Автор: Радослав СИМЕОНОВ
Южна Добруджа е единствената част от днешната българска територия, която се превръща в терен на интензивни бойни действия през годините на Първата световна война. На 1 септември 1916 г. с Манифест на цар Фердинанд е обявено началото на дългоочакваните военни действия срещу Румъния. Войната е посрещната като справедливо акт на възмездие в отговор на румънското вероломство през 1913 г. На следващия ден войските на Трета българска армия устремно започват своя освободителен поход в Добруджа. Само за около десетина дни частите от армията достигат до старата българо-румънска граница, прогонвайки не само румънските завоеватели, но и дошлите в тяхна подкрепа руски и сръбски войски.
Вихреното начало на войната ражда и своите герои. За тяхното обезсмъртяване съществено допринася и издаденият от правителството на Богдан Филов указ от 27 юни 1942 г. Той има за цел
да възстанови българския облик на топонимията в областта
В нея до този момент преобладават турски и румънски наименования, като последните са методично въвеждани от кралска Румъния в стремежа й да дебългаризира областта. С този указ е извършено преименуването на 357 селища в Добричко и Силистренско. Наред с живописните, звучни и дори поетични имена, на географската карта на Южна Добруджа се появява една особена категория населени места, носещи имена на участници във войната.
Броят на „военните“ селища в Южна Добруджа е доста внушителен – те общо възлизат на 49 и в пъти превъзхождат броя на останалите такива в страната. Може да се каже, че това един топонимичен феномен, характерен единствено за областта. По-голямата част от тях – 32 на брой, гордо носят имената на видни пълководци и висши офицери, командващи армии, дивизии, полкове или дружини от времето на Първата световна война.
Т. нар. „военни“ селища в Добруджа са далеч плътно концентрирани и се намират само на територията на Добричко и Силистренско, с изключение на четири селища, разположени в съседните области. Това са селата Генерал Колево, Генерал Киселово и Генерал Кантарджиево във Варненска област и с. Векилски в Шуменска област. Последното носи името на прославения български кавалерист и създател на конната артилерия майор Георги Векилски (1882-1918).
А легендарният предводител на българската конница генерал-лейтенант Иван Колев пък е единственият български пълководец, в памет на когото са наречени две населени места в Добруджа. Едното се намира в североизточната периферия на варненската община Вълчи дол, където през лятото на 1916 г., непосредствено преди началото на Добруджанската кампания, е бил дислоциран Щабът на Конната дивизия, а другото селище е разположено в община Добрич.
Освен топоними с чисто „военно“ съдържание, боевете край Добрич поставят на картата на Добруджа две населени места, които на пръв поглед нямат пряка връзка със събитията от времето на войната – Победа и Плачи дол. Някогашното село Геленджик край Добрич се оказва епицентър на фронталния сблъсък между варненските войски на ген. Кантарджиев и прииждащите от север руски пехотни полкове от 47-и корпус на генерал Андрей Зайончковский. Приморци удържат победа в тази битка, поради което през 1942 г. селото напълно заслужено получава името Победа. А в предвид на дадените много жертви в тези сражения (само за три дни край Добрич загиват над хиляда български военнослужещи) село Алъчкьой е преименувано на Плачи дол т.е. долът на сълзите, защото там са били погребани много от загиналите.
Към тази група могат да бъдат причислени и имената на селата Войниково и Свобода в Добричко и Стрелково в Силистренско. Други селища в Добруджа, носещи имената на висши офицери, са селата Полковник Дяково в община Крушари, Полковник Свещарово в Добричка община и Полковник Савово в община Тервел. Първото получава името на командира на 19-и пехотен Шуменски полк Антон Дяков (1864-1916), загинал на 11 септември 1916 г. недалеч от селото, което тогава се нарича Азаплар. А добричкото село Баш пунар е преименувано в памет на загиналия на 23 октомври 1916 г. в боевете за освобождаването на Северна Добруджа командир на 8-и пехотен Приморски полк полковник Никола Свещаров. При преименуването на тервелското село Дишпудак на Полковник Савово през 1942 г. е допусната грешка по отношение на неговото войнско звание. Майор Ангел Савов е командир на 2-а дружина от 35-и пехотен Врачански полк, а след смъртта си е бил произведен в звание подполковник, но никога не е бил полковник. Загинал е на 26 ноември 1916 г. при експлозията на вражески снаряд върху командния пункт на полка, намиращ се на възвишението „Бериш тепе“ до с. Естер в Северна Добруджа.
Топонимията на бойната слава в Добруджа включва не само имената на офицери от висшия команден състав, но и такива на младши офицери и дори на най-обикновени подофицери и войници. Прави впечатление, че най-големият брой от тях са кавалеристи. Един от най-популярните герои от времето на войната сред добруджанското население е поручик Стефан Гешанов (1892-1916). Той командва взвод от легендарния „бял“ ескадрон на 6-и конен полк. Ефектът, който този ескадрон създава у противника, граничи с мистично вцепенение и неслучайно е възпят в едноименния разказ на Йордан Йовков. Начело на своя взвод Гешанов влиза пръв в освободеното на 2 септември 1916 г. с. Конак. На следващия ден поручикът е тежко ранен в битката между селата Кочмар и Карапелит. Първоначално е погребан в двора на църквата в Конак, заедно с телата на още 38 кавалеристи. Има данни, че още през 1917 г., по настояване на жителите на селото, то още тогава получава наименованието Поручик Гешаново, нещо което е препотвърдено и в Указа от 1942 г. Но официалната власт след 9 септември 1944 г. няма нужда от ореола на герои като Стефан Гешанов. Затова тихомълком, без никакъв административен акт
войнското звание „поручик“ е ампутирано от наименованието на селото. Очевидно е обаче, че властта не е посмяла напълно да заличи спомена за него, защото тя само се е опитала да трансформира името на селището в по-благозвучно и приемливо за нея. Подобен прецедент се наблюдава при още две селища с имена на герои от войната, където се извършва преобразуване на названията им чрез умишлено заличаване на офицерските звания, без обаче да се изготвя официален акт. В случая става въпрос за днешните села Зафирово и Ценович в Силистренска област, кръстени през 1942 г. съответно на полковник Атила Зафиров – командир на 3-а бригада от I-а Софийска дивизия и на майор Александър Ценович от 9-и конен полк, загинал на 5 септември 1916 г. край с. Попина.
Учудващ обаче е фактът, че новата власт не посмява да премахне званието „фелдфебел“ от името на с. Фелдфебел Денково в община Добричка, То е преименувано в памет на вахмистър Трайко Денков от Лейбгвардейския конен полк, загинал на 1 октомври 1916 г. при с. Первели в Северна Добруджа. Не такава обаче е съдбата на с. Поручик Геново в Силистренска област, чийто патрон е офицерът от същия полк Стефан Генов, убит на 18 декември 1916 г. край с. Туркоя. През 1947 г. селото се сдобива с ново име – Ножарево, което по-късно става печално известно със създаването на концентрационен лагер за интерниране на неблагонадеждни за режима лица. Но затова пък тервелското село Ефрейтор Бакалово оцелява през годините, съхранявайки непокътнато своето оригинално име от 1942 г. Неговият патрон всъщност не е ефрейтор, а младши подофицер Никола Михайлов Бакалов – мерач от 5-и артилерийски полк, загинал също по време на сраженията за освобождаването на Северна Добруджа. Към оцелелите селища с кавалерийски имена трябва да добавим и каварненското село Поручик Чунчево, прекръстено на името на ротмистър Никола Чунчев от 3-и конен полк.
Със събитията непосредствено преди разгарянето на боевете от Добричката епопея е тясно свързано името на с. Драганово (Добричка община). На 3 септември 1916 г. в кратка схватка с отстъпващите румънски войски там намира смъртта си старши подофицер Драгни Райков Узунов от 8-и пехотен Приморски полк, както и още двама войника. Още през 1917 г. признателните жители на селото им издигат надгробен паметник, а при преименуването на селищата в Добруджа през 1942 г. по тяхно желание селището получава името Драганово. Този епизод от военната история бе напълно забравен и само благодарение на инициативата за възстановяване на въпросния надгробен паметник в двора на кметството, той отново изплува в колективната обществена памет. Може би за това „вина“ до известна степен има и фактът, че в името на с. Драганово на пръв поглед няма нищо военно.
Изредените дотук селища не обхващат пълния спектър от „войнишки“ наименования. В периферията на Южна Добруджа, в непосредствена близост до днешната българо-румънска граница има още две сравнително малки селища от тази група – с. Капитан Димитрово и с. Поручик Кърджиево в община Крушари. Техните патрони са съответно капитан Станислав Димитров от 16-и пехотен Ловчански полк и поручик Асен Кърджиев от 7-и пехотен Преславски полк. И двамата загиват на територията на Северна Добруджа и споменът за тях се поддържа жив именно благодарение на тези две селища.
Указът от 27 юни 1942 г. за преименуване на селищата в Южна Добруджа съдържа и още един любопитен факт. Въпреки, че неговата цел е да замени остарялата турско-румънска топонимична система, той прави изключение с турските имена на две селища в Добричко – Кочмар и Карапелит. Техните названия тогава са запазени и съществуват и до наши дни, но поради съвсем други причини. В полето межде двете селища, на 3 септември 1916 г. Конната дивизия на генерал Колев води своята знаменита битка, атакувайки и унищожавайки само за половин час цяла пехотна румънска бригада. За да бъде съхранен спомена за нея, имената на двете селища са оставени непокътнати.
За съжаление, особено в района на Силистренска област някои от имената на „войнишките“ селища
са заличени или обезличени чрез тяхното сливане със съседни селища.
За да се тушира евентуално обществено недоволство или съпротива срещу смяната на имената, новите наименования на селищата принадлежат към спектъра на най-видните и безспорни със своя авторитет личности от българската история. Затова днес на картата на областта вече не съществуват населени места с имената Генерал Жеково (преименувано през 1947 г. на с. Стефан Караджа в община Главиница), Генерал Велизар Лазарово (преименувано през 1945 г. в с. Васил Левски в община Алфатар), Генерал Недялково (преименувано през 1951 г. на с. Добруджанка в община Кайнарджа), Генерал Добрево (присъединено през 1959 г. към с. Тертер в община Кубрат), Генерал Попово (дн. слято с гр. Алфатар), Полковник Тошково (преименувано през 1951 г. на с. Дичево в община Главиница) и Полковник Бананово (преименувано през 1951 на с. Дъбравица и впоследствие слято през 1956 г. със с. Варненци в община Тутракан). А това са имена на утвърдени български военачалници и командири, които незаслужено са лишени от народно и обществено признание.
Бдинци, Врачанци и Рилци в Добруджа
Едва ли има друго подобно място в света като Южна Добруджа, където да е налична подобна концентрация от „военни“ селищни наименования. Интересен е фактът, че в случая става въпрос не само за имена на пълководци или офицери, а и за селища, носещи названията на различни войскови подразделения, участвали в сраженията за освобождението на Добруджа. Общият им брой е 11, като едно от тях – с. Софийци вече не съществува, тъй като през 1956 г. е било слято със с. Царев дол. Група от такива селища е съсредоточена в околностите на гр. Добрич, обезсмъртявайки полковете, участвали в Добричката епопея – Врачанци, Козлодуйци, Ловчанци, Приморци. В Добричко има и още две селища, които носят названията на дивизии – Бдинци и Рилци. Другото средоточие на селища с имена на войскови единици е локализирано по обясними причини в околностите на Тутракан. Там се намират селата Шуменци, Варненци и Търновци, възвеличаващи бойната слава на 19-и пехотен Шуменски полк, 31-и пехотен Варненски полк и 6-и пехотен Търновски полк. Не са забравени и двете пехотни дивизии – IV-а Преславска и I-а Софийска, които на 5 и 6 септември 1916 г. блестящо осъществяват Тутраканската операция. Затова в тяхна чест на картата на Добруджа през 1942 г. се появяват селата Преславци и Софийци.
