Международният джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ между слънцето и дъжда.
В шест незабравими вечери премина един от най-големите джаз фестивали с международно участие у нас – „Д-р Емил Илиев“. Участваха изпълнители от 12 държави. Третото му издание в Боровец вече го превръща в традиция и любимо място за международната публика – каза при откриването му д-р Татяна Илиева, директор на Феста. Тя подчерта, че както бившият кмет на Самоков Владимир Георгиев, така и настоящият – Ангел Джоргов, имат далновидно мислене и подкрепят музикалния форум. Връчи отличие „за достойни дела“ на новия кмет. В отговор кметът Ангел Джоргов увери организаторите, че общината ще ги подкрепя и в бъдеще, защото иска да популяризира Самоков и Боровец и като лятна дестинация за култура и спорт.
При откриването награди на името на доктор Емил Илиев получи певецът Васил Петров и 16-годишната певица Валерия Стоянова, която се оказа музикален феномен и започва успехите си в музикалната кариера още от шестгодишна. През първата вечер те пяха заедно с бигбенда на БНР. След тях на сцената се качи португалската певица Лина Родригеш да ни потопи в меланхолично привлекателния свят на традиционното и съвременно фадо, през която
да усетим поезията на португалския поет Луиш Ваш де Камойш
В последния ѝ албум Fado Camões звучат 12-струнната и класическата китара, но Лина добавя и електронен звук, пиано, цигулка, като им придава ново звучене.
Основателят на индонезийската група „Кабитбит“ (тържество ) – Алоел заяви, че са повлияни от традиционните ритми на остров Суматра – провинция Ачех. Прозвучаха специфични ударни инструменти – рапай и гендранг. „Можеш да намериш душата си в тази музика“, допълни той. Тя кара хората да постигат съгласие.
Във формацията „Константин Костов трио“ през втората вечер освен българинът на пианото, участваха и полските музиканти Павел Панта (бас) и Цезари Конрад (барабани). Те свириха собствени творби, джаз и транскрипции върху от Албинони и Шопен. И макар дъждът да се изсипа върху публиката, любителите на джаза продължиха да са съучастници с чадъри, дъждобрани или скрити под козирките на близките сгради, което не им попречи да извикат на бис музикантите няколко пъти. Според Костов корените на музиката им са в джаза между 1920 и 1940 г. Формацията изпълни парчета от албума с „Конверсация“ (разговор), събрал отворени за импровизации пиеси. Павел Панта добави: „Бихме се радвали да изпълним концерта за контрабас и струнен оркестър от Януш Стробел с бигбенда на БНР, който е прекрасен“.
„Фестивалът е много хубав, въпреки дъжда“, каза барабанистът Магнус Йострьом от скандинавската група „Римден трио“. „Щастливи сме, че сме в Боровец, с неговите хора и планина“, отбеляза Йострьом. Изпълнителите от Швеция и Норвегия представиха песните си от най-новия си албум. Музиката им съдържа меланхолични, наситени с атмосфера
композиции, заредени с драматизъм
ритми и виртуозно изпълнен джаз. Влияят се от модерен джаз, от музиката на Бах, филмовата музика и дори рок.
Няколко групи успяха да станат привлекателни с умението си да разказват истории от сцената. „Бинго симфони“ показа спектакъл на група за модерен балет, а субтитри отстрани поясняваха историята – как изкуственият интелект Айва в общуването си с хората се превръща в човешко същество. Пианистът Младен Тасков аранжира рок и джаз парчетата, но всички останали дават идеи. Певицата Петя Данкова изпълни две парчета. Според Георги Маринов, който е създател на групата, музиката е преживяване, което образова, вдъхновява и забавлява слушателите.
Мисията ни е да популяризираме латино музиката, каза Калин Вельов за групата „Лос папис“. За България тези традиции са нещо ново. „Но днес интересът към тази музика нараства не само за хора, които я танцуват“, каза тромбонистът Димитър Стоев. Изпълняват авторски парчетата и той очаква през есента първото да прозвучи в радиоефира. Кубинската певица и пианистка Ире Вазкес, освен с изключителния си чар и енергия, с която заразяваше публиката, разказваше и съдържанието на всяка песен на особен кубинобългарски – за червилото на кубинката, която изгубила своя мъж, и тръгнала да си намери нов, за начините, по които жената привлича и задържа партьорите си. Публиката танцува и пя заедно с нея.
„Ансамбъл 5/4 танго“ интерпретира творчеството на уникалния аржентинец Астор Пиацола. „Сюита за ангела“ беше разказ за историята на ангел, който живее в жилищен блок и споделя драмите и вълненията на обитателите му. Според Людмил Ангелов ангелът е самият Христос, който умира и възкръсва, споделяйки страданията на хората. Програмата включи и сюитата „Четирите годишни времена в Буенос Айрес“. Сред особената сплав на инструментите се отличаваше звукът на бандонеона в ръцете на Стоян Караиванов – най-младия член на групата. „Тангото е необятно и непредсказуемо. То дава свобода да търсим нови линии, които дори на репетиции не са се случвали“, посочи той.
Канадската група „Шъфъл Диймънс“ създадена през 1984 г., идва от улицата. Отначало един от студентските им приятели излязъл с шапка на тротоара в Торонто, после ги придърпал. Минувач ги попитал, докато пеели песен за shuffle (ритъм), как е името на групата? – и така им дошла хрумката (Дяволи на ритъма). Излязоха в индийска нишка сред хората, а барабанистът и вокалист Стич Уинстън успя да се изкатери по една от носещите колони на сцената, където с палките си откри подходящото звучене за тяхното парче.
„Не сме фигури с официални костюми“,
заявиха те. Свирили са в Европа, но за първи път са на Балканите. „Възхитени сме от красотата на България и останалите държави в региона. Предстои им изява и на „Кракра джаз“ в Перник.
Гвоздей на четвъртата вечер беше на Jeremy? – най-известната на Запад българска група. Печели златен медал на международния конкурс за композиция People’s Voice Award с песента Fake Fruits, избрана сред 18 500 песни. Музикантите са били подгряващи изпълнители в турнето на Queen и Адам Ламбърт през 2016 г. Представят авторска музика на концертите в Полша, Румъния и България, където събират над 30 хил. зрители. Следват турнета в Англия, Ирландия, Ирландия, Шотландия.
Тази вечер започнаха с рок и вдигнаха публиката да танцува. После им обещаха ново свое парче. Но ги подлъгаха с версия на Лейди Гага, на която цялата публика пропя, понеже знаеше и текста на песента. Китаристът на групата си спомня началото: „Като ученици си казахме: „Свирим с акустични китари по пейките, но не е ли време да видим публика“. Първият концерт стана в залата на читалището“. Всяка година музикантите се връщат в същата зала в Каварна и за месец работят върху новите си песни.
Сред танцуващата публика намирам Елица Бонева от Русе. Твърди, че там се е родил джазът у нас. Закърмена съм с тая музика и с моя мъж, всяка година обикалят всички джаз фестивали в България. „Започнахме с Дебнево, близо до Троян. Сега сме в Боровец, а после ни очакват още два. Дай Боже догодина и в други държави да обиколим. Калин Вельов и неговите хора бяха уникални. А Джереми за мене са откритие. Аз съм рокаджийка, напълниха ми сърцето.“
С акапелно пеене (само човешки глас) белгийската група „Джаст Вокс“ превзе предпоследната вечер възхищението на публиката. Песента L’enfer на певеца Stromae започна с български фолклорни мотиви. Всеки от тях уподобява звученето на различни инструменти, а бийтбоксърът Бигбен е внесъл нови елементи в общото пеене. Познава българските бийтбоксъри Печенката и Скилър от 2009 г. Все още нямат авторска музика, но умеят да преобразяват с аранжименти световни хитове, което публиката успя да оцени. И въпреки студеното време и късния час, ги върна на бис и ги изпрати с овации.
