През последните няколко дни в Столичната община се разрази буря, от която за несведущите отстрани видими бяха само искрите от сблъсъците между мненията на общинските съветници от Kомисиите по култура и по архитектура, членовете на професионалните гилдии на архитектите и художниците, които алармират за пороците в конкурса за войнишкия мемориал и за необходимост от нов проект в контекста на парковото пространство. Главният архитект Здравко Здравков предупреди за необходимост от ново изграждане на калканните стени. Представителите на Министерството на културата.
А темата на изслушването на кмета Васил Терзиев в Общинския съвет беше преминаващият през десетилетията спор къде и в какъв вид да се възстанови т.нар. „Войнишки паметник” пред НДК, построен през 1934 г. Здравков предложи първо да се направи макет на стените и да се види как те ще изглеждат на място. А репликата на съветника Антон Хекимян постави спора на ръба на политическия скандал: „Васил Терзиев имаше шанс да стане герой, но в случая се показа като предател”. „Няма да слизам до вашето ниво”, отговори му кметът Терзиев.
Старият паметник представлява три стени с височина от 11 м, на които са изписани имената на загиналите български войници и офицери през трите войни в началото на ХХ век от Първи софийски и Шести търновски пехотни полкове. Дискусията в столичната община отприщи спор, в който кръстосаха шпаги политически и професионални аргументи в позиции: от такива – да се възстанови разрушеният през войната и доразрушен заради изграждането на НДК мемориал в автентичния му вид на автентичното място до бившите Софийски казарми до такива, че променената през годините среда не отговаря на това задание. Или паметникът да намери друго подходящо в столицата място, по-спокойно и усамотено, с Вечен огън и преместения лъв, който днес самотно очаква стените с имената на загиналите на мястото на разрушения паметник на скулптора проф. Валентин Старчев „1300 години България”.
В това време кметът Васил Терзиев първо беше приел финализирането на възложения конкурс, но дни преди заседанието в Столичната община беше прекратил процедурата за провеждането му. Което и взриви различните професионални общности и военнородолюбиви организации. Водещият заседанието Мирослав Боршош, председател на Комисията по култура, „дирижираше“ изказванията и резюмираше смисъла и есенцията на позициите и подчертаваше висящите въпроси.
На присъстващите беше ясно, че връщането на конкурса в изходна точка може да взриви надеждата скоро да видим мемориалът възстановен. Надвисна естествената заплаха от обжалване от спечелилата фирма-изпълнител за възстановяването на мемориала (проектът е на архитектурно студио „Гебуплан”). Както и от серия протести. Кметът обеща през следващите дни да осмисли аргументите и до седмица да представи позицията си. Но във вторник надвисна опасност от ново обсъждане на професионалните организации и ново разпалване на огъня. И в очакването му кметът „даде заден” и сложи край на сагата като съобщи, че оттегля решението си за анулиране на конкурса. Общинските съветници го аплодираха.
Остават споровете на професионалистите, но явно няма решение, което реално да удовлетвори всички страни в споровете. Кметът предупреди, че според историци загиналите са над 4000, а имената засега са около 3000. Арх. Станислав Константинов, който е работил по проект за възстановяването на мемориала в Южния парк, също предложи да се постави макет на спечелилия проект в реални размери пред НДК, за да може обществото да дискутира и оцени качествата му.
Така пътят пред възстановяването на войнишкия мемориал е открит. В дипломацията един договор е добър, когато и двете страни са еднакво неудовлетворени от него. Няма как всички да останат доволни.