Стените на Константинопол са последната голяма укрепителна система в Античността и една от най-сложните в света.
Има много малко места в съвременния свят, където човек може физически да се докосне до Византия и до нейната историческа магичност. Едно от най-запазените е в Равена, Италия. Най-съхраненият архитектурен градеж обаче все пак се намира в Константинопол (Градът), днес Истанбул. Това са останките от Малкия Влахернски дворец, който е единственият относително добре запазен образец на византийска архитектура, макар и само като външните стени на триетажно здание от камък и тухли, подредени на ивици. Дворецът е известен и като Порфирогенет – „Дворец на суверена“, прилепен до Константинополските стени, недалеч от Златния рог.
У нас Византия все още може да се види и докосне физически дори в градежа на някои от църквите в Стария Несебър и най-вече в храма „Св. Йоан Алитургетос“ – над пристанището, която представлява върховия етап в строителството на култови сгради през Средновековието. Впрочем Несебър пада под османска власт през същата година, в която пада и самият Константинопол – 1453 г.
Чувството да се докоснеш до Византия физически е наистина неописуемо, защото величествената църква „Св. София“ в Цариград, която отново беше превърната в джамия неотдавна, вече е поизтъркана откъм туристически интерес, но и достъпът до нея вече е силно затруднен, а и платен. Дворецът Порфирогенет обаче – култовата църква „Св. Богородица Влахернска“, тачена почти колкото емблемата на Константинопол – „Св. София“, а и стените на града символ са може би едни от не толкова популярните за туристите, но особено важни за историците недвижими артефакти от славното минало на ромеите.
Крепостните стени на Константинопол обграждали града по суша и море. Те са построени по различно време и с различни технологии. С многобройни допълнения и модификации по време на тяхната история те са последната голяма укрепителна система в Античността и една от най-сложните фортификации, създавани някога.
Основаният към 685 г. пр. Хр. Византион има първата си крепостна стена, обхващаща малка територия на върха на полуострова – стената на Византион, след това император Септимий Север, макар да му отнема статуса на полис, го укрепява с нова стена на няколкостотин метра навътре в сушата от старата – Северовата стена.
При Константин Велики през 330 г. са изградени нови стени още по-навътре в полуострова – Константиновата стена.
При император Теодосий II градът е опасан с внушителна нова двойна стена от Влахерните на Златния рог до триумфалната арка на Златните врата на Мраморно море – Теодосиевата стена.
Дългите стени, известни и като „Анастасиеви стени“, изградени през 469 г. при Лъв I и през 478 г. при Флавий Зенон на 65 км западно от града, първоначално е дълга 56 км. Така столицата става най-добре укрепеният град в тогавашния свят.
Стените в голямата си част са останали непокътнати през по-голямата част от османския период, докато частите започнали да се разрушават през XIX век, тъй като градът надхвърля средновековните си граници. Въпреки последвалата липса на поддръжка много части от стените са оцелели и все още стоят днес.
През 1453 г. османците нахлуват в Константинопол с близо 80-хилядна армия срещу близо 8 хиляди защитници на Божия град, пробивайки крепостните стени именно във Влахернския квартал около Романовата порта. От 80-те години на ХХ век се провежда мащабна програма за възстановяване на стените, която позволява на посетителите да оценят първоначалния им вид.
