Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Валя Минкова – планинар и фотограф в служба на авиацията

[post-views]
Валя Минкова – планинар и фотограф в служба на авиацията

Красимир МИТОВ

Дългогодишният пиар на военновъздушното училище завършва трудовата си кариера

Валя Минкова – планинар и фотограф в служба на авиацията
Валя Минкова в работна обстановка

            Намирам госпожа Валя Минкова – старши експерт „Връзки с обществеността” на ВВВУ „Г. Бенковски” на работното място в добри настроение и кондиция. Повод за нашата среща е връченото предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Всяко начало рано или късно има и своя край, особено когато е подпечатано с достойно изпълнен дълг. Не отказвам предложеното ароматно кафе. Виждам в погледа и както радост, така и малко тъга. Радост, че най вече ще може да отделя повече внимание на мама Ванче (вече на 91 години), и тъга от това, че ще ѝ липсва динамиката на войнското ежедневие във ВВВУ, с което беше свързала целия си активен жизнен път повече от 20 години. След глътка кафе и малка пауза непринудено, а понякога и с насълзени очи сподели: „Бях малка и ентусиазирана. Завърших математическата гимназия „Гео Милев” в Плевен, а след това СУ „Климент Охридски”, специалности „Философия” и „История”. 

Започнах трудовата си кариера на 01.09.1972 г. и я завършвам пак на 1 септември през 2024-та. Израснах в авиационно семейство. Родена съм в гр. Ямбол. Динамичният живот на офицера от ВВС наложи да се местим пет пъти в различни гарнизони. Сред първите четири семейства заселихме и „гарадока“ в село Каменец. Баща ми, полковник инж. Минко Минков от малкото троянско село Патрешко, завърши военната си кариера като зам.-началник на ВНВВУ „Г. Бенковски”. Със сестра ми Мария достойно защитихме авторитета на семейство Минкови – тя като ръководител на помощното стопанство към училището, а аз започнах професионалната си дейност в Учебния отдел по планиране на учебно-възпитателния процес. Преминах през длъжностите „асистент” и „главен асистент” в катедра „Обществени науки” по дисциплините „Етика” и „Естетика”. Майка ми Иванка Минкова дълги години беше секретар на Читалище „Лиляна Бърдарова” и остави име на достолепен общественик.

Валя Минкова с дъщеря си Линда

Радвам се, че след възстановяването на ВВВУ бях поканена да заема длъжността старши експерт „Връзки с обществеността”, което ми даде възможност да отделя още 4 години вярна служба на любимото училище. След напускането на ВНВВУ за кратко се отдадох на педагогическа дейност, а след това 18 години бях директор на Военния клуб в Плевен. Моето хоби са планинският туризъм и фотографията. Десет години бях председател на Окръжната секция по туризъм в Плевен, член на Централния съвет на БТС. Получих званието „Заслужил пешеходен турист”, планински водач в Средна Стара планина. Достигнах до 4000 м надморска височина – „Приют на единадесетте” в подножието на връх „Елбрус” в планината Кавказ. Като една от основателите на туристическото дружество във ВНВВУ (през миналия век) организирах походи на курсантите по маршрут през хижите „Плевен“, „Амбарица“, „Добрила“ и „Дерменка“. Тази моя многостранна дейност ми даде възможност да реализирам множество проекти като: екскурзии с курсанти из Европа с бюрото за младежки туризъм „Орбита”, осъвременяванен на библиотечния фонд във военните клубове в Плевен, Телиш, Белене и Ловеч. За първи път в армията тогава реализирахме проекта „Офицер на годината” на Плевенски окръг с няколко издания, а след това – проект „Не сте забравени”, дарителска кампания за нуждаещите се членове на военно-патриотичните организации в Плевенска област, редица концерти на състави от ВВВУ, изложби и фестивали. Гордост за мен е наградата от Дружеството на журналистите в Плевен – „Пиар на годината 2021 г“.

            Валя отпива от горчивото кафе и след малка пауза добавя: „Не срещнах принца на белия кон, но получих най-божествения подарък – осинових момиченце от дом „Детелина”, което израсна като прекрасна млада, талантлива и красива дама – Линда. Примерът ми последваха няколко приятелски семейства. Другата ми любов 36 години беше едно трабантче, което никога не ме е оставяло напът, въпреки че на 500 км го обърнах по таван. Накрая аз го оставих. Сега се глезя с „Мерцедес” (предоставен ми за временно ползване от племенника Минко). Остатъка от свободното време прекарвам в скромната си гарсониера, която е малка художествена галерия. Напускам ВВВУ „Г. Бенковски” с високо вдигната глава за достойно изпълнен войнски дълг към родната авиация и славните ВВС”.

                                                                                                                       

Най-ново

Единична публикация

Избрани