На специална среща в София чертаха стандартите, по които ще работят в Алианса и ЕС
Експерти от резерва от 30 натовски държави обсъждаха развитието на резерва в страните – членки на НАТО, на нарочна среща в София. Членовете на работната група заседават вече цяла година, като крайният вариант на доклада ще бъде докладван пред Комитета на националните резервни сили (NRFC). Основният фокус сред приоритетите е набелязването на правила и стандарти за военната мобилност – логистиката по прехвърляне на войски, въоръжение и друг тип товари през страните на пакта.
Софийската среща на експертите беше последната, която официално се наричаше заседание на Комитета на националните резервни сили (NRFC) на страните членки. По документи от началото на октомври новото наименование е „Комитет на НАТО по резервите“, което идва да покаже новите тенденции в развитието на резервистките сили. Комитетът вече е пълноправен „член“ на Алианса, а на резервистите ще се възлагат все по-широкомащабни и отговорни задачи в подкрепа на основните армейски формирования във всяка една от страните на пакта.
В периода 2024–2026 г. комитетът се председателства от Нидерландия. Той организира 2 срещи на щабните офицери и две пленарни срещи на националните представители всяка година. Сегашната среща на щабните офицери на Комитета се ръководи от секретаря на комитета, полковник от резерва Тео Ванс от Нидерландия. НАТО сравнително късно обърна внимание на потенциала на резервистките сили. До началото на 80-те години на миналия век резервните сили и свързаните с тях въпроси на политиката се смятаха само за национален въпрос и така те
не влизаха в компетенциите на НАТО
През 1981 г. е основан централен форум по въпросите на резервистите, наречен Национален комитет на резервните сили (NRFC), но е признат за комитет на НАТО едва 15 години по-късно – през 1996 г.
Всъщност резервистите са пресечната точка в съвместните полета за взаимодействие между военна организация като НАТО и Европейския съюз. И двете организации признават, че резервистите са неотменима част от сигурността на Европа и света. Това стана още по-видимо след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. А прословутата военна мобилност стана основен приоритет за ЕС и НАТО.
Връщането на традиционните военни заплахи и пренасочването към териториалната отбрана изискват съсредоточаване върху премахването на пречките, които пречат на въоръжените сили да се придвижват бързо през границите на ЕС. В настоящия контекст на европейската сигурност военната мобилност също е въпрос на възпиране и позиция на колективна сигурност. В момента се прехвърлят военни средства по източния фланг, който НАТО непрекъснато укрепва, като в същото време в Украйна е изпратено оборудване на стойност милиарди като част от подкрепата на ЕС и съюзниците.
Транспортирането и доставката на танкове
бронетранспортьори, бойни машини на пехотата и друго оборудване, което много страни доставят на Украйна, са част от процеса на военна мобилност. А тя може да бъде развивана само на основата на възприемане на ключовите предизвикателства и очертаване на препоръки за подобряване на военна мобилност в Европа и изработването на стандарти за осъществяването ѝ.
Сътрудничеството между НАТО и ЕС по отношение на военната мобилност също е от съществено значение. И двете организации се стремят да гарантират, че съответните им подходи са съгласувани и търсят синергии, когато е възможно. Структурираният диалог относно военната мобилност, обединяващ ключови заинтересовани страни от двете организации, се оказа решаващ в това отношение. Създаден през 2018 г., той позволява на служителите да обсъждат споделени приоритети като военни изисквания, транспортна инфраструктура, превоз на опасни товари, митници, както и разрешения за трансгранично движение и съответните учения. Оттогава НАТО допринася за разработването и актуализирането на военните изисквания на ЕС за военна мобилност във и извън ЕС, по-специално по отношение на
критичната транспортна инфраструктура
Страните от НАТО и ЕС бяха нагърбени с множество ангажименти като разработване на национални планове за военна мобилност; даване на разрешения за трансгранично движение в рамките на пет работни дни, създаване на силно взаимосвързана мрежа от национални точки за контакт за всички аспекти, свързани с военната мобилност. И макар че всички експерти говореха за необходимостта от повишаване на способностите във военната мобилност през февруари 2022 г. и руската инвазия в Украйна разкри практическите слабости на военната мобилност в Европа. Влак на чешката армия трябваше да спре за повече от 18 ч, за да премести оборудване, състоящо се от танкове, камиони и персонал, на друг влак, тъй като железопътните релси в балтийските държави са по-широки от европейските стандарти. Тогава държавите разбраха, че цялостната картина е мрачна – в много случаи транспортната инфраструктура не може да издържи тежестта на танковете и друго военно оборудване, различните габарити на железниците причиняват значителни закъснения при преместването на оборудване през границите, няма достатъчно налични вагони, а тежката бюрокрация възпрепятства бързото придвижване на войски и оборудване между страните.
На фона на тези изводи и НАТО, и ЕС се опитват да разработят нови стандарти. Те за първи път бяха записани в План за действие 2.0, който обхваща четири основни стълба – мултимодални коридори, регулаторни мерки, устойчивост и готовност, както и партньорства – и дава нов тласък на сътрудничеството с разнообразието от ключови ангажименти. Стълбът на транспортната инфраструктура с двойна употреба на военната мобилност е от решаващо значение. Има 93% припокриване между военната мрежа и трансевропейската транспортна (TEN-T) гражданска мрежа, което означава, че инвестициите в транспортна инфраструктура допринасят автоматично за военната мобилност. Следователно съществуващата инфраструктура трябва да бъде оценена, както и как тя отговаря на военните нужди. ЕС отпусна около 1,69 млрд. евро за транспортни проекти с двойна употреба. Необходимостта от идентифициране и подобряване на дефицитите в логистичния капацитет е от особено значение – например европейските стратегически капацитети за въздушен транспорт за извънгабаритни или специализирани товари, изискванията за морски транспорт и специализиран железопътен транспорт.
