- Шест от военнослужещите ни влязоха в НВУ, за да станат офицери
-Г-н полковник, как преминаха ученията досега през годината и какво ви предстои?
– Тази година подготовката беше планирана съгласно указанията на командира на СВ и се проведе на учебен център Сливница. Най-съществените бяха ученията с бойни стрелби на рота NRF (Сили за реагиране на НАТО) от 10-ти батальон във Враца и бойните стрелби в завършващите етапи в 3-ти механизиран батальон. През септември ни предстоят тактически учения с бойни стрелби на същия полигон. През ноември следва сертификацията на рота „Алтеа“ от оперативния резерв. Във формированието поддържаме и „Модул за активна охрана и отбрана на летище“, декларирано по цели за способности. С него ще проведем ротно тактико-специално учение на Сливница или на тактическото поле на Симитли, където няма да се използват бойни припаси, а имитационни средства.
– Има ли особености, които отличават подготовката на модула?
– Разликата е в тематиката. Има 5 охранителни взвода, всеки с определена задача. Подготовката се води както в батальона – като започнем от отделението, взвода и впоследствие сглобяване на ротата. Различна е само функцията – охрана на летище. 90 процента от състава на 3-ти батальон от район Благоевград влиза в състава на модула. Завършващият етап е нейната сертификация през следващата година. В щата на модула и по време на учението ще участва колесна техника – „Командо Селект“ и „Гардиън“, тъй като основните дейности са свързани с необходимостта от маневреност на формированията, а верижната е неподходяща за подобни задачи.
По време на ученията досега, личият състав е получавал много висока оценка. Не се притеснявам и за тези, които ни предстоят в национален или в коалиционен формат, тъй като голяма част от военнослужещите имат подготовката, мотивацията, отговорността и желанието да се представят достойно. Голяма част от личния състав имат добри познания по английски и участието ни в съвместни занятия ни дава споскойствие, както в процеса на планиране, така и по време на самите учения. Младите военнослужещи по време на средното си образование са учили английски и свободно общуват с коалиционните ни партньори.
– Как се съчетава опитът на по-старите кадрови войници с мотивацията на новопостъпилите?
– И в двата ни района – Благоевград и Враца, има военнослужещи с различен трудов стаж – от една година до над 20 години. Трето БрК полага изключителни усилия да се представи по най-добрия начин на различните нива – от индивидуалната до подготовката на батальона в завършващите етапи. Младите военнослужещи бързо се адаптират – влизат в система с добър ред, висока отговорност към себе си и към другаря до себе си, към ръководителя, командира и т. н. Технологичните им умения са по-добри от хората с дълъг житейски опит. Компютърните технологии и игрите им идват присърце, дават им възможност да притежават повече познания. Интересите и уменията, които имат преди да влязат в системата на отбраната, ги правят добре информирани за мястото, където ще отидат, а това помага за по-добрата им адаптация към задачите, които изпълняваме. Мотивирани са, личи от действията им и от общуването с тях – желаят да се развиват в професията. През тази година имаме 5 кандидати от Благоевград и един от Враца, приети в Националния военен университет, които след обучението си ще бъдат произведени в офицерско звание. Вижда се, че имат амбиция, което е положителен знак. Преди години нямаше такива кандидати.
– Какъв е некомплектът при вас?
– Имаме недостиг на две категории – офицери и войници. Сержантският състав е попълнен. Законът там ни дава много възможности. Нуждата за допълване с офицерски състав в щаба на бригадното командване, в щаба на батальоните ни и в Благоевград и Враца, е голяма. Но през последните 2 години фокусът в Командването на Сухопътните войски (СВ) е насочен към попълване на ниските звена – взвод и рота. Надеждата е те да израснат по-късно в йерархията. Тези 6 човека, които се обучават във НВУ, ще дадат малко спокойствие на наличния команден състав. Това важи и за сержантите – те очакват помощ и методическата подкрепа от офицерите. Въпреки че двигател при подготовката на отделението и взвода са сержантите, добрата методическа подготовка на младите офицери ги подпомага в ежедневните им задачи.
– Какво предвиждате за бъдещото попълване с офицери?
– Младите войници имат желание, след определено прослужено време да кандидатстват във военния университет. Това е надежда, че нашата професия ще възвърне имиджа, какъвто го помнят голяма част от нас. Вярвам, че ще се пречупи тенденцията за текучество към частния сектор.
За да привлечем млади хора работим в съдействие с Централното военно окръжие в областите Благоевград, Враца, Монтана и Видин. Формированията от Трето БрК провеждат занятия с учениците от 10 до 12 клас. Общуваме с подрастващото поколение и при честване празниците на формированията, дните за отворени врати и други съвместни инициативи. Идват при нас, за да се запознаят с дейността на военнослужещите – какво правят, с какво оборудване и екипировка разполагаме, какви им са задачите и целите в района.
– Сред младите немалко играят виртуални игри, екшъни и търсят професии с адреналин.
– Да, немалко са тези, които желаят абсолютна динамика в ежедневието, без подготовката им да е минала различните си етапи. Очакват въоръжението и техниката да се използват интензивно, денонощно и да постигнат бързи резултати в подготовката си. Представят си го като филм в МВР и полицията – чупят вратата, арестуват, разследват. За военнослужещите с повече стаж професията е всекидневна упорита работа, в която добрата подготовка и взаимодействие показват истинските си резултати в определените на полигона ситуации.
– Недалеч бушува война. Военнослужещите не се ли демотивират?
– Няма човек, който да не усеща притеснения от това, което се случва в близост до нашите граници. Но хората с по-дълъг престой в армията знаят и са готови да изпълняват задълженията си в различна обстановка. В част от по-младите се усеща известно разколебаване, но въпреки всичко желанието да бъдат част от системата за сигурност им дава увереност за изпълнение на задълженията им. Задачата на всеки ръководител в различните нива е да бъде мотиватор, да бъде лидер сред групата, която управлява. Целта на нашето ръководство е да се фокусираме към младите командири и заместник командири на взвод, командирите на отделение – тези, които са пряко свързани с войнишкия състав, да внесат яснота там, където има различни гледни точки, да им разяснят точните задачи, да се анализират положителните страни и недостатъците.
– Какви са резултатите от изявите ви в мисии?
– В момента сме на мисия в Косово. Активиран е оперативния резерв – рота от Трето бригадно командване. Най-старшата ни офицерска длъжност е заместник командир на Втори батальон, на рота „Алтеа“. Аз самият съм участвал в мисия в Афганистан. В Косово мисията е по-различна, но мотивацията на нашите военнослужещи е много по-голяма от тази на военнослужещите от другите нации, независимо че имаме известно изоставане в логистичното ни осигуряване. Като качество на изпълнение съм удовлетворен от свършената работа преди бойците да отидат извън страната. Много добри бяха отзивите от командира на Втория многонационален батальон в Косово, който е от Република Гърция – там нашите военнослужещи работиха рамо до рамо с румънци, албанци и гърци. Атестацията, която получиха, показва, че българите не отстъпват по професионализъм на партньорите ни от НАТО.
Имаме и други отзиви за нашите изяви. Хората, с които се чуваме в момента в Косово, както и хората, които са в Щаба на батальона от гръцка страна, дават много висока оценка на нашите офицери като щабна култура. Оценяват много положително и обема на изпълнените задачи в състава на ротата. Предната рота се завърна през декември с награди, които бяха ярко потвърждение за изявата им. Сега очакваме завръщането на следващата ни рота в средата на септември.
Ротационният принцип е първостепенен. При подготовката на следващата рота „Алтеа“ са включени военнослужещи, които не са участвали досега. Екипът, който ще участва в подготовката и в сертификацията, е изцяло нов, за да има възможност да се придобие нов опит.
