В продължение на десетилетия малцина пътешественици знаят нещо за златните плажове, дивите планини и римските и османските руини на Албания. Но през годините, откакто балканската страна предпазливо се отвори за света, тя привлича пътешественици, желаещи да открият едно от последните диви и най-малко изследвани кътчета на Европа. Един от най-дръзките проекти е „Върховете на Балканите“ – 192-километров кръгов туристически маршрут, свързващ Албания, Черна гора и Косово чрез поредица от пътеки, разположени в планинта Проклетия. В стремежа си да възстановят мира лидерите на трите нации предлагат туристическа пътека, свързваща мюсюлманските, католическите и православните общности. Визията за този трансграничен проект се заражда през 2013 г., но корените му са много по-стари. Създаването на маршрута означава да се очертаят пътеки, познати единствено на овчарите, и да се насърчат фермерите да отворят къщи за гости.
Местността „Валвона“
Окончателният печат за одобрение идва, когато планиращите маршрута убеждават властите на трите държави да премахнат паспортните проверки в момент, когато свободното движение през границите е немислимо. Ако Албания е загадката на Европа, то този маршрут помага да бъде осмислена. Изглежда, че тази бивша тоталитарна държава, която някога така отчаяно се е опитвала да държи света настрана, използва проекта „Върхове на Балканите“ като начин да покани света и да го научи на нещо важно – Как едно място може да се лекува и променя.
Албания е може би най-неразбраната страна в Европа. Нейният език е семантична аномалия, за която не са известни роднини в индоевропейското езиково семейство. След Втората световна война Енвер Ходжа ефективно изолира планинската държава от външния свят в продължение на четири десетилетия, забранявайки религията и превръщайки я в първата атеистична държава в света, забранявайки пътуванията. По време на Студената война Ходжа убеждава нацията, че останалата част от света иска да свали комунистическата им държава, и изгражда повече от 500 000 бункера, в които хората да се скрият в случай на нападение. Повечето от тях можете да видите пътувайки през страната. Запазени до ден днешен, някои от тях са превърнати в туристическа атракция към модерните нови хотели .
И ето че началото на есента и ние се отправяме към Албанските алпи. Самото пътуване до Албания и достигането в полите на Проклетия също си е едно голямо приключение. Най-кратко се пътува през Македония и Косово. С навлизането в Албания приключенското в нас все повече се събужда, колкото и да сме изморени. Макар и все още далеч от Проклетия, ние вече сме обградени от планини и осъзнаваме каква голяма част от територията на държавата заемат те. Караме предимно по тесни пътища с много завои. Настъпва и сублимният момент, когато след един завой всичко се променя. Проклетия открива цялата си дяволска същност пред теб, която те кара да стоиш дълго време в изумление. Това пък от своя страна означава, че вече сме близо до долината на река Валбона или нашата отправна точка . Удивлението ни все повече се засилва, когато приближаваме и самата река с тюркоазен цвят. Трудно е да не се впечатлиш. Продължаваме, защото знаем, че нагоре тя става още по-буйна и внушителна. Нашата цел е изкачването на най високият връх в планината Проклетия – Май Езерце, в превод от Албански- Езерен връх. Поставихме си за цел да изкачим върха за 12 часа, имайки редвид сериозната денивелация коята трябваше да преодолеем от 1894м.н.в.
Тръгваме в ранната утрин на следващият ден от долината Валбона. Пътеката води покрай кошари в основата на планината, и лека полека набира височина. Следваме червената маркировка, която е доста на често и няма как да я пропуснете . Групата ни се състои от изпитани ултра турисит, с които сме изкачвали не малко върхове над 2000м по родните планини. Маршрутът като цяло е доста тежък, защота е дълъг като разстояние, навлиза напътре в планината и денивелацията е огромна. Почти цялото изкачване е много стръмно, има много кратки полегати места , а пътеките са посипани с множество малки камъчета , сипеи и пясък. Които са предпоставка за подхлъзвания и падания. Единственото място където може да се презаредите с вода е един заслон построен за удобство на туристите , от местни овчари. Тук може да си починете , ще ви предложат кафе, бира или безалкохолно. От този момент вече знаехме, че започва нашето истинско приключение. След първото стръмно изкачване, върхът все още не се показваше. Надявахме се да е след второто. Там обаче се изправихме пред друго предизвикателство – прекосяване на ледникови дупки, които не бяха никак малко. Препоръчително е планината да се изкачва август и септември когато ледените пасажи са разтопени. Все пак напредвахме, за да се изправим пред невероятни гледки, които ни мотивираха да продължим. И така след поредното предизвикателство, няколко стръмни сипея и изкачване по алпийско метално въже, вече виждахме това, за което бяхме дошли. И ето ни на върха 2694м.н.в.
Най-високият връх на планината „Проклетия“
Мога само да кажа че чувството е невероятно. Да погледнеш от от най високата точка на Албанските алпи. 360 градусова гледка от девет планини в десета. Още с изкачването знаехме, че слизането по терена, по който преминахме, ще е трудно, много трудно. Въпреки това то се случи сравнително бързо и безпроблемно. Целият маршрут ни отне 12 часа , 26км. 1894м положителна денивелация. Продължавахме да презареждаме очите си с красивите гледки наоколо и все повече осъзнавахме, че това няма да е последният ни преход в Проклетия, а просто един от първите.
Прибираме се в къщата за гости която бяхме наели, уморени , но удоволетворени от това наше постижение . Прогнозата за времето в района беше за дъжд следващите дени , но сутринта бяхме приятон изненадани с прекрасно време и слънце. Бързо пренареждаме плановете и решаваме да изкачим първенеца на Черна гора. Ред беше на Колатите – Злата, Добрата и Равната Колата. Последната ришихме да не изкачваме, тъй като е в Албанска територия, а нашата цел днес е прървенеца на Черна гора. И трите Колати са подредени във впечатляваща билна линия, разделени от шеметни панорами и дълбочината на отвесните им стени.
Река „Валбона“
Подходът започва от самата река в долината Валбона, преминава в стръмна пътека и ни извежда през красиви букови и иглолистни гори до подножието им. Което е лабиринт от скали, канйони и пещерни ниши. За да изкачим върховете, трябваше да преодолеем 10 км в посока и 1726 метра положителна денивелация. Теренът отново е стръмен , но по благоприятен. В началото се върви през гора, след което постепенно се изкачваме по тревист терен и накрая голямото преодоляване на скалният масив. Тук няма да откриете хижи, а единствено зелени долини и поляни, осеяни с горски цветя, и една единствена кошара в коята стара албанка предлага кафе на туристите. Вода няма никъде през целият маршрут, затова е хубаво да се заредите още на тръгване. Районът тук се казва „Зла Колата“ което в превод означава нещо като сърцебиене или шумът който издават падащите по стръмния баир камъни. Зла Колата се казва и най-високият връх на Черна гора със своите 2534 м.н.в.
Най-високият връх на Черна Гора – „Зла Колата“
Популярен е не толкова с височината си, а като алпийски обект, намиращ се на границата на Черна гора и Албания като част от национален парк Проклетия. Изкачваме и съседният връх, Добра Колата, който със своите 2518м.н.в. е втори по височина в Черна гора. Теренът отново е стръмен , но бързо го преодоляваме.
Вторият по височина връх на Черна Гора – „Добра Колата“
Това е единственото място в Европа, където поразителното усещане за изолация е благословията да откриеш тайна страна, която векове е опитвала да избегне вниманието на външния свят, но да съхрани магията и величието си.
И все пак въпросът е как тези назъбени варовикови склонове са получили необичайното си прозвище остава загадка. Според местната легенда дяволът е избягал от ада и е създал планината в един ден на пакост. Някои твърдят, че името на Алпите произлиза от жена, която проклела планините, когато в един горещ ден се разхождала с децата си из тях и не могла да намери вода. Други казват, че славянските войници са дали името на планините, когато са се мъчили да преминат през тях. В известен смисъл загадъчната история за произхода на върховете е нещо като метафора за Албания като цяло.
За край, само ще кажа че маршрутът е доста тежък и не е за неподготвени туристи. Съвет от мен тръгнете с водач или поне някой който е ходил там. Никога сами разчитайки на прочетеното тук или в интернет.
Роси Иванова – автор и водещ на предаването „Извън обсег“