем 6-ото издание на книгата на хроникьора Русалиев. Който разказва за трудния път и смъртта на бойното поле на един от най-нежните ни поети. Разказът за бедността, самотата и трудното всекидневие на Дебелянов, спането по пейки на гарата и в парка ни прави съпричастни към поета.
Владимир Русалиев пътьом щрихира и съвременниците на Дебелянов, споделили спомени за него. А някои стихотворения се представят на фона на коментара и отношението на самия поет към тях. Откъси от негови писма пък ни приближават до неговите мисли и идеи. Подробно се представят военните рапорти за битките, по време на една от които той е убит. Снимките допълнително сгъстяват емоциите на разказа. Документалната книга ни приближава до живота на поета и увеличава болката от загубата на един от най-големите български творци в страната на убитите поети.
Символистът Франц фон Щук: „Луцифер” срещу „Пазителят на Рая”
До 13 октомври в зала 24 на „Квадрат 500” на Националната галерия продължава изложбата от творби на прочутия германски символист Франц фон Щук (1863–1928), творил на границата на два века – XIX и XX. Така се и казва експозицията: „Франц фон Щук. Между светлината и мрака”. Нашата публика го познава от платното му „Луцифер” от фонда на галерията, закупено в годината на създаването му през 1890 г. от княз Фердинанд по време на визита в Мюнхен. Сега виждаме картината заедно с 12 творби на художника от колекцията на музея „Вила Щук” в същия немски град. Представени са живописни портрети, митологични и религиозни сцени и свързани с тях рисунки и офорти – един общ поглед върху творчеството на автора им.
Всъщност двете картини на Щук, донесли му световна известност, са именно „Луцифер” от българската колекция и „Пазителят на Рая” и така показани, възстановяват драматичния си диалог като сблъсък между мрака и светлината. Но тук са и други известни творби, като „Прометей” и „Самсон и лъвът”. А платното „Грехът” е толкова популярно за времето си, че Щук изпълнява няколко негови варианта. Показаният в изложбата той е монтирал в „Олтара на художника” в ателието си във „Вила Щук”, днес общински музей, съхраняващ голяма част от творчеството на художника. А в декоративните решения на самата вила той полага помпейската антична традиция.
Щук е освен сред най-известните имена на течението на символизма в световното изкуство, но и сред основателите на Мюнхенския сецесион, предшественик на този във Виена – едно от най-атрактивните художествени явления на XIX век. Символизмът пък е оказал влияние върху много български модернисти. Щук е живописец, скулптор, график и архитект, а сред неговите ученици в Мюнхенската художествена академия са световни творци като Василий Кандински и Паул Клее, а и българинът Кочо (Константин) Гърнев. Към изложбата има и двуезична каталожна публикация. Както се казва: световен артист, който ни „идва на крака”.
Българският ден на биеналето във Венеция – 24 май
Българският павилион на 60-ото биенале на изкуствата във Венеция отбелязва 24 май – българският ден на изложението. Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост се отбелязва с две събития. В зала „Тициан” на центъра за култура „Дон Орионе”, където е разположена българската инсталация „Съседите”, нашият павилион домакинства на дискусията „Помнене и свидетелстване – локални и глобални контексти”. Става дума за това, как личните спомени оформят разбирането ни за историческите събития и ролята на артистите и изследователите за запазване на паметта. В Българския павилион ще се проведе и творческа работилница „Страноприемница” за ученици от Държавно основно училище „Данте Алигиери” във Венеция. Италианчетата ще научат неизвестни факти за българската азбука и разпространението й по света, където 252 млн. души в 23 страни пишат на кирилица. Българският павилион е сред 10-те, препоръчани от експерти за „задължително” посещение на биеналето.
Балетният конкурс и министърът на културата все още имат шанс
Едно писмо „броди” между институциите. И в него лауреати и представители на балетната ни общност настояват за мерки от Община Варна и от държавата Международният балетен конкурс в града, създаден през 1964 г., да бъде спасен. За първи път след създаването си най-старият балетен конкурс в света няма да се състои. А по образец на неговия професионален регламент за състезателите по-късно се създават и други конкурси – в Москва, Париж, Осака, Джаксън… Но никой не може да възпроизведе неповторимата атмосфера на варненския Летен театър. С него свързаха кариерата си като негови лауреати всички световни звезди. А в международното жури са били имена от световния балетен елит. Време е да се поправи грешката на държавата, когато през 1992 г. с Решение на Колегиума на министерството на културата номер 30 се постановява най-значимите международни културни събития, финансирани от него, да се организират от независими фондации. Сред тях до днес оцелява само фестивалът „Софийски музикални седмици”… Но министърът на културата Найден Тодоров и държавата все още имат шанс да защитят Международния балетен конкурс като национална ценност, се казва в писмото.
Мария Бакалова – Ивана Тръмп на червения килим в Кан
Едно от най-очакваните събития на 77-ия кинофестивал в Кан (създаден през 1946 г.) беше премиерата на филма „Стажантът” на датско-иранския режисьор Али Абаси. Той описва възхода на младия Доналд Тръмп в индустрията за недвижими имоти през 70-те и 80-те години на миналия век. Проследяват се отношенията на Тръмп с неговия ментор адвоката Рой Кон, тясно свързан с маккартизма и нюйоркската мафия.
Заглавието е от риалити шоуто, което е водил настоящият кандидат за президент на САЩ, направило го популярен във всеки американски дом. Премиерата на филма се състоя във вторник вечер, когато за втори път на червения килим в подстъпите на Фестивалния дворец в Кан шества Мария Бакалова, която влиза в ролята на чехкинята Ивана Тръмп, първата съпруга на бившия президент. Този път българската актриса е част от екипа в конкурса за „Златна палма”. Себастиян Стан е американският актьор от румънски произход в ролята на младия Тръмп. „Време е отново да правим политически филми”, заяви режисьорът на „Стажантът”. В САЩ Мария Бакалова нашумя с филма „Борат”, а на Лазурния бряг в Кан през 2021 г. се представи във филма „Жените наистина плачат” на Мина Милева и Весела Казакова.
