През тази седмица руско-украинската война се пренесе и на територията на Русия в Курска област. Това е знак, че Украйна не смята да капитулира, а именно капитулацията на Киев е условието на Москва за установяване на мир. От своя страна руските войски държат инициативата на повечето участъци от фронтовата линия и също нямат намерение да отслабват натиска. Но за да не бъдат обвинявани, че не търсят решение на конфликта, и Русия, и Украйна дават знаци, че са склонни да седнат на преговорната маса. Не лично Путин и Зеленски, но техни представители. От такива преговори обаче ни би излязло нищо. Докато не наложи категорично волята си на бойното поле, нито едно от двете воюващи страни не може да разчита противникът да приеме нейните мирни условия. Което означава, че предвид сравнително изравнените сили войната ще продължи дълго. Опасявам се, че дори още не е преполовена, дано да бъда опроверган.
Какво означава това за нас – страните от източния фланг на НАТО? След като Путин скоро няма да умира, няма да се отказва от властта и няма да спира агресията срещу Украйна, ние трябва да имаме отбранителен потенциал, който да респектира кремълския диктатор. Това означава по-големи разходи за отбрана, превъоръжаване, по-високи заплати за офицерите и войниците. Конкретно за България движение в тази посока са решенията на Народното събрание от вчера да одобри придобиването на модерен зенитно-ракетен комплекс за 356 млн. лв. и на боеприпаси за новите машини „Страйкър“ за 65 млн. лв. Тези стъпки не са просто правилни, а неизбежни, неотложни и императивни.
