„Дубай ли? Какво ще правиш там? В тоя кич? За мен Дубай е пълен кич!“ Такива общо-взето бяха реакциите на повечето ми познати, когато разкрих коя е следващата ми дестинация.
Защото за едни Дубай е град-мечта, безпределна концентрация на милионери, арабски златен град, превърнат от пустиня в тучно поле за шеметна кариера и скоростно изстрелване по вертикалата на житейския статус. За други – бездушно скупчване на небостъргачи, демонстриращи прахоснически лукс и разхищение, което може да изхрани цялата планета. Разкошният живот предизвиква у този тип хора отвращение, а Дубай е свърталище на криптомилионери и кифли с колагенова плънка, надошли тук от цял свят с твърде меркантилни намерения. Жени, съгласни да станат трета или четвърта съпруга на някой шейх.
Аз няма да ви разказвам Дубай забележителност подир забележителност, тъй като отпуснатото ми от вестника място е твърде скромно, само ще кажа, че това е град в превъзходна степен. Град на рекордите, който се стреми да бъде пръв във всичко. Най-високият хотел в света се намира тук („Гевора хотел“), най-скъпият също („Бурж Ал Араб“ – по-известен като „Платното“), най-високият жилищен блок („Принцес тауър“), най-големият мол в света („Дубай мол“, разположен на повече от 1 млн. кв. м.), най-дълбокият аквариум, най-натовареното в света летище, най-обширната цветна градина в света с 45 млн. живи стръка, най-голямото виенско колело с 210 м. в диаметър, най-дългото безпилотно метро, на което имах щастието да се повозя, първото в света здание, напечатано на 3D принтер за – внимание! – едва 17 дни, и първият в света изкуствен остров – пясъчната палма „Ал Джумейра“ разперила листата си под формата на полумесеци, върху които са построени вилите на богаташи от цял свят.
Да, мащабите впечатляват… Чудесата на „Най-ландия“, както наричат Дубай, нямат край. Джунгла под стъклен похлупак, най-голямата покрита ски-писта в света и най-високата сграда на планетата – кулата Бурж Халифа, извисяваща се на 828 м., т.е. 124 етажа над земната повърхност, където също извадих късмета да се покатеря, и прочие по-по и най-най-най…
Преди 50 години тук е нямало нищо, освен сухи треви и пясък, кервани камили и стада антилопи орикс. Но Дубай отдавна не разчита на нефта. Туристически ориентиран, чист и безопасен, днес грандоманския мегаполис се поддържа от пришълците с куфари и раници.
Но той съвсем не е приказка, в която всичко е мрамор, тюркоаз и позлата, хотели с просторни фоайета, потънали в императорски дворцов разкош, версайска барокова мебел, кристални полилеи и ръчно везани завеси. Тук се е образувало уникално общество, каквото няма да намерите никъде другаде по света. Конгломерат от трудови емигранти, надошли предимно от третия свят.
Бангладешци, индийци, непалци, шриланкийци, филипинци, египтяни, малайци, нигерийци, кенийци, пакистанци, които спят по 12 души в една стая с двуетажни легла. Повечето от тях са приклещени в капан, затънали в дългове към безскрупулни агенти в родината си, които са им поискали безбожна такса за работна виза. Средностатистическият работник печели около 600 долара на месец, работейки на 12-часови смени по строежите в адска жега. („Хюман Райтс Уоч“ докладва за близо 900 смъртни случая при злополуки в строителството през 2004 г., включително от топлинен удар.) Много чакат заплатите си с месеци, а някои така и не ги получават.
Типичният емиратец в женските представи обаче обезателно е шейх, безобразно богат и непринудено щедър. И красив, разбира се, защото грозни мъже с толкова много пари просто няма. Така че Дубай е град, създаден от мъжете, за да впечатлят жените. Дори и да се окаже плейбой, дубаецът, който излиза вечер, скривайки сватбената си халка в джоба, в крайна сметка е практичен и ще предпочете за съпруга мест на жена, добра домакиня и майка. Леките жени не са на почит за сериозни връзки. Накратко, не хранете напразни надежди. Булката се избира от родителите, като за да дадат съгласието си за брак, те първо трябва да се подпишат, след това се подписват всички роднини до девето коляно, а накрая се разписват и съседите. Също както в Исландия, за да ти разрешат домашен любимец.
Но не бързайте да заклеймявате наследниците на бедуините, обявявайки ги за назадничави камилари. Договорените бракове съществуват от векове, не само в арабската култура, а и в европейската, когато се касае за династичните семейства, така че тази схема е работила хиляди години и ще продължава. Ако искате обаче да осребрите флирта си до златен блясък, местните са щедра партия.
И накрая: струва ли си да се ходи до Дубай, е най-честият задаван ми напоследък въпрос? Ще кажа така: едно е да гледаш Бурж Халифа, най-високата, подобна на спринцовка кула в света, от картички и снимки, съвсем друго е да застанеш в подножието й, откъдето да отдадеш почит на човешкия гений и величие…
Защото има гледки, изпълващи ни с гордост, и такива, които будят неприязън и отвращение. Едните са плод на човешката всеотдайност и труд, другите ни отблъскват: свиваме се в себе си, заобиколени от агресивната грозотия и евтиния.
Но я погледнете тази равно окосена трева насред пустинята… Всички огради и пейки – боядисани, боята – прясна, идеален цвят. Водата в изкуственото езеро е планински чиста. А пейзажът е толкова цялостен, толкова завършен, че вече нищо не може да се измени, нито да се добави. Безвкусица? Кич? Но колко сполучлив! Колко приятен за окото!
