Ивайло Калфин е бивш вицепремиер (2005-2009 г.) и (2014-2016 г.) като външен и социален министър, бивш евродепутат. Сега е изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд със седалище в Дъблин, Ирландия.
Г-н Калфин, какво налага създаването на нов ресор – комисар по отбрана в Еврокомисията, и какво ще работи той?
Зависи от гледната точка. ЕС не е най-силен в отбраната, въпреки че има такива структури за координация, за оказване на помощ и т.н. Но основната му сила и това, за което е създаден, е свързано с икономиката, с растежа и търговските отношения. Налагането на такъв ресор и слагането на акцент върху темата, свързана с отбраната, е предопределено от различни развития в средата за сигурност около Европа. Да споменем войната, която се води в близост до ЕС, и промяната в политическата ситуация в САЩ. Европа има опита от един мандат на Доналд Тръмп като президент, който се дистанцира доста силно от НАТО и заявяваше, че САЩ ще намалят сътрудничеството си с европейските страни. Всичко това постави пред ЕС въпроса, ако иска да гарантира сигурността си, трябва ли да продължава да разчита основно на САЩ и на трансатлантическите отношения. И понеже отговорът е отрицателен, вече се появяват все по-силни гласове, че Европа трябва да си увеличи капацитета в отбраната в рамките на НАТО, разбира се, а не като създава паралелни организации. И това води до учредяването на такъв специален нов пост в ЕК. Той вероятно ще е свързан с някои от старите страни членки. Това ще бъде труден ресор, защото създаването му е от нулата и особено, заради това, че зависи много от политическите решения на страните членки. Няма да е лесно и не се очаква да се вземат бързи решения.
Какви са границите на ресора отбрана, европейските лидери и сега поддържат развитието на военната индустрия?
Има различни неща, които очакваме да се променят, защото не става дума само за военна индустрия. А и за функционирането и формите на взаимодействието между армиите на страните-членки на ЕС. Така че тук стоят и военните, и военно икономическите въпроси на отбранителната индустрия. Един дългоочакван доклад за конкурентоспособността на Европа се очаква след десетина дни. Негов автор е Марио Драги, бившият председател на Европейската централна банка и бивш италиански премиер. Очаква се той да обърне особено внимание на отбраната и отбранителната индустрия. В момента тя няма достъп до европейските фондове. Сега Европейската инвестиционна банка не финансира военното производство и вероятно това положение ще бъде преразгледано. Европейската военна индустрия до голяма степен се конкурира сама със себе си и с външния свят. Така че, за да се повиши конкурентоспособността й, има гласове, че е нужно консолидиране. Някои европейски фирми да станат достатъчно големи чрез поглъщане на по-малки, така че да могат да се конкурират успешно в света. Не най-маловажно е, че в момента до голяма степен военната индустрия в Европа е зависима от външни доставчици, особено от електронните чипове. Има мнения – както Европа направи с газа и газовите поръчки, да обедини усилията си и да създаде специална агенция, която да консолидира военните поръчки, особено за елементи за военната индустрия от чужбина. Така че Европа да се яви на пазарите като един голям и влиятелен участник.
Между февруари 2022 г. и юни 2023г. 78% от разходите за въоръжение на страните от ЕС са платени на компании извън Съюза. Ще се увеличат ли покупките на европейско въоръжение от самите държави в ЕС?
Това също е едно от предложенията, които се обсъждат – да има възможност за преференциалност спрямо собствената продукция, което не отговаря строго на търговските правила в Световната търговска организация. Но ако се консолидират европейски компании, ако станат достатъчно големи, ако те се финансират с европейски фондове, е логично да бъде направена следващата стъпка. Европейските въоръжени сили да купуват предимно европейски продукти, без това да е изключително и задължително.
След 5 години мандат на новия комисар по отбрана как реално ще се промени сигурността и отбраната на страните в ЕС?
Това са бавни процеси. И е необходим силен политически ангажимент, свързан с отбранителната сфера, индустрия и бюджет, защото в момента имаме експертни мнения и предложения. А страните членки трябва да са готови да заделят и достатъчно суми за развитие на своята отбрана. След 5 години можем да имаме по-добра структура на европейската отбрана, повече яснота как тя изглежда и отговор как ще се структурира военната индустрия, по какъв начин ще е конкурентоспособна, как ще си взаимодействат европейските армии за отбранителни операции и т.н. Все неща, които в момента са или неясни, или в ембрионална фаза.
Стъпка на еманципиране от САЩ в сигурността ли е появата на комисар по отбраната?
Животът в Европа не може да повлияе на изборите в Америка, но не може да бъде и държан и в зависимост от тези избори. И предполагам, че който и да бъде избран за президент на САЩ, Европа трябва да засили своя отбранителен капацитет. Ако е Доналд Тръмп, тезите му са известни. Те варираха от това, че САЩ ще се оттеглят от НАТО до настояване за силно увеличаване на военните разходи на съюзниците им и закупуване на американско оборудване. Камала Харис в много по-голяма степен би разчитала на сътрудничеството в рамките на НАТО. И САЩ ще останат доста по-предвидим партньор на ЕС. Но и в двата случая Европа трябва да увеличи отбранителния си капацитет.
А ще се засили ли военното сътрудничество между ЕС и Лондон, въпреки Брекзит?
Най-вероятно – да, то има и такъв интерес, особено с новото правителство на Великобритания. Британският премиер заяви желание за сближаване на много политики с ЕС. Великобритания се върна обратно в програмата за изследвания „Хоризонт Европа“. И сферата на отбраната е вероятно една от кандидатите за по-тясно сътрудничество обратно на Великобритания с европейски страни. Очаквам интензивни и продуктивни контакти.
В какво е българският интерес в създаването на новия ресор по отбрана?
Българската военна индустрия трябва да си намери мястото сред водещите. В България има много добро производство, включително на технологични продукти, свързани с отбраната, така че в цялото това преструктуриране на отбранителната индустрия, което се очаква, ние трябва да намерим добро място. Включително с достъп до фондове, до пазари, до финансиране от ЕИБ. Ние нямаме огромни фирми в отбранителната промишленост. Така че може би е добре в този сектор да се огледат кои са най-предпочитаните партньори и къде интересът на производителите ни ще е най-добре защитен. В момента ние участваме в комитета на ЕС по военно сътрудничество, но както и при всички други страни членки, наличието на комисар ще засили много и възможностите, свързани с обучение, квалификация, подготовка, взаимодействие между въоръжените сили.
А и политиката по отбрана в ЕС не е общностна, каквато е земеделието например.
Да, всяка страна си има суверенитет, но има един общ комитет по отбраната и още един по координация на въоръжените сили. Европа има и миротворчески и военни мисии по света. Така че координация има. Но при наличието на комисар по отбраната, и ако се отпуска финансиране от Брюксел, е много вероятно все повече неща да стават общоевропейски. Също и ако се насърчи консолидацията и изграждането на големи европейски компании във военната индустрия. Тогава тази политика ще става неизбежно все повече общоевропейска, а не толкова национална.
Дали такъв комисар ще участва и в решенията за помощта за Украйна?
Вероятно да, доколкото това е свързано с военната индустрия и с опасностите и предизвикателствата към сигурността в Европа.
Какви проблеми и препъникамъни може да има в създаването на общностна политика в областта на отбраната?
Първо, проблеми могат да дойдат от интензивната конкуренция между военните производители. Говорим за икономически интереси, защото става дума и за големи суми. Но другият проблем е свързан с разходите за отбрана. Защото това е скъпа политика, подценявана с години, но заради това, което се случва в Украйна, европейските страни започват да отделят все повече средства за отбрана. Което най-вероятно ще продължи, но не е безпроблемен процес. Когато става дума за военни разходи, то никога не минава без значителни дискусии на национално равнище. Така че проблеми могат да дойдат от това кой с какви суми ще участва, как се позиционира и т.н. Разбира се, и при общия подход към сигурността, по какъв начин Европа трябва да реагира и осигури безопасността си. В момента има дискусия в Полша за възможност да спират руски ракети, насочени към полската територия, но преди да влязат на нея. В такива дискусии решенията не са безпроблемни. Когато имаш война до територията си, няма лесно решение и еднозначен отговор. Най-важното според мен е да не се позволи Европа да бъде въвлечена във война.
