Ивайло ПАШОВ
Появата на военния комплекс в България е интересна и куриозна.
На 30 август се навършват 50 години от създаването на 97 отделен зенитно-ракетен дивизион „Куб“. Това е първото военно формирование у нас, въоръжено със зенитно-ракетния комплекс 2К12 „Куб“. С него се поставя началото на нов етап в развитието на родната противовъздушна отбрана (ПВО), в който тя се насища с високо мобилна техника с много сериозни бойни възможности. Постепенно „Куб“-овете (от няколко модификации) формират основата на армейската ПВО, а когато след 2002 г. са преподчинени на Военновъздушните сили (ВВС), тези комплекси и разчетите им си спечелват славата на тяхната „желязна пехота“. Преминали известна модернизация с тях продължава да се носи бойно дежурство, активно се участва в национални и международни учения, и почти ежегодно се доказват в стрелби на полигон Шабла, в състава на Първа зенитно-ракетна база.
Появата на „Куб“-а в България е колкото интересна, толкова и куриозна. Разказвам я чрез спомени на преки нейни свидетели от книгата „Историята на поделенията, въоръжени със зенитноракетни комплекси 2К12 „Куб“ на о.з. подполковник Пеньо Неделчев.
Превъоръжаването на противовъздушната отбрана на Сухопътните войски (ПВО на СВ) със зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) започва със заповед на тогавашния министър на отбраната армейски генерал Добри Джуров. С нея, считано от 16 октомври 1974 г., е създадено ново поделение в Нова Загора – 97 отделен зенитно-ракетен дивизион (97 озрдн) с военнопощенски номер 90300 (след 1978 г. – 34600). Формированието е поставено на пряко подчинение на създаденото през 1973 г. Командване на СВ (КСВ) и скоро става първото, въоръжено със ЗРК „Куб“ у нас.
Това е един от най-ефективните ЗРК в света по това време. Пристига в България през втората половина на юли 1974 г. след изключителния си триумф над израелската авиация в близкоизточните войни. Поводът за появата му разкрива разказът на о.р. полковник Тодор Тодоров, началник на ПВО на 1-а армия (тогава началник на разузнавателен отдел): „За участие във военния парад на 9 септември 1974 г. от СССР се доставиха зенитно-ракетен комплекс „Куб“ и зенитно-артилерийски комплекси „Шилка“. Техниката се предоставяше само за показ в парада по случай 30-годишнината от деветосептемврийското въстание, след което руснаците щяха да си я приберат обратно. Беше поставена на съхранение в парковите клетки на 9-ти армейски зенитен артилерийски полк (9 азап) на 4-ти километър в София. За провеждане на тренировки с нея нощно време се наложи преместването й в района на поделението в Суходол. След участието й в парада отново бе върната в района на поделението на 4-ти километър. Не беше планирано въвеждането на ЗРК „Куб“ на въоръжение през тази петилетка , защото сумите за покупката му бяха доста сериозни.“
Българските екипажи, участващи в тренировките и военния парад със съветската техника, са подбрани от службите за сигурност. Това са офицери-зенитчици от различни други поделения. Те се явяват в поделението в Суходол късно вечер (22:00 ч) и в цивилно облекло.
О.р. полковник Петър Марков, първият действащ заместник-командир на батареята (комплекса) „Куб“, който тогава е млад офицер в 9 азап разказва: „С техниката имаше 4 съветски офицери и 6 сержанти. Съставът на ЗРК „Куб“ беше една станция за управление, разузнаване и насочване (СУРН), 4 самоходни пускови установки и половин технологичен поток. След седмица обслужване, вкл. пребоядисване (макар че машините бяха с нова боя) започнаха тренировките под ръководството на офицерите – от А до Я, включително привеждане от походно в бойно положение и обратно. С верижните машини се провеждаха маршове по околовръстното шосе, като на всяка пускова имаше по 3 учебни ракети.“
Друг участник в събитията е о.р. полковник Александър Коцев, тогава капитан, а по-късно първият началник на щаба на поделение 90300: „Знаехме, че това ще е само демонстрация на съветската техника за ПВО след триумфа й в Близкия изток и на нарастващите възможности на българската противовъздушна отбрана, след което руснаците щяха си я приберат обратно. За липсата на готовност на българската страна да приеме, разположи, експлоатира и поддържа този нов ракетен комплекс говореше факта, че нямаше избрано място за дислокация и обучен персонал.“
Но военното дефиле по жълтите павета в София е последвано от правителствено решение за въоръжаване на българската ПВО със ЗРК „Куб“. То внася смут и объркване в противовъздушните среди. Започва борба кой де не го приеме! О.р. полковник Коцев твърди, че първоначалното намерение е да го придадат на ПВО и ВВС, но оттам се противопоставят, защото не съответства на схващанията им за бойно използване. Има резерви към мобилността му, а и към това, че батареята е само една.
Мнението на ПВО и ВВС надделява и комисията се обръща към КСВ. И то изразява несъгласие, изтъквайки, че няма подготвени кадри за поддръжка, експлоатация и бойно използване, но в крайна сметка комплексът е приет на въоръжение от ПВО на СВ. Решено е да се разположи на особено опасните направления в Южна България за прикриване на първоешелонните ни дивизии срещу южните съседи.
Започва търсене на място за дислокация. Разглеждат се районите на Гурково, Николаево, връх Чумерна, Горска поляна, Полски градец и др. По съвет на руснаците да се мисли, къде ще работят жените и учат децата на ракетчиците, е избегнат зътънтен гарнизон. Накрая е избран районът на Нова Загора. Това не е случайно, защото на 30 км е щабът на Втора мотострелкова дивизия – Стара Загора. За спешното осигуряване на командни и технически кадри хвърчат заповеди и къде по желание, къде по нежелание, те постъпват основно от ПВО и ВВС.
„В края на септември беше формирана колона от 5 трайлера и останалите колесни машини от комплекса, която извърши тежък тридневен марш по подбалканския път. Техниката бе предислоцирана по маршрута София – Карлово – Пловдив – Нова Загора и поставена на съхранение в парковете на радиотехническия батальон в района на Горска поляна, Новозагорско. Най-голямото изпитание, независимо от трудностите по време на марша, беше завоя при влизане през портала на батальона. Независимо от старанието на шофьорите на МАЗ-ове, новият портал на поделението беше бутнат за ужас на неговия командир. Във въздуха витаеше слухът, че ще се създава ново поделение…“ – продължава о.р. полковник Коцев.
За първи командир на новото поделение (97 озрдн) е назначен подполковник Христо Бояджиев. Първоначалният щат на формированието (вкл. 50 наборни войници) е непълен и вакантните длъжности са заети едва към началото на ноември 1974 г., с пристигането на много офицери от дивизионите на ПВО на страната.
Първоначално поделение 90300 е с ранг на дивизион, в чиито състав има само една зенитно-ракетна батарея „Куб” (т.е. ЗРК) и половин техническа батарея, радиолокационен взвод (с радиолокационна станция П-15) и обслужващи подразделения. В бойната батарея влизат СУРН-а, 4 самоходни пускови установки, транспортно-зареждащи машини и зенитни ракети.
Известно време воинската част съществува само на книга без обособен район. С цел легендировка, униформата на всички от дивизиона е със синя окантовка, както на военнослужещите от съседното поделение от РТВ на СВ.
В края на декември група от 20 души, начело с командира на дивизиона, заминава на първия курс за изучаване на ЗРК „Куб“ в Ленинград. Завръщат се на 31 май 1975 г. и започват да предават наученото. Първото голямо тактическо учение, в което участва целия личен състав и техника на поделението, е „Гранит-76“. За отлично представяне всички са наградени със служебна благодарност. Направен е и показ пред членовете на висшето държавно ръководство на полигона „Тюлбето” край Казънлък. Представени са СУРН и две самоходни пускови установки с по 3 учебни ракети, доставени с помощта на трайлери. Демонстрирано е развръщане/заемане на боен ред от движение, тактическите и технически възможности на комплекса. Военният министър Добри Джуров е доволен и изразява увереност, че и на предстоящото първо тактическо бойно учение на дивизиона на полигона Ашулук (1977 г.) ще постигнат отлична оценка. Както и става. И следващите 25 години, в които формированието съществува, са изпълнени с много забележителни моменти.
