Ян Бремер и Клиф Купчан ни предупреждават за десетте главни опасности
В началото на Новата година влиятелният американски аналитичен център Eurasia Group публикува своята традиционна прогноза за рисковете, пред които е изправен светът. Автори на анализа са президентът на Eurasia Group Ян Бремер и Клиф Купчан. Те открояват десет главни риска, като тук ще бъдат представени само двата най-сериозни, а останалите ще бъдат маркирани в края на статията.
Държавата разбойник Русия
Една унизена Русия би се превърнала от глобален играч в най-опасната държава разбойник в света, представлявайки сериозна заплаха за Европа и САЩ, прогнозират Бремер и Купчан.
През изминалата 2022 г. Кремъл внимаваше да държи своята война в Украйна в границите на нападнатата държава, избягвайки директната конфронтация с НАТО и надявайки се да разбие обединения фронт на западните сили, подкрепящи Киев. През 2023 г. обаче Путин не може да си позволи да бъде толкова предпазлив.
Близо година, след като нахлу в Украйна с очакване за бърза победа, на Русия не й остават никакви добри опции да спечели войната. Руснаците ще продължат да обстрелват украинските градове и критична инфраструктура, но това няма да промени баланса на бойното поле. Москва може да започне през пролетта офанзива с новомобилизираните войски, но тяхната неподготвеност и силната украинска отбрана ще ограничат ефективността на такъв опит за настъпление.
Русия също така няма почти никакви инструменти за влияние върху САЩ или Европа. Дори и да прекрати малкото останали газови доставки, които все още не са спрени, това няма да откаже ЕС от санкциите или пък да подкопае военната помощ за Украйна.
За Путин обаче няма път назад. Вдигайки залога във войната чрез мобилизацията на стотици хиляди нови бойци от Русия и анексираните украински райони, той си остава под силен натиск като минимум да установи и удържи контрола над Донецка, Луганска, Херсонска и Запрожка област. Но украинците не биха приели нищо по-малко от оттегляне на руските войски от всички окупирани територии на Украйна. Така че на Путин не му остава какво да губи в по-нататъшната ескалация на конфронтацията със Запада освен, разбира се, ако не се стигне до пряк военен сблъсък с НАТО.
Русия е почти напълно откъсната от напредналите постиндустриални демокрации – в икономически, дипломатически, културен и технологичен план. САЩ и европейците вече дават на Украйна някои от своите най-съвременни военни системи, напът към Киев са противовъздушните комплекси „Пейтриът“. Остава си единствената задръжка на Запада – да не влиза в директна война срещу най-голямата ядрена сила в света.
Претърпяла поражение на бойното поле в Украйна, притисната от санкциите, без инструменти да влияе върху Запада и с все по-силен вътрешен натиск да покаже сила, Русия може по-скоро да прибегне до асиметрична война срещу западните държави, за да отслаби единството на НАТО, отколкото да премине към открита военна агресия срещу други страни от западния блок.
В своето поведение държавата разбойник Русия все повече ще прилича на една глобална версия на своя сегашен близък съюзник Иран. До преди година именно тази страна беше в ролята на най-силен нарушител на правилата на международния ред и провеждаше ревизионистка външна политика в района на Близкия Изток чрез асиметрични средства като шпионаж, удари с дронове и ракети, подкрепа за терористични групи и прокси войни. Русия също ще засили действията си за дестабилизация на САЩ и Европа, но при това разполага с много по-големи възможности от Иран. Освен това Москва има най-големия ядрен арсенал в света, което си остава последно средство за защита срещу евентуално западно възмездие. И Путин няма да пропусне да се възползва от ядрената заплаха, макар че е малко вероятно да прибегне до атомна бомба.
Можем да очакваме засилени кибератаки на руснаците срещу западни фирми и правителства. Тръбопроводите, терминалите за втечнен газ, мрежите от кабели в Европа и по дъното на Атлантика ще бъдат атрактивни цели за саботажни действия. Русия ще засили и своята намеса в изборите в западни държави и ще финансира дезинформацията и екстремизма. Все пак Русия не би прибегнала до мащабни атаки срещу западната критична инфраструктура, ако те могат ясно да бъдат свързани с властите в Москва.
Поведението на Русия е геополитическа криза от голям мащаб. То е заплаха за глобалната сигурност, западните политически системи, киберсферата, Космоса и продоволствената сигурност. Но така както разбойническото поведение на Иран създаде ново единство сред арабските страни в Персийския залив, така и руската агресивност ще отвори възможности за засилване на сътрудничеството и съюзническите отношения между водещите световни демокрации.
Неограничената властна Си Дзинпин
След 20-ия конгрес на Комунистическата партия в Китай през октомври м. г. Си Дзинпин вече разполага с неограничена власт, каквато не е имал никой друг китайски лидер след Мао. Но останал без никакви механизми за сдържане и проверка, които да го държат под контрол, и без никакви дисидентски гласове, възможността на китайския президент да прави грешки също е безпрецедентна. Произволните решения, политическата нестабилност и увеличаващата се несигурност ще съпътстват управлението на Си Дзинпин. Имайки предвид важната роля на Китай в глобалната икономика, абсолютната власт на президента на страната е едно огромно и недооценено предизвикателство от глобален мащаб.
В последните месеци Си Дзинпин направи серия от грешни стъпки. През миналата година ние (авторите на анализа – б. ред.) предупредихме, че Китай влиза в капан с политиката на нулев COVID. И за съжаление, се оказахме прави. Отказът на Пекин да внесе висококачествени западни ваксини и неудоволетворителните стимули за имунизиране дори и с не особено добрите местни ваксини оставиха китайското население сравнително незащитено.
Немотивираните репресии срещу частни компании от технологичния сектор подкопаха доверието на глобалните инвеститори и унищожиха около $1един трлн. от пазарната капиталзация на фирмите, листнати на китайската фондова борса. В тези случаи предпочитанията на авторитарния Си Дзинпин надделяваха над съветите на прагматичните гласове от редиците на бюрокрацията. И това ставаше дори преди лидерът да циментира позициите си на конгреса през октомври. Сега има още по-малко прозрачност в процеса на вземане на решения в Пекин, както и по-малко възможности за признаване на грешките, корекция на курса и компромиси.
Ние виждаме три полета на риск през тази година, всички те произтичащи от максимализирането на властта на Си Дзинпин. Първо, публичното здравеопазване. Преди няколко седмици Си Дзинпин сложи край на политиката на нулев COVID по същия едноличен начин, по който я въведе преди 2 години. Сега вирусът се разпространява безпрепятствено в Китай. Това е опасност и за света, защото властите в Пекин вероятно няма да могат да хванат появата на нови варианти на вируса поради рязко намалялите тестване и секвениране.
Втората област, будеща безпокойство, е икономиката, където стремежът на Си за държавен контрол ще доведе до произволни решения и политическа нестабилност. Секторът на недвижимите имоти в Китай изпитва огромни проблеми и това изтощава финансите на регионалните власти. Дълговата криза, тръгнала от жилищния пазар, може да се прехвърли върху целия финансов сектор. А икономическите проблеми на Китай ще увеличат риска от глобална рецесия. Третият риск, идващ от Пекин, е външната политика, движена от национализма на напористия Си Дзинпин. Персоналният афинитет на китайския лидер към Владимир Путин ще ограничи възможността Китай да води политика на сътрудничество със западните демокрации. Последния път, когато китайски лидер имаше толкова много власт да провежда грешна политика (времето на Мао), се стигна до масов глад, икономическа разруха и смърт. Нова културна революция или „голям скок напред“ са малко вероятни предвид размера на образованата градска средна класа в Китай, но консолидирането на властта в ръцете на лидера връща Китай с няколко стъпки назад.
Другите опасности
- Оръжията за масово разрушение – става дума за деструктивното влияние на информационните технологии върху обществото
- Шоковите инфлационни вълни
- Притиснатият в ъгъла Иран
- Енергийната криза
- Спадането на индекса на човешкото развитие в резултат на пандемията от COVID-19, инфлацията, продоволствената криза и задълбочаване на неравенствата
- Дълбокото обществено разделение в САЩ
- Интегрирането на ново поколение на трудовия пазар
- Недостигът на вода
