Квадроциклите и УТВ-тата пристигат в рамките на 1–2 години.
Значителен брой АТВ-та и бъгита предстои да получи 101-ви алпийски полк в Смолян. Това стана ясно по време на
отвореното занятие по алпийска подготовка
което се състоя преди дни със съдействието на Областната администрация пред сградата на Родопския драматичен театър в Смолян.
Спускане по способа „алпийски тролей”, показ на БТР, АТВ-та, алпийско оборудване и разнообразно въоръжение – автомат, снайпер, картечница, представиха военнослужещи от 101-ви алпийски полк в центъра на родопския град. Събитието беше организирано по повод на Деня на младежта и привлече десетки посетители от всички възрасти, като най-любопитни бяха малчуганите. Те се редяха на опашка, за да се спуснат по „тролея”, а на щандовете за статичния показ, подпомагани от мъжете и жените в униформа от полка, се екипираха с каска и бронежилетка и грабваха в ръце оръжие, чувствайки се истински войници.
„Новата техника, включително изложените тук квадроцикли (АТВ-та, б. р.), са изцяло свързани със способностите, които следва да развием, и със задачите, които изпълняваме и ще изпълняваме в бъдеще. Предстои получаване на значителен брой квадроцикли, както и т. нар. УТВ-та, или да кажем, SSV-та – бъгита, които също ще бъдат на въоръжение в 101-ви алпийски полк в рамките на една до две години. Първия екземпляр очакваме до края на тази година”, разказа за в. „Българска армия” заместник-командирът на 101-ви алпийски полк подполковник Иван Запрянов. Той поясни, че докато при АТВ-тата двамата военнослужещи седят един зад друг, като на мотоциклет,
в АТВ-тата и SSV-тата те са един до друг
като в голф количка, примерно, която се управлява с волан.
Стараем се във всеки един момент техниката да бъде използвана по предназначение, категоричен е подполковник Запрянов. Тепърва се разработват тактики, техники, процедури за използването на дадената техника, която е нова въобще за Въоръжените сили в България, обясни той.
По думите му УТВ-тата са с платформа като на лек автомобил и са много по-комфортни и по-високопроходими. Имат и покрив. „Това, което очакваме да дойде, по-скоро наподобява бъги – пак е на същия принцип като УТВ. То е по-широко, по-стабилно, с по-нисък профил, тоест – по-трудно за откриване от противника, с много добри характеристики”, заяви заместник-командирът на полка. И продължи: „Като цяло в нашия случай ще бъде с пълноценна кабина. Тоест, ще предлага защита от метеорологичните условия. Особено тук, в нашия регион, където
температурата зимата често слиза под минус 20 градуса
това, че личният състав ще бъде реално непрекъснато изолиран от метеоусловията е много важно. Така ще има комфорт за военнослужещите, които ще запазят енергията и силата си, за да я изразходват изцяло за изпълнението на задачата”.
АТВ-тата и УТВ-тата са возила за бързо преодоляване на неголеми дистанции. „Те са перфектни машини за интензивна мисия, за кратко разстояние – за бърз щурм, както в момента наблюдаваме в хода на войната между Украйна и Русия. Там едно от най-използваните превозни средства към момента се оказват точно квадроциклите, УТВ-тата и SSV-тата. А също и кросмоторите – това е последното нововъведение от порядъка на последния месец и половина за щурмуване на позициите на противника. И от двете страни. На първо място при тях е бързината”, сподели подполковник Запрянов.
По думите му АТВ-тата на полка вече са изпробвани и в зимни условия, на сняг. „Разполагат с верижен комплект. Свалят се колелата и се монтира този комплект, при което проходимостта значително нараства. Но дори и в сняг, при положение че водачът е умел, при конкретна дълбочина на снежната покривка могат да се справят и само с гумите”, каза офицерът.
Машините са със задвижване 4×4, като има опция и за 2×4. „Действително сме доволни от тях, въпреки че това е слаба версия – двигателят е само 600 куб. см.
Очакваме да дойдат 1000-кубикови
далеч по-мощни и със сигурност по-проходими и по-издръжливи. Но тези АТВ-та, които имаме, бяха най-евтиното, което умишлено бяхме поръчали, за да можем да натрупаме опит, докато ги използваме. Искаме да видим коя ниша точно ще заемат и по какъв начин трябва ние самите да се нагодим спрямо новите задачи”, заяви офицерът. Той допълни, че всичко това вече е изяснено: „Считаме, че вече сме готови да приемем възможно най-мощния и най-добрия вариант на техниката – квадроцикли в нашия случай. Това ще бъде сторено от Командването на Сухопътните войски. С подкрепата на генерал-майор Деян Дешков (командирът на Сухопътните войски – б. р.) вече може да се каже, че сме напът да придобием техниката в продължение на следващите няколко месеца – 12 броя, възможно най-модерни машини”.
Подполковник Запрянов посочи и други достойнства на бъдещата техника. Той напомни, че повече от 32% от територията на България е с надморска височина над 600 м, а заедно с тази над 200 м процентът надхвърля 70: „За планинско-гористата местност в България, която е и естествено препятствие за един потенциален агресор,
тази техника е най-пригодна
Но конфликтът в Украйна показва ежедневно, че тя е достатъчно ефективна и в равнината”. По думите му има и още един важен аргумент. „Неслучайно специалните сили от десетилетия използват превозни средства, които са открити – джипове, бъгита, защото във всеки момент военнослужещият, който е на борда на превозното средство, има ситуационна осведоменост от 360 градуса. Особено в момента, както във войната в Украйна двете страни непрекъснато се атакуват с множество дронове камикадзета всеки ден. И ако си в закрито превозно средство, не можеш да видиш навреме дроновете, дори и с всичките камери, инсталирани по бойната машина. Да не говорим, ако става въпрос за атака с 4–5–6 и повече дрона, идващи от различни направления”, каза подполковник Запрянов.
И продължи: „Но ако сме на 4-местно бъги и всеки има свой сектор, за който отговаря, в момента, в който се забележи този дрон, се подава сигнал и трябва буквално в рамките на секунда
да се напусне превозното средство
То ще бъде ударено, но личният състав – съхранен”. Той допълни, че ако личният състав е в бронирана машина, не би могъл да я напусне толкова бързо.
Подполковник Запрянов посочва, че отвореното занятие по алпийска подготовка в центъра на Смолян е важно, за да се представят военнослужещите пред обществеността. По думите му поне 4–5 пъти годишно се организират подобни събития – за 6 май, за 1 юни, за празника на формированието и по други поводи. Целта е привличане на повече кандидати за служба в армията. „По този начин промотираме нашето призвание, умишлено не казвам професия, нито работа, а призвание, служба, служене, служение в интерес на народа, на държавата, на нашето отечество. Длъжни сме да покажем на подрастващото поколение, на младите, какво умеем, какво знаем и по този начин се надяваме да бъдем повече атрактивни за тези потенциални кандидати”, изтъкна подполковник Запрянов. Той допълни, че интересът към военната служба в Смолян нараства. „Количеството кандидати спрямо количеството военнослужещи, които следва да приемем, е минимум 2 към 1. Наскоро завършихме един такъв подбор. В момента тече нов и в рамките на следващите няколко месеца конкурсът ще бъде реално проведен. Доколкото знам предварително, подалите
рапорти за кандидатстване
този път ще бъдат може би около два пъти и половина повече, отколкото местата, които ще бъдат обявени”, заяви заместник-командирът на полка.
Проводната класика винаги е на мода
Вечната войскова класика в свръзките още от времето преди радиостанциите – с проводник и полеви телефон ТАП, също беше демонстрирана по време на показа в Смолян. Нещо повече. Неостаряващата технология на катушката и жичния ало апарат, която впрочем е най-защитеният от външни въздействия вид свръзка, има място и в съвременната дейност на алпийците.
Хората забравят за полевата свръзка – за т. нар. ТАП с кабел, която все още е на въоръжение в Българската армия, поясни капитан Костадин Гергьовски, който е помощник-началник на отделение КИС в 101-ви алпийски полк. Но класиката е жива в полка, защото на помощ идват модерните технологии.
Чрез нашите АТВ-та много по-лесно и по-бързо може да се развърне полевата свръзка на далечни разстояния, казва офицерът. Проводната свръзка с ТАП и кабел в крайна сметка остава най-надеждната в днешно време, напомня той.
Офицерът хвали АТВ-тата заради високата им проходимост в пресечените терени в планината, а това е от ключово значение и за свързочниците, които стават много по-мобилни. „Алпийският полк е разположен в Родопите. Рабоним в планинско-гориста местност, в труднодостъпни места. Тези машини са много добри за изпълнение на нашите задачи”, изтъкна капитан Гергьовски.
Той казва, че с АТВ-тата, които са на въоръжение от по-малко от година в полка, воините са участвали в занятия на полигон „Корен”. Изкачвали са се на родопския първенец Голям Перелик с неговите почти 2200 м височина. „Няма проблеми, АТВ-тата са бензинови, с четиритактови двигатели, със заден диференциал, който е с ограничено приплъзване. Това позволява движението на асфалт, но машината е добра и в гората. Има преден диференциал с блокаж, бързи и бавни скорости с автоматични предавки, лебедка от 2500 либри за самоизвличане, ако нещо стане и закъса. Участвахме в учението „Родопи-24” с тях. АТВ-то се движеше абсолютно паралелно с моторната шейна и изпълняваше задачите си в дълбокия сняг”, разказва капитан Гергьовски. По думите му АТВ-то има в инвентара си и две ремаркета, като всяко от тях може да вози до 350 кг. Машината има и гребло, с което да чисти сняг през зимата.
Друга класика – БТР 60ПБ „Чайка”, оборудван с радиостанции и издигнал телескопична антена, също беше накачулен от малчуганите, които искаха навсякъде да надникнат. Високопроходимата машина също е изкачвала Голям Перелик. Бетеерът може да се движи навсякъде, както и да преодолява водни препятствия, каза младши сержант Мирослав Джилянов. Той е от 17 години в полка и е командир на първи екипаж – взвод за привързване и криптиране.
По думите му машината е оборудвана с три УКВ радиостанции и една късовълнова. Техниката е съвременна, ще може да поддържа свръзка с новите страйкъри, сподели младши сержант Джилянов. Свързочниците могат да работят с БТР-а както от място, така и в движение за управление на войските. Успяваме да установим свръзка навсякъде, дори и в пресечена местност, защото имаме ретранслатори, а можем да ползваме и други радиостанции, изтъква младши сержант Джилянов.
По скалите животът ти зависи от карабинера и френда
На разнообразно алпийско оборудване – карабинери, въжета, френдове (от friend – приятел, б. р.), военнослужещите от полка не само разчитат за изпълнение на задачите си, но и поверяват живота си при катеренето по скалите. Това е малка част от оборудването, което използваме в 101-ви алпийски полк, казва помощник-картечарят редник Емил Пехливанов. Той посочва към отрупаната с френдове, самозахвати, каски, алпийски седалки и въжета маса по време на показа в Смолян.
„Имаме и олекотена алуминиева носилка, с която пострадал може да се изнася от двама или четирима човека. Използваме цялото това оборудване в подготовката и ученията”, казва редник Пехливанов. По думите му единствено френдовете (устройства, които се пъхат в цепнатината на скалата и през тях с карабинер се прокарва въжето на алпиеца – б. р.) се ползват по-рядко. „Действаме предимно в отработени терени, където има поставени френдове. Когато този френд се сложи в цепнатината, се заклинява в нея и реално ти се осигуряваш на него. Той ти се явява като приятел. Затова е френд”, пояснява редник Пехливанов.
Той служи в полка от 5 години. Избрал е професията на военнослужещ, след като доста време е размислял. „Особено тук, в 101-ви алпийски полк, службата е нещо уникално и специфично. От тази гледна точка реших да кандидатствам. И засега всичко е перфектно и ми харесва”, споделя боецът.
Редник Теодора Керозова, която също представя алпийското оборудване, е в полка от около година. Дошла е на служба, защото в армията ѝ допада огневата подготовка, динамиката и интересните занятия. Преди това е работила в чужбина. Научила от свои приятели за възможността да облече военната униформа и не се е колебала, че в строя е нейното място.
Продължава да е горда с избора си. Според мен трябва всеки български гражданин да служи или поне да е служил на държавата си – малко или много, колкото издържи – толкова”, категорична е редник Керозова.
От 17 години служи в полка снайперистът ефрейтор Трендафил Димитров. Той представяше въоръжението на алпийците по време на показа – снайперова пушка, картечница, автомат, пистолет.
„Уменията на снайпериста са много комплексни. Човек трябва да се самоусъвършенства постоянно и да си изпълнява добре задълженията. Трябва постоянно да търси информация, да се подобрява, да тренира както физически, така и психическа закалка, памет, стрелбата, естествено, и други елементи, които са свързани с прикриване, придвижване и т.н.”, обяснява ефрейторът. Според него снайперовата пушка, „Хеклер и Кох” е добра. Участваме и в състезания, в учения, където успяваме да тренираме своите умения, да показваме какво сме научили през годините, казва ефрейтор Димитров.
