Доброволният резерв все още е малоброен, нужни са допълнителни стимули
За 1000 дни война на Русия срещу Украйна се видя колко важно е армията на една държава да разполага с резерв с подходяща численост. Ракетите и дроновете са върха на военния айсберг, но основата се гради от хората. Не само от тези, които носят пагони в момента, а и от зачислените в резерва. Той се състои от резервисти и запасни, като тяхното комплуктуване е силно затруднено. Точната бройка на хората, които се числят в запаса, е класифицирана информация, но за периода от 2010 г. до 2024 г. числеността на запасните войници, сержанти и офицери се е стопила наполовина. Това съобщиха за в. „Българска армия“ от Централното военно окръжие. При това има и сериозно застаряване на запасните, като преобладават тези над 45-годишна възраст. Годишно броят на запасните се топи с 5-7%.
Стопяването на редиците на запасните е следствие от
отмяната на наборната военна служба през 2007 г.
Сега в резерва преминават главно войници и офицери, които излизат в пенсия и възрастта им предполага, че не могат още дълго време да се водят на военен отчет. През 2020 г. пределната възраст за служба в резерва за сержанти и младши офицери бе вдигната от 55 на 60 години, за старши офицери – от 60 на 62 години и за висши офицери – 65. За войниците пределната възраст е 55 години. Така че, ако един полковник е навършил 62 години, той вече не се числи в запаса.
Надеждата за подобряване на ситуацията с числеността на резервистите е в доброволния резерв. Той е предназначен за комплектуване по длъжностни разписания за мирно и за военно време на военните формирования от Българската армия и структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Как се влиза в доброволния резерв? За да стане резервист, българският гражданин трябва да кандидатства по обява за определена длъжност във военно формирование за доброволния резерв. Изпити няма – приемът се извършва въз основа на подадени документи. Все пак има входна бариера – кандидатите трябва да отговарят на определени медицински изисквания, което се удостоверява с преглед във Военномедицинската академия, да са психично пригодни за служба, да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от това дали са реабилитирани; срещу тях да няма образувано наказателно производство, да нямат второ гражданство.
При условие, че кандидатите са бивши военнослужещи, може да кандидатстват за приемане в доброволния резерв по заповед без конкурс. В останалите случаи се провежда конкурс по документи.
Съществува и възможност за всеки български гражданин, който не е навършил 40 години да премине военна подготовка, като кандидатства за срочна служба в доброволния резерв, което е:
6-месечно обучение
Първият месец от него е посветен на начална военна подготовка, следват специална военна подготовка и 3 месеца служба във военно формирование. Засега има 2 места, където е организирано обучение на кандидатите за срочна служба в доброволния резерв – Националния военен университет и военно формирование 22 160 в Плевен. Обявените места са общо по 250 на година и се запълват, макар че напливът не е толкова голям, че да има истинска конкуренция за тях.
Трябва да е ясно обаче, че не всички, които преминават обучението в НВУ или в Плевен, се вливат в доброволния резерв, подписвайки договори за 3 или за 5 години. За тях има още две опции – да станат войници (мнозина избират именно това) или пък просто да бъдат зачислени в запаса без да получат длъжност в доброволния резерв. Това обяснява защо от наличните 3000 места в доброволния резерв сега са заети едва малко повече от 500.
Как изглеждат нещата от финансова гледна точка? За времето на обучение бъдещите резервисти получават войнишка заплата плюс безплатно настаняване и храна. След зачисляването им в доброволния резерв им се полага по една допълнителна месечна заплата на година, като тя е равна на възнаграждението за военнослужещ със същото звание и длъжност. Ако в договора е предвидено възможно участие в мисии в чужбина, това възнаграждение се увеличава с 50%. Освен това резервистите могат да бъдат извикани на активна военна служба за период до 25 дни годишно. За това време те също получават заплащане.
Тънкият момент обаче е, че за да откликнат на призовката за активна военна служба, резервистите трябва да уведомят работодателя си да отсъстват от работа за това време. Затова
договорът за служба в доброволния резерв е тристранен –
между съответното лице, неговия работодател и Министерството на отбраната. Това създава неудобство, особено за млади хора, които често сменят местоработата си и това означава, че въпросният тристранен договор трябва да бъде преподписван отново с новия работодател. Но има и фирми и държавни учреждения, които подхождат отговорно и приветстват принадлежността на своите служители към доброволния резерв. Дори имало случай, при който българка, работеща във Франция, поискала от тамошния си работодател да я освободи за дните, когато е повикана на активна служба в доброволния резерв в България и веднага получила разрешение.
А дали резервистите реално биват извикани за по един месец на година на активна служба? Трудно е да се обобщава, но най-често това не се случва. От Централното военно окръжие обаче научихме, че резервистите от щата на окръжията редовно биват извикани, макар и не за месец, а за по 5-10 дни годишно. Всяка структура на ЦВО си планира средства за активна служба на резервистите.
В запаса могат да се водят не само хора, но и техника – предимно високопроходими моторни превозни средства. Служителите от военните окръжия имат достъп до базата данни на МВР за регистрация на автомобилите, за да преценят от кои точно машини има нужда армейският резерв. Това е на теория, но на практика поне от 2012 г. не е имало мобилизационен сбор, на който да е свиквана техника. Според експертите от Централното военно окръжие е време да се помисли за финансови стимули за собствениците на техниката, която се числи в резерва. Те могат да бъдат например под формата на данъчни облекчения за съответните високопроходими автомобили. За целта е необходима промяна в нормативните документи.
В заключение – броят на запасните намалява по обективни причини и е добре да се помисли за
мерки, които да обърнат тази тенденция
Едната опция е връщането на задължителната военна служба, макар и за кратък период – например за 2-3 месеца. Срещу такова решение вероятно ще има известна обществена съпротива – нещата трябва да се премислят добре, преди действията са нужни проучвания и анализи. А ако се върне наборната военна служба, тя за кого ще е – само за мъже или и за жени, все пак за доброволния резерв сега се обучават кандидати и от двата пола. Другият вариант е да се увеличат стимулите за служба в доброволния резерв и бройката му да бъде увеличена. Това също не е лош вариант, защото така в армията ще бъдат привлечени само хора, които наистина имат афинитет и желание да се занимават с военно дело. Но при всички случаи трябва да е ясно, че спокойните времена, когато войната бе само далечен спомен, отминаха.
Германският пример
Германското министерство на отбраната планира значително да подсили армейския резерв на Бундесвера, така че той да включва до 60 хил. мъже и жени, съобщи неотдавна високопоставен служител по въпросите на резервистите в армията пред агенция ДПА.“Убеден съм, че трябва напълно да адаптираме резерва към настоящите предизвикателства на политиката за сигурност, така че да може правилно да подкрепя Бундесвера при изпълнение на задачата за национална и съюзна (НАТО) отбрана“, каза генерал-лейтенант Андреас Хопе, заместник генерален инспектор и комисар по въпросите на запаса.Коментарите му са в унисон с предложението на министъра на отбраната Борис Писториус за модел на задължителна военна служба. „Нуждаем се от военна служба като основа за бързо нарастване и устойчивост на нашия Бундесвер в случай на отбрана“, каза Писториус. Трябва значително да се увеличи и резервът, добави той.
Целта е да се оборудват и обучават резервни роти или резервни батальони по такъв начин, че да могат безпроблемно да бъдат интегрирани в оперативното командване на бригада.Четиринадесет дни обучение годишно са необходими за поддържане на уменията, каза Хопе. Той планира да направи повече, за да получи одобрение от компаниите, които ще трябва да разрешат на работниците си отпуск за обучение на резервистите.Необходими са специалисти, но също така изпълнители на „прости и масови“ задачи – например по вътрешна сигурност, като осигуряване на инфраструктура, транспортни пътища и военни съоръжения в Германия.От известно време за това се обучават и доброволци, които преди това не са били в Бундесвера.
