От края на август 2024 г. самолетоносачът USS George Bush (CVN-77) разполага с първия в света център за бойни действия с въздушни дронове – контролна зала, в която са операторите на безпилотния самолет MQ-25 Stingray, предназначен за дозареждане във въздуха. Наземната контролна станция е част от модернизации, проведени на кораба по време на периоди на поддръжка между патрулните му мисии, заявиха от Командването на военноморските въздушни операции (Naval Air Systems – NAVAIR). Заедно с необходимия софтуер и хардуер, дронът разполага с първата напълно работеща и интегрирана система за контрол на мисията. Тя, според NAVAIR, е от решаващо значение за използването на MQ-25 Stingray в операции. CVN-77 ще проведе тестове на центъра на море в началото на следващата 2025 г.
Контролната станция е най-новата стъпка към официалното приемане на въоръжение на MQ-25 Stingray във ВМС. Той ще дозарежда бойни самолети по време на полет, помагайки на ударните сили на флота да останат по-дълго във въздуха. Това е възможност, която би била особено полезна, ако избухне конфликт с Китай в западната част на Тихия океан.
Системата първоначално ще поддържа палубни дронове, но скоро ще бъде използвана и за безпилотни системи на други видове Въоръжени сили, като например програмата за съвместни бойни самолети на ВВС, която се стреми да сдвои бойни самолети с въздушни дронове в така нареченото „въздушно крило на бъдеще“.
Според NAVAIR, ако изпитанията са успешни, такива контролни центрове ще бъдат монтирани през фискалната 2025 г. на борда и на други самолетоносачи тип Nimitz – Carl Vinson (CVN-70), Theodore Roosevelt (CVN-71) и Ronald Reagan (CVN-76).
Универсална въздушна бензиностанция Boeing MQ-25 Stingray е безпилотен самолет за дозареждане с гориво във въздуха, резултат от програмата Carrier-Based Aerial-Fueling System (CBARS). ВМС на САЩ започнаха усилията си за разработване на базиран на самолетоносач дрон през 2006 г. Първоначалната концепция бе за разузнавателен и ударен дрон (Unmanned Carrier-Launched Airborne Surveillance and Strike – UCLASS). Целта бяха тайни удари чрез проникване през вражеската ПВО. През 2012 г. ударните изисквания бяха намалени, за да се създаде дрон ориентиран към разузнаване, наблюдение и събиране на данни (ISR), който да бъде разработен бързо за борба с тероризма.
На 1 февруари 2016 г., след закъснение поради колебания дали UCLASS да се специализира в ударни или ISR роли, бе решено приоритет да бъде даден на въздушен танкер за дозареждане с гориво на палубните самолети Super Hornet, със заложени малки ISR способности. Способносттите за комуникационно радиорелейно препредаване и удари бяха отложени.
Пентагонът направи промяната, за да отговори на очертаващият се недостиг на изтребители на ВМС, като насочи средства за закупуване на повече F/A-18E/F Super Hornet и ускори закупуването на F-35C.
Наличието на първия базиран на самолетоносач дрон осигурява по-безпроблемен преход към бъдещия флотски изтребител F/A-XX, ако той е безпилотна ударна платформа. Дронът също така отговаря на нуждата на ВМС от апарат за дозареждане с гориво, освобождавайки 20-30% от изтребителите Super Hornet, изпълняващи сега тази мисия. MQ-25 Stingray е по-способно и рентабилно решение спрямо модифицирането на наличните флотски платформи F-35С, V-22 Osprey и E-2D Hawkeye или активиране на пенсионираните S-3 Viking.
MQ-25 може да разшири бойния радиус на Super Hornet от 830 км до над 1300 км. Целта на ВМС за MQ-25 Stingray е да може да достави общо 6800 кг гориво до 4 до 6 самолета на разстояние от 930 км.
ВМС изпратиха окончателното RfP за MQ-25 Stingray през октомври 2017 г. до Lockheed Martin, Boeing, Northrop Grumman и General Atomics.
Дължина: 15,5 м
Размах на крилата:
22,9 м (с разпънати крила)
9,54 м (със сгънати)
Височина:
3,0 м (с разперени крила)
4,79 м (със сгънати)
Двигател: 1 турбовентилатор Rolls-Royce AE 3007N
Тяга: 44+ kN
Далечина на полета: 930 км при доставяне на 7250 кг гориво
Компанията тайно завърши изграждането на своя дрон още през 2014 г., когато програмата UCLASS бе спряна, формално я възроди за CBARS и представи концепцията си на 19 декември 2017 г.
General Atomics предложи своята концепция Sea Avenger – уголемен за дозареждане с гориво вариант на техния дрон MQ-20 Avenger (бивш Predator C), а Lockheed Martin предложи Sea Ghost, базиран на разузнавателния дрон RQ-170 Sentinel.
Northrop Grumman обяви още на 25 октомври 2017 г., че оттегля своя X-47B от програмата MQ-25, заявявайки, че не би могла да изпълни условията на ВМС. Това накара някои анализатори да заключат, че изискванията на ВМС фаворизират дизайните „крило-тяло-опашка“, а не „летящо крило“, каквито предлагаха Northrop Grumman и Lockheed Martin.
На 30 август 2018 г. ВМС на САЩ обявиха Boeing за победител и й възложиха договор за разработка на стойност 805 млн. долара за 4 дрона MQ-25A, които трябваше да бъдат завършени до август 2024 г. Допълнителни 3 тестови MQ-25A бяха поръчани на 2 април 2020 г, с което са поръчани общо 7 дрона. Общият обем на програмата можа да надхвърли 13 млрд. долара и да включва 72 дрона.
Статията подготви Димитър СТАВРЕВ по информация и снимки на NAVAIR и Boeing
