Разделението относно геополитическата ориентация на Грузия може да бъде илюстрирано много добре с биографиите и професионалния бекграунд на Бидзина Иванишвили и Саломе Зурабишвили – водещите фигури в двата противоборстващи лагера. В дълги периоди от живота си и двамата са живели извън Грузия и са имали гражданство, различно от грузинското.
Иванишвили е роден в Грузия в бедно многодетно семейство, баща му е бил миньор. Бъдещият премиер обаче излиза от тази среда много бързо – първо учи в инженерно-икономическия факултет на Тбилиския държавен университет, а от 1982 г. е аспирант в Москва, където през 1986 защитава дисертация по икономика. Връща се за кратко в Тбилиси, където подхваща бизнес, в късните съветски години това е възможно само чрез т.нар. кооперативи. В края на 80-те години Иванишвили се премества окончателно в Москва, където има необятен простор за неговия бизнес нюх, подвизава се с руското име Борис вместо с труднопроизносимото Бидзина. Първо работи в кооператив, занимаващ се със строеж на оранжерии, но после захваща търговия с компютри и парите се трупат бързо.
През 1990 г., още преди разпада на СССР, Иванишвили заедно със свои бизнес партньори създава банка – Российский кредит. През 1993 г. брат му е отвлечен за откуп, но Иванишвили отказва да плати, година по-късно самият той напуска Москва от съображения за сигурност и близо година живее в САЩ и в Париж. Връща се през 1995 г. и продължава бизнеса с още по-голяма размах – придобива редица металургични предприятия, става съсобственик на Красноярския алуминиев завод, който е втори по големина производител на алуминий в света. Финансовата криза от 1998 г. го удря сериозно, той е принуден да продаде много от активите си, но си остава милиардер. Според британския вестник „Гардиън“ Иванишвили е собственик и на голям пакет акции на „Газпром“. Името му и излиза и в Пандора пейпърс и Панама пейпърс – списъците на собственици на фирми в офшорни зони.
След революцията на розите през 2004 г. Иванишвили все по-често се връща в Грузия, като първоначално подкрепя президента Саакашвили, включително чрез финансиране на негови проекти. През 2011 г. обаче олигархът открито заявява амбициите си да поеме управлението на Грузия. По това време той е сред 200-те най-богати хора в света, през март 2012 г. заема 153-то място в известната класация на сп. „Форбс“. Богатството му е по-голямо от целия държавен бюджет на Грузия. Това е част от обяснението защото неговият поход към властта в Тбилиси се оказва неудържим, през октомври 2012 г. партията на Иванишвили печели парламентарните избори и до ден днешен нишките на властта са в негови ръце, макара че в момента той е само почетен председател на партията „Грузинска мечта“.
Житейският път на президентката Саломе Зурабишвили е свързан с Франция. Тя е родена в Париж в семейство на грузински политически емигранти, които напускат родината си след като тя пада под властта на болшевиките през 1921 г. Дядо й е бил министър в правителството на независима Грузия през 1918 г. Саломе е братовчедка на прочутата френска историчка Елен Карер Д’Анкос, чиято моминска фамилия също е Зурабишвили.
Саломе Зурабишвили има солидно образование – завършила е Парижкия институт за политически науки и Колумбийския университет в САЩ. От 1974 г. е дипломат в Министерството на външните работи на Франция, където е заемала различни ръководни постове. През 2003 г. става посланик в родината на родителите си – Грузия. Почти веднага след Революцията на розите президентът Саакашвили моли своя френски колега Жак Ширак да разреши Зурабишвили да стане външен министър на Грузия с мотива, че страната му никога не е имала дипломат от такава висока класа. Така доскорошната посланичка оглавява грузинската дипломация, но запазва френското си гражданство, а според някои сведения – и заплатата си от френското външно министерство. След година и половина обаче пътищата на Саакашвили и Зурабишвили се разделят, тя минава в опозиция, но няма особени успехи. Връща се в Париж, преподава в Института за политически науки, който самата тя е завършила.
През 2018 г. Саломе Зурабишвили се връща в грузинската политика и се кандидатира за президент. Подкрепена е от партията на Иванишвили „Грузинска мечта“ и печели, едва тогава тя се отказва от френското си гражданство, което е несъвместимо с поста на държавен глава. Вече като президент, Зурабишвили се обявява против поддържането на всякакви връзки с Русия и за влизането на Грузия в НАТО и Европейския съюз. Правомощията на грузинския президент обаче не са големи, той е по-скоро церемониална фигура. Скоро между Зурабишвили и „Грузинска мечта“ настъпва разрив, който стана особено видим през последните няколко месеца, когато правителството в Тбилиси направи завой към Москва.
Е, при такива биографии, никак не е чудно, че сега олигархът с кариера в Москва Бидзина Иванишвили гравитира около Русия, а французойката Саломе Зурабишвили иска да види Грузия в Европейския съюз и в НАТО.
