Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Исландия е в НАТО без собствена войска

[post-views]
Исландия е в НАТО без собствена войска

Поговорката „Който не храни собствена войска, храни чужда“ тук е реализирана с положителен знак.

Този пътепис може би трябва да започне от пристанището в Хамбург, откъдето се качихме на круизния кораб, а може би дори още по-рано – от кацането ни в Мюнхен. Или в краен случай от Шотландия, от тихите простори на една сурова страна в цялата палитра от нюанси на зеленото…

Очаквахме Исландия да не се различава особено от Шотландия и на пръв поглед беше точно така. Но още с приближаването на брега от южната страна на острова съзряхме в далечината димящите гейзери. Пред нас полека надигнаха снага могъщи черни като шоколад склонове от застинала лава, заснежени в сенчестите си клисури. Тревата вече не беше зелена, както в Шотландия, а бледа и жълта, на места примесена с лишеи и мъх.

Има нещо странно, нещо твърде необичайно в най-големия на света вулканичен остров и аз дълго не можах да разбера кое е то, докато се взирах в плъзгащите се покрай борда на кораба могъщи стръмнини. И в един момент осъзнах, че Исландия е страна без дървета. Докъдето поглед стигаше, не се виждаше нито едно дръвче, нито храстче дори, което да разнообразява пейзажа. По-късно по време на престоя ни там ни осведомиха, че боровите горички откъм по-високата част на населените места в долините са засадени със защитна цел срещу падащите лавини, които спокойно могат да отнесат кокетните разноцветни къщички, покрити с гофрирана ламарина.

Най-голямото градско образувание на острова е столицата Рейкявик. Самата Исландия по площ се доближава до територията на България – 107 000 кв. км. А населението е от едва 350 хил. души, т.е. като на град от ранга на Варна. И две трети от исландския народ живее именно в столицата. Но по нищо не личи да е така. Улиците дори в работен ден изглеждат напуснати откъм пешеходци, движението по пътните артерии е с интензитета на един автомобил на минута, като повечето четириколесни са паркирани и местните предпочитат да се придвижват с велосипеди.

И все пак Рейкявик се доближава до представите ни за урбанизирано по общоприетите стандарти място, може би само защото в инфраструктурата на останалите две крайбрежни градчета, които посетихме в хода на круиза, Исафьордур и Акурейри, липсваха светофари и пешеходни пътеки. Просто няма нужда от тях.

Друг интересен факт е, че Исландия не разполага с въоръжени сили, но пък членува в НАТО от самото създаване на Алианса. Отбраната на териториалната цялост и суверенитетът на страната се осъществяват от страните – съюзнички в Организацията на Северноатлантическия договор. Така че популярната у нас поговорка „Който не храни собствена войска, храни чужда“ тук не фрустрира никого.

Стратегическото местоположение на Исландия в централния северен Атлантически океан я прави изключително важна в междублоковото противопоставяне и тя се присъединява към Пакта, но с изричното условие да не бъде принудена да организира собствена армия. Страната обаче не е член на Европейския съюз и разполага със своя валута – исландската крона.

Във времената на Студената война разположението на острова става жизненоважно за отбраната на Северна Америка. Тъй като Исландия отказва да организира армия, отбраната ѝ е поета от американски военен контингент, наречен Исландски отбранителен отряд, базиран основно във Военноморска авиостанция на САЩ Кефлавик.

След края на Студената война и последвалата икономическа криза в наследника на СССР – ОНД, американското военно присъствие е преустановено, а военните съоръжения са предадени за стопанисване на исландска държавна агенция, подчинена на външното им министерство. През последните години се предприемат мерки за възстановяване на съюзното военно присъствие на острова.

Днес Исландия поддържа брегова охрана с полицейски и спасителни функции по море, ръководена от вътрешното министерство. На нейно подчинение е Исландската служба за въздушна отбрана, която следи информацията, получавана от исландското ръководство на въздушното движение за ранното оповестяване.

Не на последно място е Исландското подразделение за мироопазващи операции, подчинено на външното министерство, и осъществяващо изцяло хуманитарни функции в мисии на ООН и НАТО.

В миналото е съществувала Исландска отбранителна агенция, координираща държавната отбранителна политика, но през 2011 г. е закрита както по финансови причини, а и да се подчертае миролюбивата политика на страната.

Изпитах откровено умиление към спомените от детските си години, когато посетихме и сградата, в която се състоя срещата на върха в Рейкявик между президентите на САЩ и СССР Роналд Рейгън и Михаил Горбачов през 1986 г. Бяла, двуетажна, не особено впечатляваща морска вила, по всяка вероятност бивше Френско посолство, в която силните на деня към онзи момент се споразумяват за премахване на INF системите от Европа и за световно ограничение на до 100 бойни глави със среден обсег.

Колко мастило изписахме в часа на класния по повода, направо не е за разправяне…

Но именно Рейкявик, това непознато към онзи момент за света градче, макар и исландска столица, повлия и промени завинаги (за едни за добро, за други не дотам) живота на всички ни.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Светлозар Стоянов

Най-ново

Единична публикация

Избрани