Нови планове на Алианса изтекоха в медиите, централният коридор е през Германия и Полша
Съюзниците в НАТО са започнали мащабно планиране за евентуална война или криза на източния ни фланг. Тази промяна е най-вероятно част от дългоочакваната ревизия в плановете на Алианса, която беше зададена като основен приоритет след срещата на съюзниците във Вилнюс през 2023 г. Изданията „Телеграф“ и „Дер Шпигел“ първи публикуваха информация за очакваните промени, като впечатление правят две неща – новите заплахи, които виждат планиращите, и огромният брой войски, които ще бъдат ангажирани.
Позовавайки се на секретни документи от германското министерство на отбраната от „Дер Шпигел“ твърдят, че в рамките на „Оперативен план Германия“ правителството в Берлин трябва да се подготви за евентуално преминаване на близо 800 хил. войници и до 200 хил. машини през Германия в източна посока в случай на потенциална руска агресия. Изтеклите документи засягат и въпроси като охраняване на руски военнопленници, създаване на резерв от стоки от критична необходимост, медицинска евакуация на ранени, защита на ключова инфраструктура и др. Планът е мащабен и засяга почти всяка част от германското общество – цивилна и военна икономика, законодателство, граждански ред, здравеопазване и инфраструктура.
Трябва ли да се плашим от това?
Преди да се втурнем да копаем бомбоубежища в мазетата си, трябва ясно да кажем, че това е предварително планиране. Русия, Китай, Индия, Япония и други държави непрестанно разработват подобни планове и наличието им не означава, че се задава война на хоризонта. Ще видите по-долу, че Русия има такъв план за един от най-близките си партньори.
Игра на дипломатически сигнали
Напълно възможно е части от този план да са били целенасочено предадени на германското издание с цел да бъде даден знак за готовността на съюза да се защити с всички нужни средства. Това е често срещан похват за „непряка“ комуникация между държави в изострени отношения.
Израел и Иран неколкократно са си предавали такива сигнали през медиите през последната една година. Неотдавна пък Русия целенасочено пусна в обращение секретни документи, засягащи ползването на тактически ядрени оръжия и (няма да повярвате!) – предварителни планове при евентуална китайска инвазия (голяма дружба, голямо нещо!). Смея да твърдя, че този „теч“ бе целенасочен, защото руско издание, което публикува документите, беше наказано само с лека глоба.
Новите реалности
Времената, в които живеем, носят със себе си нов вид заплахи – хакерски атаки, саботаж и дестабилизиране на обществения мир чрез дезинформация са само няколко примера. Погледнато през тази рамка, придвижването на колосален брой войници и машини по един или два коридора в Централна Европа крие огромен риск. Инфраструктурата в Германия и Полша е много добра, но днес това не стига. Инциденти, атаки и саботажи на пристанища, мостове, виадукти или жп линии чрез различни средства реалистично може да забавят със седмици придвижването на войски от запад на изток.
Руското настъпление към Киев през пролетта на 2022 г. се провали заради тесни пътища, украинските набези, логистични тапи и закъсали машини. Така 60-километровата руска колона, насочила се към Киев, се разпръсна след две седмици.
Ако най-лошото се случи в някакъв момент и руснаците отново хвърлят зарчето и този път атакуват например Прибалтика, едно такова забавяне в Полша и Германия би позволило на Русия да помете малките прибалтийски републики, преди да пристигне решаващата помощ от Запад, която да неутрализира руската атака.
Следователно досегашният план на Алианса явно вече не отговаря на днешните заплахи и това е накарало планиращите в SHAPE да започнат изготвянето на нов.
Петте коридора
Най-вероятно основната цел ще бъде децентрализацията при разполагането на войските на Изток. Според в. „Телеграф“ НАТО планира да разпредели тежестта по-равномерно върху пет коридора, опиращи се на големи пристанища в Европа. Централният коридор през Германия и Полша си остава най-важният, но вече имаме ново трасе през Скандинавието и по-голям фокус на коридорите през Италия, Балканите и Турция.
Това децентрализиране се предвижда на оперативно ниво в самите коридори. Въоръжените сили на Германия и Полша редовно тренират разполагане на понтонни мостове, за да може да разпръснат трафика по максимален брой пътища. Това отново се прави с идеята да се избегнат забавяния в случаи на инциденти, саботаж или атаки.
Какво друго може да се планира?
Напълно естествено тези планове ще си останат дълбока тайна, но не е трудно да предположим основните им фокуси. Освен децентрализацията сигурността на пътищата би трябвало да бъде еднакво важна. Саботажите в Европа през последните години показаха колко чувствителна е цялата транспортна система на континента. Преди няколко месецa железопътната система във Франция беше парализирана за около 3 дни, а причината за това не бяха прекъснати релсови пътища, а рязане и палене на кабели от шепа крайно леви активисти. През 2023 г. кибератака срещу полските железници временно парализира влаковете в цяла област.
Щом малки по размер атаки могат да причинят такива щети, представете си какво може да причини една комплексна атака от саботажи? Цели региони могат да бъдат парализирани. Следователно европейските държави и техинте вътрешни органи трябва да започнат да заделят значителен ресурс за укрепване и пазене на инфрастуктурата си. Хакерските атаки са не по-малка заплаха от физическия саботаж и затова също би трябвало да са важен акцент.
Подкрепления от континентална Америка
САЩ най-вероятно продължават да имат важна роля и в новия план. За тях транспортът по море си остава най-добрият начин за придвижване на тежко оборудване. Възможността някои машини да бъдат пренесени по въздух я има, но дори американците с техния многоброен парк от транспортни самолети не могат да транспортират много. По море обаче САЩ работят с частни транспортни компании, едната от които е ARC (интересно е, че това е норвежка фирма). ARC разполагат с пет огромни транспортни кораба в Атлантическия океан, от които всеки има капацитет да пренесе 1330 машини от различен клас – това е една цяла американска механизирана бригада, пренесена на един път.
Без сериозни забавяния транспортирането на 1 тежка механизирана бригада от САЩ чак до Полша би отнело около 3 седмици. С този капацитет САЩ могат да придвижат до Европа близо 5 такива бригади с 6000 машини и 20 000 души персонал в рамките на 3 до 6 месеца – това не включва траспортирането на друго оборудване по въздух, изтребители, други кораби и самолетоносачи.
„По-добре да го имам и да не ми трябва, отколкото да го нямам и да ми трябва.“ Думите са на съветски пилот в Афганистан, попитан защо държи в себе си дълго оръжие с поне 4 пълнителя при всеки полет. Шансът съветските пилоти да бъдат свалени е бил малък, но в случай на най-лошото е било по-добре да могат да се защитят от муджахидините и талибаните, които много пъти са измъчвали и екзекутирали на място съветски пленници.
Като отбранителен съюз НАТО също трябва да бъде готов за всички сценарии – дори най-лошите, колкото и малко вероятни да са те. Тези планове сами по себе си дават доза спокойствие – никой не би рискувал да обере къща, ако знае, че собственикът ѝ ще го чака на верандата с ловната пушка.
Агресорите не започват война, ако знаят, че защитникът е готов. Прусия, Австрия, Русия и Британия обявяват война на Франция през 1793 г. и очакват Франция да се срине и бързо да потъпчат младата френска република. Северна Корея започва Корейската война с идеята да пометат Юга за 2 седмици. Путин и Русия атакуваха Украйна, очаквайки повторение на 2014 г. и до седмица войниците им да са влезли във Върховната рада. Всички тези опортюнисти разбраха грешката си едва след като прекрачиха границата и обрекоха народите си на война, смърт и нещастие.
За да запази мира в държавите – членки НАТО, има задължението да бъде готова и ясно да изразява тази своя готовност – в документи, на учения, в планиране и кооперация между съюзниците. Така че новият план не е нищо повече от изпълнение на това задължение.
