„Майка Кураж и нейните деца” или за малкия човек, който хвърля голяма сянка на историческото платно
Една пиеса на Бертолт Брехт като „Майка Кураж и нейните деца” се поставя, когато имаш актриса за главната роля. Е, режисьорът на поредната премиера в Сатиричния театър Стоян Радев е открил такава актриса в трупата – Албена Павлова. И творец като нея заслужава да я изиграе. Ана Фирлинг – по прякор Майка Кураж, решава, че ще спечели нещо от войната, и става продавачка във военна лавка. Сюжетът може да се разкаже като историята на нейния живот в 30-годишната война през XVII век като апотеоз на войната и героизма. Но това е Брехт и той пише пиеса за малкия човек и малките му мечти. Както казва режисьорът обаче, в спектакъла няма положителни герои.
Трийсетгодишната война разкрива механизъм, който от началото на XVII век до днес не е спрял да работи, и той е свързан с вечния въпрос: Защо хората конфликтуват помежду си. И отговорът на Брехт отива не към обвинение на лидери, а отвежда към самата структура на човешката природа, казва Стоян Радев. Според него така сме създадени – много лесно влизаме в конфликти и много трудно излизаме от тях. Защото по думите на един от героите му „мирът е мръсна работа”. В мирно време хората се разглезват и „само там, където има война, има ред”. Брехт поглежда към малките хора, които са и почвата, която захранва куража на лидерството. Когато господарят става слуга на слугата си, защото зависи от него, от „избирателя” си.
Брехт описва малките хора, но тяхната отговорност е голяма, защото според него каквито са те, такъв е и светът, и лидерите му. И затова по линия на отговорността нека спрем да сочим с пръст и да кажем: „Ние носим отговорност”, коментира режисьорът.
В спектакъла „малки хора хвърлят големи сенки”. Така и с този образ сценографично започва спектакълът. А режисьорът смята, че много важно е кой хвърля сенките. Често малък човек, осветен подходящо, хвърля голяма сянка върху едно историческо платно и тази фигура започва да ни се струва значима. И с днешен ден пиесата демаскира големите фрази и скандирания на иначе малки хора, които хвърлят „големи сенки”. Пиесата е и за големия избор, който прави всеки от нас. За това, че гражданите не са просто противопоставящи се агитки, казва режисьорът за разделението в света и обществата днес. И затова смята, че голямата опасност винаги е била героичната утопия и сега трябва да се върнем към реалността, да живеем по-скромно и да познаваме себе си по-добре.
Всъщност в тази антивоенна пиеса Брехт прави и една демитологизация на героизма, извежда ни от неговия плен. Защото авторът развенчава всяка възможност войната да произведе героизъм като добродетел.
Ататюрк и неговите идеи
Книгата „Ататюрк. История на идеи” от М. Шюкрю Ханиоглу издаде университетското издателство „Св. Климент Охридски”. Но това не е поредната биография на Мустафа Кемал Ататюрк. А история на неговите идеи, на еволюцията и реализацията им в турското общество до края на живота му през 1938 г. Авторът маркира интелектуалното и идейното развитие на Ататюрк. Преводът е на Явор Сидеров – историк, преподавател, журналист и преводач.
„Фигурата на Мустафа Кемал отдавна привлича вниманието на българската общественост поради безспорното значение на неговото дело, както и поради личните му контакти с България. Но книжният ни пазар не познава специализирани монографични изследвания, посветени на неговата личност. Празнината запълва книгата на Шюкрю Ханиоглу: професор по история на късната Османска империя в департамента по близкоизточни изследвания на Принстънския университет, чийто декан е (2005–2014 г.).” „За българите книгата е особено важна, тъй като той остава почти единственият световен политик между двете световни войни, който се отнася с дълбоки съпричастност и разбиране към проблемите ни и към Македонския въпрос”, казва доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви”. А корицата на книгата е на художника Фикрет Окан, родом от Момчилград и възпитаник на Националното училище по пластични изкуства и дизайн в Казанлък.
Роден и израснал в Европейска Турция, Ататюрк фокусира вниманието си върху македонските борби, които следват Руско-турската война от 1877–1878 г. и наложилия ново статукво на Балканите Берлински конгрес. Организацията, към която Ататюрк се присъединява, е османският Комитет за единство и напредък (КЕН). Балканските войни от 1912–1913 г. нанасят смазващ удар на Ататюрк и съвременниците му от европейските провинции на империята. Те го принуждават да търси нови начини да запази европейското в турското общество.
Големият бас Гюзелев си остава и голям художник
По случай 10-годишнината от смъртта на големия български оперен артист и художник Никола Гюзелев Фондация „Никола Гюзелев”, Биенале Артемидия Рим заедно с Галерия „Средец” (в Министерството на културата на бул. „Стамболийски”) представят негова авторска изложба до 13 декември. Куратор е проф. Аксиния Джурова.
Освен международно признат оперен певец той бе и отличен художник: изложбата събира някои от най-интензивните му картини, представяйки неговия по-малко известен голям талант като академичен художник. Така въпреки че на 16 година Гюзелев печели конкурс с арията на Иван Сусанин, той записва и завършва Художествената академия (1960). Но състудентите му си спомнят как коридорите на Академията са били озвучавани от могъщия му бас.
Изложбата представя останалите в дома му в София ранни студентски рисунки – автопортрети, портрети на близки хора, маслени живописни етюди, носещи непринудеността на първото впечатление, но и сръчността и вродения талант на Никола Гюзелев. Останалите негови платна, пропити от страстта на артиста към живописта, са в Рим и съпругата му обещава и те да бъдат представени.
Никола Гюзелев наред с Христо Явашев – Кристо, са определяни като „две от най-големите надежди на Художествената академия” при завършването им. Любопитно е, че като оперен певец знаменитият бас винаги е полагал грима за ролите си сам.
Накратко
На 10 декември от 18,00 ч. в галерията на Дарителски фонд „13 века България” в столицата (площад „Проф. Васил Геров” 1) се открива изложба на Румен Атанасов под наслов „Художник, светлина, природа”. Художникът е завършил в Националната художествена академия като студент на акад. Светлин Русев. Работи предимно в областта на кавалетната живопис. Изложбата представя предимно пейзажи от различни кътчета на България.
На 22.12 Орлин Горанов представя най-популярните си песни с нови аранжименти. Те са съчетание от поп, джаз, фънк, евъргрийни, както и класическа музика. Концертът е в Sofia Live Club.
Романът „Времеубежище” на писателя Георги Господинов, носител на международната награда „Букър”, попадна в класацията на Топ 100 на важните книги на първата четвърт на XXI век от целия свят. В класацията я поставя един от най-големите немскоезични вестници – швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг”. Избрани са оригинални книги, които са ни формирали след 2000-aта година, и наистина ще останат. В класацията има още един българин, пишещ в различна област – политологът Иван Кръстев с книгата си „След Европа”, а списъкът се води от романа „Аустерлиц” на В. Г. Зебалд.
