Деветдесетте години. Първите от тях след падането на социализма носят особена атмосфера и миризма. Хората буквално живеят на улицата, за да вдишат свободата. Да бъдат част от промяната и да поемат с пълни гърди надеждата за по-добър и цветен живот. Готови са да дадат цяла заплата за нова тенис ракета „Хед“ с революционния материал туарон, или пък за култовите маратонки „Рийбок Пъмп“. Туронът вече не се влага, защото е прекалено скъп, а сникърсите с помпи сега, 33 години по-късно, преживяват своя ренесанс. Черно-белите фотоси разказват за прехода и неговите абсурди – хора, които се опитват да излязат от сивата еднаквост, от мачкането на душите и подстриганите до голо хипи коси, с цветни дрехи, непресторен възторг и нови усещания на ню-уейв музиката. Време за революция – от текстовете на Димитър Воев до опитите да се опитомят сгради-символи на мрачния комунизъм като мавзолея. Черно-бялото драматизира краските на мрачното настояще, но пък подсилва надеждата. Нещо се променя, дано да е за добро. Трийсет и три години по-късно е ясно, че и това е било една дъвка за народа. Дъвка за балончета. Дъвка, пълна единствено с въздух.
„Духът на 90-те“. Така е наречена изложбата от 15 фотоси на Евгени Димитров в подземието на Халите в центъра на София. Навремето тези помещения са били складове за хранителни стоки, сега са превърната в арт-пространство, което е усвоено редом до останките от стара Сердика от римската епоха. Посетителите могат да разгледат през VR-очила 360-градусова панорама на стара Сердика и да се потопят като живи свидетели в анимираните детайли на улиците, сгради и атмосфера.
Но фотосите е рок групата „Нова генерация“, водена от непрежалимия Димитър Воев, която свири на стадион „Васил Левски“ на организирания от военното министерство концерт „Рок за храброст“ малко преди смъртта на музиканта. Сред фотосите е опакованият мавзолей, продължилият години ремонт на Халите, уличните музиканти, чийто композиции затварят движението на трамваите по „Витошка“ заради струпването на жадни за нови звуци зрители, студенти от Факултета по журналистика, които се радват на междучасието между лекциите. Студенти, които започнаха работа по редакциите още в първи и втори курс, защото промените изискваха млади хора, които да заместят старите, обременени умове на комунизма.
„Духът на 90-те е пъстър, разнолик и пълен с надежди. Много неща се случват за първи път пред очите на току-що излезлите от строгата дисциплина на режима хора. Звуците, цветовете, миризмите се променят. Петнайсетте кадъра са сред купчина с изкопирани на хартия снимки, които гостите на купоните прехвърляха от ръка на ръка и които са довели до най-много въпроси и разговори“, казва авторът на фотосите Евгени Димитров.
Изложбата продължава до 31 юли.
