На фона на нарастващото напрежение в Близкия изток и все по-изострената обстановка между страните в региона, няма пряка заплаха за сигурността на България, но се повишава все повече рискът от миграционни потоци и извършване на терористични атаки – това заяви държавният глава Румен Радев като обща позиция след края на извънредното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност в президентството.
Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) обсъди рисковете за България в контекста на конфликтите в Близкия изток. Участниците в него се събраха в президенството в 10 часа сутринта, като заседанието продължи 3 часа. Съветът счита, че е неотложно незабавното прекратяване на бойните действия и полагането на допълнителни усилия за диалог и намирането на мирен изход, обобщи президентът Румен Радев.
Участниците в съвета се обединиха около мнението, че трябва да продължат консолидираните усилия на всички институции за евакуацията на българските граждани от региона на кофликтите и за освобождаване на сънародниците ни от екипажа на кораба „Галакси Лийдър“.
" Затова на този съвет направихме панорамен преглед на тези елементи от системата на защита на националната сигурност. На първо място това са службите за сигурност, на което разчитаме за навременна информация и алармиране при потенциални заплахи, но тези служби оперират в условия на кадрови дефицит, високопоставени специалисти напускат заради по-привлекателни условия в гражданския сектор. Оборудването, с което те разполагат е остаряло, или липсва такова, а в същото време те трябва да осигуряват изпреварваща информация и да предприемат изпреварващи действия срещу враждебни структури, които към момента разполагат с доста по-високо технологично ниво на оборудване. Подобни изводи са направили на заседанието на КСНС и за дипломатическата ни служба.
МВР също си има своите проблеми, свързани с подготовката на кадрите и оборудването, и това се отнася с особена сила за охраната на държавната ни граница, добави президентът.
Президентът каза още, че са предприети важни стъпки за кадровото обезпечаване на полицията, но в същото време по важни участъци от границата ни с Турция, все още липсва оградно съоръжение, липсва и видеонаблюдение.
По отношение на въоръжените сили президентът отбеляза, че много пъти на заседания на КСНС е поставян въпросът за отлива на личен състав от въоръжените сили. Държавният глава припомни, че при проведените заседание на съвета през 2017г., 2018г., 2022г. и 2023г. са приемани едни и същи изводи за необходимостта от действия за пресичане на „тревожния“ отлив от въоръжените сили, тяхното окомплектоване и издигане на престижа на военната професия.
„Когато съпоставихме какво сме искали да постигнем и какви са реалните цифри статистиката изобщо не е в нашата полза“, посочи Радев, като добави, че общият недокомплект на армията през 2018г. е бил 19.9% , а тази година е вече 22%, докато на офицерите е бил 19%, а вече в 26%. Държавният глава отбеляза, че най-тревожното е заетостта на места от курсанти във висшите училища. По думите му през 2018 г. е имало 80% заетост, тази година само 47% са заети от обявените места за курсанти и добави, че този процент ще намалее драстично, докато те завършват.
Президентът обяви, че всички участници в съвета са изразили мнение, че трябва да се преосмисли отношението към националната сигурност, като се налага смяна на подхода. Според държавния глава не е панацея увеличението на заплатите в армията, а са необходими ясни, дългосрочни политики, така че да се привличат млади хора с качества и да се задържат с мотивация и перспектива за професионално и кариерно развитие.
„Нужно е и преосмисляне на отношението към модернизацията на българската армия, като фокусът бъде не само върху големите проекти, но и върху по-малките нискобюджетни, които да гарантират информационно превъзходство и асиметрично предимство. Той обясни, че това са – дронове, системи за разузнаване, комуникация, наблюдение и други. Виждаме какво става в Украйна и как с дрон за $1000 се унищожава танк за 5 милиона.“
Във връзка с българската отбранителна индустрия държавният глава заяви, че уроците от съвременните конфликти доказват по категоричен начин ключовото значение за наличието на собствен потенциал за производство на отбранителни продукти. Също така добави, че на заседанията на КСНС винаги е посочвано, че българската отбранителна индустрия трябва да участва активно в реформирането и укрепването на сектор „Сигурност“. Президентът посочи, че инвестициите, които се правят в отбранителната индустрия, особено тези касаещи критично дефицитни производства като барут и взривни материали, да намират разбиране от държавната и местната власт и по-бързо да намират своята реализация.
