Адмирал Емил Ефтимов, началник на отбраната: Дори и 2,5% от БВП за отбрана не са достатъчни за устойчив темп на модернизация

• Г-н адмирал, какви бяха основните предизвикателства пред Българската армия през изминаващата 2024 г.?
•  Изпълняваните мисии и задачи от Българската армия (БА) през изтичащата година протекоха в условията на ескалиращ военен конфликт близо до сухопътните и морските граници на страната ни. В условията на все по-усложняваща се и изключително динамична геополитическа обстановка предизвикателствата пред Българската армия нарастват и стават все по-разнообразни по своя характер. Те са свързани с подготовката и поддържането на боеспособни военни формирования, с продължаването на процеса на превъоръжаване и модернизация на Въоръжените сили (ВС) и с повишаването на интереса към военната професия за попълване на некомплекта от личен състав.

Независимо от характера на предизвикателствата основният елемент, необходим за тяхното ефективно преодоляване, е наличието на високо подготвен и силно мотивиран личен състав. Некомплектът се отразява пряко върху способностите на Въоръжените сили. Министерството на отбраната предприе мерки за повишаването на привлекателността на военната професия сред младите хора и за мотивирането на военнослужещите и цивилните служители за повишаване на тяхната квалификация и задържането им в редовете на армията. Беше разгърната мащабна кампания в цялата страна за популяризиране на службата в армията сред българските граждани и за привличане на млади кадри. Уверен съм, че гласуваното в 50-ото Народно събрание решение за значително увеличение на възнагражденията на военнослужещите от началото на 2025 г. ще бъде изпълнено. Убеден съм в мъдростта на държавното ръководство и на политическите партии. Армията заслужава отговорно отношение от цялото ни общество, защото ние сме в негова служба. Вярвам, че положените усилия за мотивация на личния състав и началото на реализацията на проектите за модернизация от 2025 г. ще дадат своите положителни резултати.

За Въоръжените ни сили е от ключова важност да внедряват новите технологии и иновации в отбраната с цел изграждането на национални способности за отбрана от ново поколение. Ускоряването на дигиталната трансформация в армията във всички оперативни домейни към момента остава предизвикателство не само за нас, но и за нашите съюзници, с които ние работим съвместно за намиране на работещи решения.

ВС на България изпълняват поетите ангажименти по участието в мисии и операции на НАТО и на Европейския съюз в съответствие с нивото на амбиция и възможностите на страната ни, които са високо оценявани от нашите съюзници. Предизвикателство за нас остава изграждането на подходящи военна и цивилна инфраструктура и логистика за изграждането на способности на страна домакин. В качеството ни на страна – домакин на многонационалната бойна група, работим съвместно с Италия по създаването на необходимите условия за нейното нарастване до ниво на бригада. Това е свързано с нова инфраструктура и значителни инвестиции и изискват ангажираност както на ВС, така и на гражданските институции и частния сектор. България е стартирала проект за изграждането на постоянна инфраструктура за разполагане на бойната група чрез агенцията на НАТО за поддръжка и придобиване, като се очаква финансирането да се осъществи по програмата на Алианса за инвестиции в сигурността.

•  Продължаваща трета година войната в Украйна промени тотално средата за сигурност. Какви задачи произтичат от това за Българската армия?
• Основната ни задача като военни е да изграждаме силна българска отбрана, да бъдем достоен съюзник в НАТО, като осигурим най-ефективно използване на средствата, които обществото ни отпуска за целта. Укрепването на възпиращия и отбранителния потенциал на Алианса по Източния фланг, най-вече в Черно море, е наш основен приоритет. За съюзниците в НАТО, включително и България, една от поуките от войната е необходимостта от бързо нарастване на отбранителния потенциал на Източния фланг. Създаването на бойните групи в Югоизточна Европа, в контекста на усилените мерки за бдителност, предприети от Алианса в отговор на руската агресия в Украйна, е съществена част от неговия възпиращ и отбранителен потенциал. В резултат на войната значително нарастват изискванията към съюзниците за изграждането на отбранителни способности, особено, що се отнася до подобряване на системата за командване и управление, съвременна техника и въоръжение, готовността на силите, всеобхватната логистика и националната устойчивост. Те са залегнали в новите Цели за способности 2025.

Войната рефлектира и върху дейностите по военното сътрудничество в морския домейн. Инициативата на България, Турция и Румъния за създаване на противоминна военноморска група е от критично значение за поддържането на безопасността и свободата на корабоплаването в Черно море. България ще поеме функциите на водеща нация за първите шест месеца на 2025 г., когато ще има две активации на групата.

Войната в Украйна тотално преобрази разбиранията за воденето на съвременни бойни действия. Все по-често говорим за устойчивостта, дигиталната трансформация и способността на съюзниците в НАТО да провеждаме операции във всички домейни. Устойчивостта преди всичко е национална отговорност, включваща модернизацията на ВС, стимулирането на отбранителната индустрия, подобряването на военната и гражданската готовност за справяне с кризи от военен и невоенен характер. Включва също защита на критичната инфраструктура и противодействие на злонамерени наративи в информационното пространство и киберпространството, както и добре подготвен и обучен личен състав.

Войната в Украйна изведе на преден план и факта, че страните от Алианса имат нужда от устойчиво производство на отбранителни продукти в интерес на колективната отбрана както в мирно време, така и при криза и във военно време. Взаимодействието с индустрията се очертава като ключов фактор за осигуряване на устойчивостта от гледна точка на производството на боеприпаси и други отбранителни продукти. Дадохме си сметка, че нашата индустрия, както и на другите европейски съюзници не е напълно подготвена за война и това наложи бързи спешни мерки за нейното адаптиране, засилвайки иновативните подходи и съвместното придобиване на отбранителни продукти.

• Как вървят модернизационните проекти в Българската армия? Ще бъдат ли осигурени финансово, ако Народното събрание не успее да приеме бюджета за 2025 г.? Чут ли бе вашият призив за няколко години частта от БВП за отбрана да достигне 2,5%, за да наваксаме натрупаното изоставане?
• България усилено работи за модернизирането на своята армия, заменяйки остарелите и трудните за поддръжка и обслужване съветски техника и оборудване. Новите предизвикателства изискват съвременни бойни платформи. Нашата основна цел е да запазим ускореното темпо на превъоръжаване, което сме постигнали през последните месеци по ключови инвестиционни проекти.

Видимите резултати очакваме още през следващата година. През 2025 г. ще бъдат доставени първите 8 самолета Ф-16 Блок 70. Сухопътните войски ще получат първите доставки от съвременни бойни машини „Страйкър“. Първият от двата нови многофункционални модулни патрулни кораба за ВМС ще бъде доставен през 2025 г. Работим и за придобиването на системи за ПВО, дронове и антидрон системи, трикоординатни радари, високоточни артилерийски системи, системи за командване и управление, противокорабни брегови ракетни комплекси, способности за морска ситуационна осведоменост, въоръжение и оборудване на новите многофункционални патрулни кораби и др. Работим усилено и по изграждането на инфраструктурата за новите бойни платформи, така че да бъде постигната оперативна готовност в предвидените срокове. Войната в Украйна подчерта значението на противовъздушната отбрана. На този етап България разчита изцяло на НАТО за защита от атака с балистични ракети, което налага спешната нужда от модернизация на системите ни за противовъздушна отбрана. Парламентът одобри покупката на зенитно-ракетни комплекси IRIS-T SLM от Германия.

Модернизацията на Въоръжените сили e системен процес, изразяващ се в непрекъснато обновяване на компонентите на съществуващите отбранителни способности и изграждането на нови способности. Целта е поддържането на състояние на Въоръжените сили, гарантиращо успешното изпълнение на поставените задачи. Затова е необходим устойчив бюджет за отбрана, с който да се компенсират десетилетия подценяване на сектора „Отбрана“. Дори и 2,5% от БВП за отбрана не са достатъчни за устойчив темп на модернизация.

– Има ли готовност чрез „Терем“ да участваме в асемблирането на бронираните машини „Страйкър“?

• Договорът за придобиването на бойни машини „Страйкър” предвижда окончателното асемблиране на всички варианти на придобиваните машини да се извърши от „ТЕРЕМ-Холдинг“ ЕАД. Подготовката на дружеството стартира веднага след подписването на договора. Бяха установени контакти с производителя на машините с цел дефиниране на параметрите на бъдещото сътрудничество. Подписани бяха редица документи и споразумения, които дават възможност на „ТЕРЕМ-Холдинг“ ЕАД да получава официална техническа документация. Уточнени са всички изисквания за наличие на инфраструктура, универсални инструменти и съоръжения.

През октомври бе подписан рамков договор между General Dynamics Land Systems и „ТЕРЕМ-холдинг“ ЕАД за асемблирането на бойни бронирани машини „Страйкър“. С цел подготовка на инфраструктурата „ТЕРЕМ-Холдинг“ ЕАД сключи договор за проектиране с ПРОНО ЕООД. Като част от проекта е включено разработването на количествено-стойностна сметка за размера на финансовите средства за реконструкция, модернизация и ново строителство. Разчистени са всички помещения, предвидени за използване при асемблирането на машините, както и площадките, планирани за изграждане на допълнителни сгради и навеси. Пристигането на оборудването за първите машини „Страйкър“ е планирано за края на второто тримесечие на 2025 г., като съгласно направените разчети дотогава „ТЕРЕМ-Холдинг“ ЕАД ще има готовност за успешното изпълнение на дейностите по асемблиране на машините.

• В края на 2025 г. ВМС трябва да приемат на въоръжение първия от двата модулни патрулни кораба? Как върви работата по втория кораб?
• Съгласно сключения в края на 2020 г. договор между Министерството на отбраната и германската корабостроителна компания NVL ВМС следва да придобият два многофункционални модулни патрулни кораба, които се строят в корабостроителница МТГ „Делфин“ в близост до Варна. Корабите ще притежават съвременни способности за водене на ефективни бойни действия срещу въздушни, надводни и подводни цели съгласно стандартите на НАТО. През тази година бяха сключени две допълнителни споразумения, включващи интегрирането на по-съвременни системи за обмен на тактически данни, надграждане на способностите за откриване на подводници и инсталиране на станции за радиоелектронно разузнаване и противодействие. Първият кораб „Храбри“ ще бъде приет на въоръжение във ВМС в края на 2025 г., като през 2027 г. ще бъде извършено надграждане на оборудването му, а вторият – „Смели“, ще бъде доставен напълно оборудван в началото на 2027 г. Към настоящия момент първият кораб е спуснат на вода. Извършват се дейности по насищането му с оборудване във вътрешните помещения и палубите. Вече започна подготовката за провеждане на изпитанията му в пристанище, планирани за периода януари–април 2025 г. До края на 2025 г. трябва да се проведат изпитанията на море и окончателното приемане на кораба в състава на ВМС. Корпусът на втория кораб е изграден и се извършват довършителни работи в доковата камера на завод МТГ „Делфин“. Спускането му на вода, заложено в договора за април 2025 г., се проведе само преди дни.

За доставката на необходимите боеприпаси за оръжейните системи на корабите вече са сключени отделни договори за противокорабни ракети, зенитно-управляеми ракети и самонасочващи се торпеда. На финален етап са преговорите за доставка на артилерийски боеприпаси. Извършват се процедури за доставка на криптиращи устройства чрез Агенцията на НАТО и за комуникационните средства по линия на Програмата за чуждестранни военни продажби на правителството на САЩ.

Обучението на екипажите и специалистите от ремонтните органи е включено в предмета на договора с NVL и е планирано да се проведе на борда на кораба в България и в производствените бази на изпълнителя в чужбина. От края на октомври започна обучението в чужбина. Първите курсове за торпедните системи се проведоха през октомври и ноември в Ливорно, Италия. В момента се провеждат курсове по общо устройство на кораба във Военноморска база – Варна, а в началото на 2025 г. предстоят курсове в Швеция и Италия по системата за бойно управление на кораба и оръжейните системи.

Дейностите по договора се изпълняват в необходимите срокове и обем и не се регистрира забавяне в графика.

• Каква е готовността за изграждането на инфраструктура за многонационалната бойна група? Разчитаме ли на финансова помощ от Брюксел?
• Реализацията на инфраструктурата за разполагане при усилено присъствие на НАТО е изключително важна, тъй като ще допринесе за повишаването на способностите на българската страна за предоставяне на поддръжка на страната домакин, а и по-добри условия за нашите военнослужещи.

Както вече казах, Министерството на отбраната започна процес по координация с Агенцията на НАТО за поддръжка и придобиване на дейностите, свързани с проектирането и изграждането на инфраструктурни обекти и основен ремонт на съществуващи сгради за разполагане при усилено присъствие на НАТО в района на Кабиле, Ямбол. Взето е решение в посочения район да може да бъде развърната многонационалната бригада. Проектирането на съоръженията следва да отговаря на националните изисквания, на изискванията на НАТО и на определени специфични изисквания на италианската страна. Всичко това предполага ангажирането на функционална компетентност от различни структури в Министерството на отбраната при проектирането.

•  Каква е ситуацията с некомплекта във формированията на армията?
• Некомплектът във Въоръжените сили е в рамките на 22%, който за последните 10 години се запазва в този диапазон и все още не е намерен правилният подход за неговото преодоляване. Проблемът е сериозен и с трайно негативна тенденция. Причините са от различен характер, но основно това са демографски фактори и свързаните с тях недостиг на работна ръка, конкуренцията на пазара на труда и най-съществената – равнището на социалния статус на военнослужещите. Военната служба към момента не е дооценена в българското общество и по-ниско платена в сравнение със заплатите в други професии. От съществено значение е военнослужещите да са удовлетворени при изпълнение на военната служба и да я припознават като дълг и начин на живот. Да достигнат до подходящия социален статус, съответстващ на високите отговорности, рисковете на професията и ограничените им граждански права.

Приетите законодателни промени за увеличение на заплатите на военнослужещите с 30% от 2025 г. e само една от стъпките, които се предприеха, за да се повиши интересът към военната професия. Реализирането на дългосрочната социална стратегия за осигуряване, мотивиране и задържане на хората в отбраната, както и подобряването на инфраструктурата и превъоръжаването с нова техника ще изисква повишаването на бюджета за отбрана на над 2% на БВП.

• Наскоро обявихте, че е крайно време да намерим форма на военно обучение на гражданите, включително и форми на запас и резерв, които в криза могат да попълнят съществуващия некомплект. Какви варианти се обмислят или планират?
• След окончателното преустановяване на наборната военна служба от 1 януари 2008 г. запасът продължава да намалява, което може да доведе до неговото изчерпване в близко бъдеще. При това положение попълването на определените военновременни формирования със запасни през следващите 3–5 години ще е затруднено, а в бъдеще и невъзможно.

Поуките от практиката от война в Украйна ясно показаха необходимостта от подготвен във военно отношение човешки ресурс за попълването на въоръжените сили преди и в хода на военните действия. Застаряващият и намаляващият контингент от запасни в съчетание с ниските нива на количественото му попълване чрез срочна служба в доброволния резерв поставя Министерството на отбраната в ситуация да търси и разработва варианти за неговото попълване. Много страни – членки на НАТО, срещат същите проблеми, поради което са предприели различни подходи за тяхното решаване, подкрепени с политически решения.

Един от вариантите, който се разглежда в МО, е въвеждането на задължителна военна подготовка, като искам ясно да отбележа, че това не означава наборна военна служба. Реализирането на такъв вид военна подготовка само с усилията на Министерството на отбраната при отчитане на настоящите характеристики на социалния и икономическия стандарт на живот в страната и промяната в глобалната среда за сигурност към настоящия етап се очертава като трудно решима задача. За създаването на благоприятна среда за реализирането ѝ е необходимо усилията да бъдат насочени към търсенето на широка обществена подкрепа за нейното въвеждане чрез законовото ѝ регламентиране. Каквато и форма да се приеме, трябват допълнителни инвестиции и време за подготовка. 

•  Военната мобилност е водещ проект на сътрудничеството между НАТО и ЕС. Приемането ни в Шенген има ли отношение към този проект?
• Вероятно имате предвид понятието „военен Шенген“, с което експертите във военната област отбелязват усилията за осигуряване на безпрепятствено и бързо преминаване на границите на отделните европейски държави при придвижване на войски и материални средства, а за експертите от държавната администрация в областите на инфраструктура, финанси и транспорт – то означава ангажимент на страната, в който Министерството на отбраната задава приоритети за изпълнение.

Сътрудничеството между НАТО и ЕС стартира още през 2016 г., като от 2023 г. насам се наблюдават по-конкретни стъпки по отношение на военната мобилност. Проектът „Военна мобилност“ на Европейския съюз към Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната има за цел реализирането на вече споменатия „военен Шенген“ – създаване на условия за бързо трансгранично преминаване на въоръжени сили и материални ресурси. Фокусът е насочен към специфичните военни изисквания, транспортна инфраструктура, превоз на извънгабаритни и опасни товари, митнически разрешения и разрешения за трансгранично преминаване. В изпълнение на своите планове в дневния ред на НАТО също присъстват подобни въпроси.

Стига се до логичното положение, в което задачите на национално ниво, произтекли от работата по проекта на ЕС и тези, които страната изпълнява като член на НАТО, се срещат в ползването на едни и същи човешки, материални и финансови ресурси. Придобиване на способности, използвани от дадена страна членка, би могло да стане по линия на единия съюз, а не е изключено по линия на членството на същата държава в другия съюз да възникне нужда от тяхното използване за негови цели. Разбира се, не всички държави са едновременно членки и на двата съюза. Проектът по военна мобилност се стреми да покрие и удовлетвори и тези положения. Избягването на дублиране на усилия е друг важен момент в сътрудничеството между НАТО и ЕС. Споделянето на информация е от съществена роля за опосредстването на тези контакти и в придвижването напред към общата цел за гарантирането на нашата сигурност.

Всички тези теми вече стоят в дневния ред и на двете организации, като отново събирателната точка е отделната държава, която самостоятелно и/или заедно с останалите страни членки приема предизвикателството да въведе необходимите законови и процедурни промени, за да се постигнат единни стандарти при придвижването в Европа на въоръжени сили и материални ресурси. Вече се работи и на регионално ниво, налице са първите експертни междуведомствени срещи със съседни страни по хармонизиране на изискванията за преминаване през общите за тези държави коридори.

АКЦЕНТИ

1. Военната служба към момента не е дооценена в българското общество и по-ниско платена в сравнение с други професии
2. Приетите законодателни промени за увеличаване на заплатите на военнослужещите с 30% от 2025 г. е само една от стъпките за повишаване на интереса към военната професия
3. Укрепването на възпиращия и отбранителния потенциал на Алианса по Източния фланг, и най-вече в Черно море, е наш основен приоритет
4. На този етап България разчита изцяло на НАТО за защита от атака с балистични ракети, което налага спешна модернизация на системата ни за ПВО
5. Евентуалното въвеждане на задълителната военна подготовка не означава наборна военна служба

Нашата система за Противовъздушна отбрана се нуждае от спешна модернизация