Спортувам, доста активно при това, занимавам се със стрийт фитнес, а като малък – с баскетбол, казва редник Митко Ванчев. Той е на 22 години и служи като помощник-гранатометчик в 31-ви механизиран батальон. Признава, че възможностите за спорт са му открили пътя към армията.
Разбира се – и желанието за служба във войската. „Вече три години и половина съм в строя и мога да кажа, че много се радвам за това. Още като завърших училище, мечтата ми беше да съм военен”, заявява младежът под пагон. Признава, че в армията особено много му харесват оръжията и тактиката. И, естествено, спортът. Участва в състезания в рамките на Българската армия, например по лека атлетика. Категоричен е, че очакванията му за воинската службата са се оправдали напълно.
Засега не е бил на мисия. Но имам огромно желание да отида и да видя какво е, да придобия много повече опит, споделя амбицията си военнослужещият. Но е убеден и в огромната полза от занятията и ученията на родна територия: „Надграждам себе си като характер, като личност. Придобивам много опит – както тактически, така и физически, психически”. Към това се добавя и сплотеността на воинския колектив, изграждането на екипност. Станахме като едно семейство, трябва да си помагаме не само в службата, а и извън нея, заявява редник Ванчев.
Не само харесва военната професия, но горещо я препоръчва на всеки: „На хората, които искат да се развиват и да имат успешно бъдеще, бих казал да дойдат да служат в редиците на Българската армия”.
Той е от Димитровград и е първият военнослужещ в рода си. Все още нямам жена, деца, но това ми предстои, казва младият воин. Поделя времето си между службата в армията и хобито си – да кара мотор, с който обича да пътешества по шосетата. „Както при военните, така и при мотористите най-важното нещо са екипировката и комуникацията с другите на пътя. Както ти ги забелязваш, така и те да виждат теб. Това е – да има съобразяване”, категоричен е редник Ванчев.
