Спешното намаляване на парниковите емисии, защитата на хората от последиците на климатичната криза и осигуряването на финансиране за развиващите се държави за адаптация към промените в климата са приоритетите, върху които генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова участниците в СОР29 да съсредоточат вниманието си.
Времето не е на наша страна и 2024 г. бе пример за това, отбеляза ръководителят на ООН, припомняйки някой от природните катастрофи, сполетели редица страни в света през изминалата година, и поставените температурни рекорди.
Никоя страна не е пощадена, а шоковете в световната икономика и веригите за доставки повишават цените на храните, отбеляза той. Гутериш посочи и неравенствата, заради които бедните страдат непропорционално по-силно от промените в климата, въпреки че „Оксфам“ установява“, че най-богатите милиардери причиняват отделяне на повече въглерод за час и половина, отколкото средният човек за целия си живот““.
Има обаче и основания за надежда, подчерта Гутериш.
Миналата година за първи път инвестициите в мрежи и възобновяеми енергийни източници са надминали похарченото за изкопаеми горива, а революцията на чистата енергия вече е факт и не може да бъде спряна, отбеляза той.
За да се ограничи глобалното затопляне до поставената цел от 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха, глобалните емисии трябва да бъдат намалявани с 9 процента всяка година, каза Гутериш, призовавайки делегатите на СОР29 да съгласуват правила за справедливи и ефективни пазари за въглеродни емисии. До следващия СОР, който ще се проведе през 2025 г. в Бразилия, страните трябва да представят нови планове за действия в областта на климата и ръководителят на ООН призова те да бъдат съобразени с целта за 1,5 градуса, както и да ускорят прехода към зелена енергия.
Начело с подкрепата на ООН трябва да застане групата Г-20, страните в която са най-големите емитенти и имат най-големи капацитети и отговорности, препоръча Гутериш.
Същевременно най-уязвимите общности трябва да бъдат защитени, като разминаването между средствата, необходими за адаптация към климатичните промени, и финансирането може да достигне до 359 млрд. д. годишно до 2030 година. Той призова развитите страни да увеличат финансирането за адаптация до поне 40 млрд. д. годишно до 2025 година.
Необходимо е и увеличаване на средствата, обещани за фонда за компенсиране на загуби и щети, причинени от климатичните промени, каза той.
Разширяването на кръга източници на необходимото климатично финансиране е от съществено значение, включително посредством дълбока промяна в начина на работа на многостранните инструменти и институции.
Източник: bta.bg
