Автор: Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
На 26 ноември 1939 г. се чуват няколко експлозии близо до с. Майнила на съветско-финландската граница. Според съветската страна стрелбата е от Финландия с резултат – 4 убити и 9 ранени. Не са посочени обаче нито имената на жертвите, нито номерата на полковете им. В нота от същия ден Москва нарича инцидента нападение и предлага изтегляне на финландските войски на 20–25 км от границата.
Във Финландия започват свое разследване. Маршал Карл Манерхайм дава изявление, че в този район изобщо няма финландска артилерия.
Според него изстрелите са били дадени от съветската страна. Реакцията на Москва е бурна – на 28 ноември СССР едностранно обявява пакта за ненападение с Финландия от 1932 г. за невалиден. На 29 ноември финландските власти обявяват съгласието си да изтеглят войските си от границата, но от сутринта на 30 ноември без обявяване на война Червената армия започва бойни действия.
Зимната война, както по-късно е наречена, започва с настъплението на Червената армия на 30 ноември с превземането на граничните села Терийоки и Куоккала. Съветските войски са изправени пред успешната отбрана на първата линия на финландските укрепления и започват да търпят тежки загуби при фронталните атаки на слабо проучените дотове и бункери.
В началото на бойните действия Червената армия има голямо числено и технологично превъзходство. Например срещу 26 изправни финландски танка се противопоставят до 1400 съветски танка, срещу 250 фински самолета – повече от 1000 съветски. На тази база командващият съветската групировка Кирил Мерецков буквално подценява противника. Планът му включва достигане до столицата Хелзинки за 3 седмици. Превземането на финландската столица трябвало да се осъществи до рождения ден на Сталин – 21 декември. Но до 12 декември частите на 7-а армия успяват да преодолеят само опорната зона на линията „Манерхайм“ и да достигнат предния край на главната отбранителна линия, където са спрени на 15–17 декември.
Червената армия се натъква на около 130 постоянни огневи съоръжения, които са разположени по протежение на фронт с дължина около 140 км от брега на Финския залив до Ладожкото езеро. В допълнение са финските снайперисти и мините, причинили големи загуби на съветската пехота. Финландците използват коктейли „Молотов“ срещу танкове, които по-късно се превръщат в стандартно евтино оръжие. И двете армии страдат от студове, които достигат минус 20–25 градуса.
Офанзивата на Червената армия на изток от Ладожкото езеро също е провалена. Тя е посрещната от контраатака на финландските сили. По тесни горски пътища финландците успяват да отблъснат съветска атака в района на Суомусалми, като обкръжават и разбиват две дивизии. Автономни отряди от скиори, въоръжени с автомати Suomi, успешно атакуват пехотата, движеща се по тесните зимни пътища. Съветските загуби възлизат на повече от 10 хил. души срещу 2000 за финландските.
Командирът на съветската 44-та дивизия бригадният командир Виноградов, началникът на щаба Волков и комисарят Пахоменко, които успяват да се оттеглят с част от силите си, са разстреляни
от военен трибунал на 11 януари пред строя на съединението.
Финландският главнокомандващ Карл Манерхайм продължава да вярва, че основните му сили на главното направление благодарение на укрепленията ще могат самостоятелно да сдържат врага до 6 месеца, докато пристигне помощ от Запада. Армията, частично мобилизирана през 1939 г., има в състава си 250 хил. души в Сухопътните войски от общо 337 хил. на военна служба. Но те не са достатъчно добре въоръжени. През есента на 1939 г. три дивизии разполагат само с пушки, а пет нямат артилерия.
По време на войната обществеността в западните страни подкрепя защитата на Финландия от агресия. Властите във Великобритания и Франция не могат да пренебрегнат това, като увеличават доставките на оръжия за финската войска. Британската армия започва да доставя на Финландия тежки оръжия, включително артилерия и танкове, през декември 1939 г. До края на декември става ясно, че опитите за продължаване на съветската офанзива няма да доведат до видим успех. През целия януари и началото на февруари 1940 г. се извършва усилване на войските, попълване на материалните запаси, реорганизиране на части и съединения. На 1 февруари 1940 г. Червената армия възобновява настъплението си на Карелския провлак. Войските на Северозападния фронт под командването на командарм Семьон Тимошенко изразходват по 12 000 снаряда на ден
по укрепленията на линията „Манерхайм“. Въпреки това петте дивизии от 7-а и 13-а армия не успяват да постигнат успех.
На 11 февруари след десетдневна артилерийска подготовка започва общото настъпление на Червената армия. В продължение на три дни на интензивни битки войските на 7-а армия все пак пробиват първата отбранителна линия на линията „Манерхайм“, въвеждат танкови формации в пробива, които започват да развиват своя успех. До 17 февруари частите на финландската армия са изтеглени на втората линия на отбраната, тъй като възниква заплаха от обкръжаването им.
Към края на февруари 1940 г. финландското правителство осъзнава, че въпреки необходимостта от продължаване на съпротивата Финландия няма да получи никаква друга военна помощ освен доброволци и оръжие от съюзниците. След пробива на линията „Манерхайм“ финските дивизии очевидно не успяват да удържат настъплението на Червената армия.
Докато финландците воюват, Великобритания и Франция сериозно се подготвят да проведат операция за военното им подпомагане. На 5 февруари 1940 г. Върховният военен съвет на съюзниците решава да изпрати експедиционни сили във Финландия. Необходимо е само официално искане от Финландия. Но и разрешение за транзитен коридор от Норвегия и Швеция…
След неуспехите в първото настъпление на Карелския провлак командирите на съветската армия Кирил Мерецков и Григорий Щерн решават да използват огромните си числени и технически предимства в битките край Ладога и в горите на Източна Карелия. За участие във войната на провлака е събрана 750-хилядна войска.
Създава се многократно предимство в сили и средства. За унищожаване на дотовете и други дълговременни укрепления е използвана свръхтежка артилерия – 14 дивизиона, които разполагат с 81 оръдия с калибър 203–280 мм. В района на Сoма на 1 февруари са изстреляни около 3000 тежки снаряда само за ден. Това е най-мащабната артилерийска подготовка след битката при Вердюн.
Основното настъпление на Червената армия започва на 11–12 февруари след десетдневна артилерийска подготовка. На 28 февруари уморените финландски войски започват да отстъпват. Моралът на финландската армия все още е доста висок, тъй като врагът претърпява големи загуби в боевете. Бойците вярват, че британски и френски войски скоро ще пристигнат на помощ.
За разлика от тях финландските политици осъзнават, че западната помощ се натъква на неутралитета на Норвегия и Швеция. Моралната и материалната подкрепа е възможна, но прякото участие във военните действия окончателно е отхвърлено.
В този момент Сталин обявява цената на мира: СССР да получи целия Карелски провлак с Виборг – вторият по големина град във Финландия, и целия район на Ладога. Подчертано е, че това са минималните искания. Финландските политици са изправени пред труден избор. Създава се реална заплаха от превземането на южната част на страната, което може да е последвано от смяна на правителството с просъветско, а след това и анексиране.
Позицията на Германия се определя от пакта „Рибентроп–Молотов“ за ненамеса в хода на военните действия. Но поверително нацист номер № 2 – Херман Гьоринг, казва на финландския посланик в Берлин: „Запомнете, че трябва да сключите мир при каквито и да било условия, гарантирам, че след кратко време ще получите всичко обратно с лихвите“.
На 7 март 1940 г. в Москва започват преговори, които продължават няколко дни и завършват с подписването на Московския мирен договор на 12 март при условията, поставени от Сталин. Финландците не успяват да постигнат отстъпки.
В неравната борба Финландия губи 26 000 убити и 43 000 ранени. Сталинската агресия струва на СССР 131 000 убити и безследно изчезнали, около 250 000 ранени. Съдбата на върнатите в СССР военнопленници е трагична: 158 души са разстреляни, 4354 души по решение на Специалното съвещание на НКВД на СССР са изпратени в лагери за период от 5 до 8 години. Освободени са само 450 бивши военнопленници. От пленените финландци 847 се завръщат в родината си, а 20 души остават в СССР.
