Над 500 от мъчениците, техни наследници и общественици се поклониха и поискаха издевателствата над инакомислещите никога да не се повтарят
Издевателства, пребивания до безсъзнание, решетки в землянки, тъмнина, студ, пронизващ мозъка постоянен капчук върху ламарина, комари, летен пек и зимен скреж. За много от мъчениците на тоталитарния режим – смърт, трупове, ръфани от прасета, разстрели. Това са най-тъмните спомени на оцелелите от станалия нарицателен за ужасите на комунистическата власт концентрационен лагер „Белене“, копиращ най-извратените страни на съветския ГУЛАГ. Построен върху най-високата част на дунавския остров Персин, лагерът е символ на унижението на инакомислещите. Унижение на българи от българи. Всичко затворено във фразата – „Когато врагът не се предава, го унищожават“.
„Всяко действие на комунистите е да унищожи човешкия живот. Не да го създаде, не да го защити, не да му даде свобода, не да му даде радост, а да го унищожи, само смърт“, заяви един от двамата оцелели концлагеристи, които дойдоха на поклонението, 94-годишният Димитър Бурлашки.
Врагът е всеки, който е различен като мислене, идеология и мечти от селско-работническия манталитет на партизаните мандраджии. Несъгласен с измислени пролетарски и псевдореволюционни тези на фалшиви алумнита на съветски школи. Врагове са тези, които искат неприкосновена частна собственост, не искат да дават земите си в ТКЗС-тата. Враг е и този, който е бивш партизанин, расъл кариерно по времето на социализма, но опълчил се срещу несправедливостите или просто отказал да изпълнява партийната заръка, спусната от някой местен дерибей. Всички те лежат в Белене и други затвори – повече от 15 000 българи. Често без съд и присъда, прибрани от различни места в страната и натъпкани в т. нар. „свински вагони“. Сред тях са дейците на политическите партии преди 1944 г., земеделци и николапетковисти и земеделски младежки съюз, ВМРО, врагове с партиен билет, бивши царски офицери, бивши полицаи, анархисти, свещеници, лекари, „изменници на родината“, направили опит за бягство, ятаци и помагачи на горяните, участници във въоръжено съпротивително движение в страната до 1958 г.
Сред жертвите, попаднали сред нечовешките и жестоките условия в лагера „Белене“, са опозиционни на комунистическата власт политически дейци, свещеници, несъгласни граждани с политиката за създаването на ТКЗС по съветски образец, но и българи с турски произход, несъгласни със смяната на имената.
Димитър Бурлашки лежи 8 години по затворите в страната, като в Белене идва през 1953 г. и е зад решетките близо година.
Паметта за мъчениците на комунистическия режим винаги е била жива. Месеци след падането на режима на Живков на 1 юни е първото възпоменателно поклонение пред жертвите на тоталитаризма и затворените десетки хиляди българи в лагера „Белене“.
„Няма запазени докумнти в архивите на Държавна сигурност, но със сигурност лежалите в лагера „Белене“ не са по-малко от 15 000 души, а намерили смъртта си тук са десетки“, смята журналистът Христо Христов, изпълнителен директор на фондация „Истина и памет“.
Всяка година на о. Персин на т. нар. Втори обект се събират стотици българи, които се прекланят пред паметта на тези, които са преживели ужасите на лагера. Те носят у себе си паметта с надеждата, че един ден ще получат справедливост, и с вярата, че подобни издевателства никога няма да се случат и няма да бъдат възможни.
„Паметта е онова велико нещо, онзи дар, който отличава човека от животното. Паметта е онзи дар от Бога, благодарение на който човек помни не само това, което се е случило от деня, когато започва да разсъждава, но и това, което се е случило хиляди години назад, благодарение на човешката памет за човешката история. И затова ще бъде непростим грях в тази общобългарска памет да не бъде вграден и споменът за Белене и за всички места, станали символи на ужасяващия комунистически режим“, заяви в словото си Петър Стоянов – президентът на България в периода 22 януари 1997–22 януари 2002 г.
Концлагерът „Белене“ е създаден с поверително решение на правителството на БКП с премиер Георги Димитров на 27 април 1949 г. През 1953 г. е закрит, следвайки политиката на Москва за временно намаляване на репресиите в лагерите от наказателната система ГУЛАГ в СССР. След избухване на Унгарското народно въстание през есента на 1956 г. комунистическата власт отново отваря „Белене“.
През 1959 г. лагерът отново е закрит, след като в интервю за западно издание тогавашният премиер Антон Югов заявява, че в България вече няма лагери. В края на 1984 г. комунистическият режим отново отваря „Белене“, където изолира 517 български граждани от турски произход, противници на т. нар. „Възродителен процес“. Последните лагеристи са освободени през 1987 г.
Тази година на о. Персин дойдоха президентът Петър Стоянов, специален гост бе писателката Теодора Димова, панихиди отслужиха православен, католически свещеник и мюсюлмански мюфтия. Основен организатор и „виновник“ миналата година да бъде възстановено поклонението край Белене е на журналиста и Христо Христов.
„На това място почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим, смятам това за особено важно за младото поколение, защото ако не помним нашата близка история, тя много бързо се повтаря в настоящето“, коментира Александър Танев от Младежката асоциация за глобална сигурност.
„Най-тежко е, когато имаме противоборство и българи репресират и убиват българи, и то по идеологически причини. Тези страдалци са платили с живота си и свободата си, защото са мислели по различен начин. Всяка политическа борба трябва да бъде битка за доброто на човека“, заяви министърът на отбраната Атанас Запрянов.
В края на април 2014 г. католическият енорийски свещеник Паоло Кортези, който е изпратен на служба в Белене през есента на 2010 г., инициира учредяването на обществен комитет за създаването на фондация, която да работи за изграждането на мемориал на „Белене“.
„Искаме да направим мемориали не само в Белене, но и на други места, където има масови гробове, за да можем да помним тези хора“, заяви Даниела Беличовска, председател на сдружение „Историческа памет”.
