Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Американски кораби са служили във ВМС

[post-views]
Американски кораби са служили във ВМС
Favicon_File

Атанас Панайотов

Ньойският „мирен“ договор (1919 г.) забранява на България да притежава подводници, морска авиация и военни кораби освен 4 торпедоносеца и 6 патрулни катера, но без торпедно въоръжение. За корабите, които държавата ни има право да използва единствено за полицейски нужди, е предвидена възможност да се заменят само с лековъоръжени патрулни плавателни съдове до 100 т водоизместване, нямащи военен характер.

Формираната в края на 1920 г. на мястото на военния Флот Морска полицейска служба трябва да решава широк кръг от задачи: полицейски, митнически и аварийно-спасителни. Това с наличните торпедоносци и миночистачни катери се оказва невъзможно. Затова България се възползва от минималните си права, дадени от Ньойския договор, и през септември 1921 г. правителството решава да закупи 6 патрулни катера. Така на 24 октомври 1921 г. са закупени от френското морско командване в Цариград два шасьора* (бивши С 27 и С 80) и четири ведета** (бивши С 4, С 6, С 10 и С 17). Събитието е отразено и в тогавашния армейски официоз „Народна отбрана” в броя от 3 юни 1922 г. Шасьорите получават имената „Беломорец” и „Черноморец”, а ведетите – „Капитан-лейтенант Минков” (български офицер, загинал при миночистене по време на Първата световна война във Варненския залив), „Кондуктор Докузанов” („кондуктор” тогава е най-високото подофицерско звание в нашия флот, а кондуктор Докузанов загива при поставяне на минно заграждение по време на същата война, но в Бургаския залив), „Миньор” и „Взрив”.

„Взрив“ и „Капитан-лейтенант Минков“ в Русе. На заден план се виждат надстройката и мачтата с наблюдателната кула на единия от шасьорите.
Личен архив на капитан І ранг Иван Михайлов (1887–1962 г.)

Корабите са от клас Eagle boats – с дървени корпуси, серия SC 110 ft. (SC означава Submarine Chaser и 110 фута дължина) масово строени (общо 380 единици) в САЩ от фирмата ELCO по време на Първата световна война. Те са поръчани от ВМС на Великобритания за борба срещу германските подводници, но една част са продадени и на Франция. Проектирани са така, че при строителството им да не се използват стратегически материали. Според американските изследователи: „… те са сравнително пъргави… могат да предприемат дълги крайбрежни патрули в умерено бурно море… за да хванат подводница на повърхността и да я проследят потопена в продължение на часове. Единственото ограничение е районът на действие от 1000 морски мили при скорост 2 възла“.
За доставката на корабите от Цариград е командирован капитан ІІ ранг (по-късно контраадмирал о.з.) Сава Стефанов – един от най-подготвените по това време флотски офицери, който при завръщането си е назначен за началник на новосъздадената Морска търговска полицейска служба. Той организира изпълнението на Заповедта на военния министър № 418 от 21 ноември 1921 г. за именуването на корабите. Датата не е подбрана случайно. Тя напомня за 8/21 ноември 1912 г. – победната атака на отряда торпедоносци срещу турския крайцер „Хамидие“. След официалното ликвидиране на Флота тази дата е обявена за празник на Морското училище под благовидния предлог, че става въпрос за християнския празник Архангеловден.

Цар Борис ІІІ по време на плаване на единия от шасьорите по р. Дунав
Военноморски музей

„Беломорец” е построен в „Ню Йорк Нейви Ярд” (Бруклин), а „Черноморец” – в „Драй Док & Ко” (Кингстън). Ведетите са строени пак по проект на ELCO, но в Монреал, Канада. Шасьорите имат пълно водоизместване от 87 т, дължина – 33,5 м, ширина 4,3 м, газене – 1,8 м, и екипаж от 20 души. Оборудвани са с по три гребни винта и три бензинови двигателя „Стандарт” с обща мощност 660 к.с. и развиват скорост 16 възла. Първоначално имат по две 57-мм оръдия, по-късно подменени с едно 47-мм оръдие и две картечници. Макар да са преследвачи на подводници, шасьорите и ведетите постъпват в българския флот без противоподводни бомби. Корпусите им са от червен канадски бор. Ведетите са с водоизместване от по 40 т, дължина – 23,8 м, широчина – 3,75 м, газене – 1,5 м, и екипаж от 8 души. Разполагат с два гребни винта и с по два двигателя „Стандарт” с обща мощност 440 к.с., развиват скорост 16 възла.

Отначало в българския флот шасьорите и ведетите са включени заедно с торпедоносците към миночистачните подразделения, които прочистват крайбрежните фарватери през периода 1921–1924 г. По-късно, през 1925 г. две ведети, а през 1928 г. – два шасьора и две ведети, са прехвърлени в Речната полицейска служба на р. Дунав и изпълняват функциите на патрулни и разузнавателни кораби. Там шасьорите участват в срещата между българския цар Борис III и румънския крал Карол II на 30 октомври 1933 г. „Черноморец” играе ролята на българска царска яхта, а „Беломорец” е ескортиращ кораб. В „История на Дунавската флотилия“ контраадмирал Сава Иванов прави интересно заключение по повод на прехвърлянето на шестте кораба: „… Черноморската част, създадена и заживяла през 1897 г…, се отблагодари на своята остаряла вече майка – Дунавската част, като вля в нея нови спасителни струи на живот“.

„Беломорец” и „Черноморец” във Военноморска база Варна
Колекция на Михаил Заимов

В началото на декември 1941 г. „Беломорец” и „Черноморец” са върнати отново във Варна и до края на службата си остават в Черноморския флот. В българските военни архиви има Заповед № 20 от 9 май 1946 г. на командира на Морските войски, с която се обявява, че „Беломорец” и „Черноморец” заедно с други кораби от Българския флот се награждават от съветското правителство с медал „За победата над Германия”. Дали това кореспондира с факта, че на самия 9 септември 1944 г. шасьорите са арестувани от съветските власти и използвани от тях до 18 април 1945 г., когато са върнати на българския флот? През същата година екипажът на „Беломорец” участва в хидрографски проучванияпо нашето крайбрежие, ръководени от бележития български хидрограф капитан I ранг Борис Рогев. Експлоатацията на двата кораба продължава до 22 февруари 1949 г., когато са бракувани, а през 1952 г. – окончателно заличени от списъците на флота.

На Дунава ведетите през 1932 г. намаляват на две, тъй като след авария край о. Люляка потъва „Миньор”. Успяват да я извадят, но не я възстановяват, а използват частите й заедно с частите от другата бракувана ведета – „Кондуктор Докузанов”, за основен ремонт на „Капитан-лейтенант Минков” и „Взрив”. По време на Втората световна война двата кораба са вече твърде износени и плават рядко. Но при усложнената обстановка след хвърлянето от средиземноморската авиация на Великобритания на неконтактни дънни заградни мини шасьорите са използвани при действия в минирани участъци поради немагнитните си дървени корпуси. Преоборудвани са известно време като миночистачи, а в края на войната са бракувани.

Така построените в САЩ шасьори с дървени корпуси служат 32 години, от които 28 – под български флаг. Това говори както за техните добри конструктивни качества, така и за грамотната им експлоатация от страна на българските екипажи. Същото може да се каже и за построените по американски проект в Канада пак с дървени корпуси ведети, които служат в българския флот почти четвърт век. Ще бъде интересно да се проследи съдбата на тези кораби и в други ВМС по света, за да се съпоставят заложените в тях конструктивни качества с проявените в практиката реални възможности.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани