Софийският международен панаир на книгата, който беше открит преди дни в НДК, продължава до неделя, 15 декември. Повече от 160 издателства предлагат над 100 000 заглавия на книги, които са и един прекрасен подарък за Коледа. На 51-вото издание на панаира с организатор Асоциация „Българска книга” традиционно се провежда вече за 12-и път Софийският международен литературен фестивал. Мотото на форума тази година е „Създаваме истории. Създаваме история”. Както обикновено, на събитието има много срещи на читателите с писатели, преводачи и илюстратори. В събота и неделя се провежда и отложеният от пролетта първи фестивал за нехудожествена литература „Наука, изкуство и култура”.
Днес например – 13 декември, от 17,00 до 19,00 ч. на щанд 339 за разговор с читателите гостува Сатанасов – автор и художник на нашумелия комикс „Бион”, представен от „Вижън букс”. В събота от 12,00 ч. на щанда на издателство „Хермес” гост за среща и автограф е големият ни белетрист Владимир Зарев. Такава среща в събота има и поетът Владимир Левчев – от 15,00 ч. на щанд 414 „7 лъча”. А срещата с писателката Елена Алексиева е от 18,00 ч. на щанда на издателство „Жанет 45” – 325. В деня на закриването, неделя, от 17,00 ч. в Литературния кът е премиерата на книгата на проф. Кирил Топалов „Бунтовна светлина” с разкази за българските възрожденци на издателство „Български бестселър”.
На сайта на организаторите е пълната програма на литературния фестивал. Създателите на втория том на възобновените комикси „Дъга” представят новите истории. А на панаира бе представен „Календар на световната култура”. Изданието е подготвено от Биляна и Севдалин Генови и е издадено съвместно с международно дружество „Елиас Канети”. Идеята за такъв календар е на писателя Паун Генов (1915–1999). Мащабът на първото издание е голям – 370 имена от цял свят за периода от IV век пр. Хр. до XX век – педагози, химици и физици, откриватели, писатели, художници, композитори, артисти, философи. Първообразът на календара е публикуван преди около 80 години.
Традиционно на специална церемония по време на откриването на фестивала бяха връчени наградите „Златен лъв”. За най-добър издателски проект бе отличено издателство „Българска история” за „Първа българска граматика” от Неофит Рилски и „Рибния буквар”. Приз за издателски проект с най-голяма обществена значимост отиде при „Градинарят и смъртта” на Георги Господинов от издателство „Жанет 45”. Беше отбелязана и 30-годишнината на Асоциация „Българска книга”.
