Военните музиканти винаги са на работа

Със Заповед на министъра на отбраната от 2001 г. 31 май е обявен за празник на военните духови оркестри. Един от най-големите проблеми пред военните ни оркестри, както и пред цивилните е, че те не са достатъчно добре окомплектовани, а причината за това е, че в музикалните училища у нас децата вече не свирят на някои музикални инструменти. Липсват цели специалности, което се отразява и на оркестрите. Такива са някои кларнети, фаготи, саксофоните са малко, тромбони, валдхорни. Има затруднения при набирането на кадри за абсолютно всички духови инструменти.
Как обаче звучат нашите оркестри, след като се наблюдават такива огромни липси на инструменталисти в цели секции?

„Нотната материя, която трябва да се изсвири, се реализира, като се правят транскрипции, които се предоставят на други инструменти, за да се изпълняват от тях. Тоест ние изпълняваме определената мелодия, хармония, контрамелодия, но липсват голямата багра, цветът на тембрите, плътността на оркестъра и всъщност именно тук се проявява големият ни проблем, че духовите оркестри не разполагат с онази пъстра багра от звукови тембри, с които са разполагали преди.“ Това каза пред вестник „Българска армия“ началникът на Гвардейския представителен духов оркестър на Българската армия и неин главен диригент подполковник Ради Радев в навечерието на професионалния им празник.

Оказва се, че проблемите могат да бъдат решени на национално ниво, когато всички директори на музикални училища в страната ни, които извършват план-приема, започнат да обръщат малко повече внимание на приема на деца, които свирят на духови инструменти. В последните години той не е основополагащ, защото тенденцията е повече деца да свирят на китара, да пеят джаз музика, да свирят на арфа и така се очертава, че голяма част от музикантите, които се учат сега, свирят на инструменти, които след това нямат приложение в оркестровата музика.

„Имаме сериозен недостиг не само на духови инструменти, но и при други. Решението е да се насочат децата, които искат да станат музиканти, да избират именно духови инструменти“, допълни подполковник Радев.

Нормативно днес е трудно да се възстанови Военномузикалното училище, каквото някога имахме. Дали може да се отвори вратата за профил в музикалните училища и за военни музиканти, също трудно би могло да се определи.

„По-лесният начин и по-лесно сработващият по отношение на нашите проблеми начин не само за военните оркестри, но и за всички останали оркестри е да се нормализира приемът, който касае абсолютно всички музикални специалности. Недостигът на инструменталисти в нашата страна е чувствителен. Ще дойде ден, а и ние вече навлизаме в този етап, когато ще се задъхваме да намерим кадри за нашите оркестри. Има училища, в които въобще не се изучава музикалният инструмент туба, не се изучават също саксофони, изучаването на кларнет е много малко, така стои и въпросът с валдхорните.

Всички инструменти са почти на критичния минимум като прием. Едно дете извървява 12-годишен курс на обучение. И при условие че ние виждаме трудност за намирането на кадри за нашите оркестри сега, представете си след 10 години какво ще се случи“, споделя с тревога главният диригент на Гвардейския представителен духов оркестър на Българската армия.

Конкурсите за военни музиканти се обявяват със заповед на министъра на отбраната. Всяка година има по един или два такива конкурса. „Наблюденията ми от последните пет-шест години са, че кандидатите са много малко и всъщност не всички са на нужното ниво и може би ни предстои връщане в 50-те години на миналия век, когато голяма част от кадрите за военните оркестри са били т. нар. музикантски ученици. Има деца, които свирят на определен музикален инструмент, владеят го на определено ниво и може би ще се наложи на диригентите да направим определен компромис да приемем тези музиканти на военна служба и да започнем да ги учим да свирят на този инструмент“, отбеляза подполковник Ради Радев.

Това е начин на обучение, който датира от средата на XIX век и по този начин са създадени тези кадри за българската войска, когато самите военни музиканти, капелмайстори и диригенти са си подготвяли кадри.

„На всеки празник Гвардейският представителен духов оркестър работи и останалите оркестри от Българската армия имат своите участия. Ние ще бъдем в Монтана за участие в Дико-Илиевите празници. Вече 20 години съм в редовете на Българската армия и досега не помня на този ден да сме почивали и празнували. Ние винаги работим. Това е нашето призвание и няма нищо лошо в това, защото нашата общественост има нужда от военните оркестри. Няма празник без нас, където има възможност да участваме, ние участваме и създаваме настроение. Така че за пореден път на празника ни ще бъдем на работа“, отбеляза в заключение началникът на Гвардейския представителен духов оркестър.

След две седмици ще има конкурс за военни музиканти и вероятно се върви в посоката да се приемат музиканти, които допълнително ще се обучават като музикантските ученици.
И въпреки проблемите и недостига на кадри военните ни оркестри успяват да съхраняват българската музикална култура с концертните им изяви и показват, че са водещи в национален мащаб. Гвардейският представителен духов оркестър е един от малкото и може би единственият, който винаги по време на своите концерти дава място за изява на деца от нашите музикални училища.