Тленните останки на монарха бяха пренесени с военен самолет „C-27J Спартан“
Ковчегът с тленните останки на цар Фердинанд I беше положен в двореца „Врана“ в София. Това се случи 76 години след смъртта му през 1948 г. Фердинанд управлява България от 1887 до 1918 г., когато абдикира от поста си и напуска страната. Умира в Германия, като тялото му е поставено във временен ковчег в гр. Кобург, тъй като желанието му е да бъде погребан в България.
„Жестът да се върне цар Фердинанд в България е нещо, което сочи към друго виждане и друг прочит на историята“, каза пред журналисти бившият премиер Симеон Сакскобургготски. На въпрос от военните медии защо това царско препогребване се случва сега, той отговори, че ще са му необходими няколко часа, за да го обясни, с което още веднъж подчерта важността и значението на пренасянето на тленните останки на дядо му в България.
Ковчегът беше пренесен с български военен самолет „C-27J Спартан“ от Германия до България. На летище София той беше посрещнат и свален от гвардейци и тържествено положен в катафалка. След това тленните останки бяха пренесени до царския дворец „Врана“ с траурно шествие, което започна от главния вход на парка.
Там процесиятa беше посрещната от внука на Фердинанд – Симеон Сакскобургготски, и неговото семейство заедно със Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, официален пратеник на Светия синод, а също и от апостолическия нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани.
Гвардейският представителен духов оркестър под диригентството на подполковник Ради Радев – главен диригент на Българската армия, изпълни химна „Шуми Марица“.
След траурната церемония вратите на двореца бяха отворени за граждани, желаещи да отдадат последна почит пред ковчега на покойния цар Фердинанд.
На траурната церемония присъстваха представители на МО и на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната, а също и бившият президент Росен Плевнелиев, кметът на София Васил Терзиев, общински съветници, политици, общественици.
Фердинанд е избран за княз на България през 1887 г. През 1908 г. той провъзгласява Независимостта на България и се обявява за цар на българите.
Оценките за властването му са противоречиви най-вече заради изхода от Междусъюзническата и Първата световна война. При сключването на примирието през 1918 г., с което България капитулира и излиза от Първата световна война, Антантата (военнополитически блок между Великобритания, Франция и Русия) поставя задължително условие Фердинанд да се откаже от престола и да напусне България.
На 3 октомври 1918 г. той подписва манифест, с който се отказва от трона в полза на сина си Борис Трети. Умира на 87-годишна възраст в изгнание.
Последни в Европа прибираме починал в изгнание владетел
С прибирането на царските тленни останки България става последната държава в Европа, положила тази грижа в името на собствените си история и държавност.
Румъния прибра ковчега с тялото на последния си крал – Михай I, от Швейцария. Той бе погребан с държавни и военни почести, както преди това и баща му – Карол II, докаран от Португалия.
Сърбия също върна с почести починалия през 1970 г. в Америка последен крал Петър II. Той бе положен в криптата на сръбския кралски род Караджорджевич в Шумадия.
През 2006 г. Русия и Дания в обща траурна церемония с всички държавни почести организираха изваждането на останките на императрицата Мария Фьодоровна и препогребването им в Петропавловската крепост.
Тленните останки на своите бивши и дори спорни крале, починали в чужбина, прибра и Албания. А в Австрия и Унгария, които историята някога е обединявала в една монархия, обявиха общ траур за Ото фон Хабсбург. Ковчегът му, покрит със знамето на Хабсбургите, бе положен в Императорската крипта във Виена от почетна гвардия, а сърцето му бе погребано в Унгария.
Обичан и мразен
„Владетелят, който завари една кална османска провинция и остави една европейска държава със самостоятелна политика. Владетелят, който остави България по-голяма, отколкото я завари. Владетелят, който завари кални улици и сламени коптори и остави всички красиви сгради в България, които познаваме днес. Владетелят, който завари държава без нито една културна институция и остави държава с театър, опера, музеи, зоопарк, университет. Владетелят, на когото малко не достигна, за да постави отново кръста върху Света София. Владетелят, който бе охулен, мразен и руган от собствения си народ повече от всеки друг“, така описаха цар Фердинанд в социалните мрежи.
