Не познавам думи като „отказвам се“ и „не мога“, категорична е младши сержант Гергана Бочева от 61-ва бригада
Фото авторът
„В редиците на Българската армия съм от 6 години. Това беше една моя мечта и съм изключително щастлива, че я осъществих. А от 6 месеца съм младши сержант и съм назначена на нова длъжност. Така че армията ми дава възможност за развитие. Общо взето, всичко е свързано с много труд и той е оценен, за което съм много благодарна.“ Думите са на младши сержант Гергана Бочева – старши специалист по КИС в батальона за логистично осигуряване на 61-ва Стрямска механизирана бригада.
Родена е в Карлово и е харесвала военната професия от малка. Силно впечатление са ѝ правили хората в униформа. И още на 14-годишна възраст се е замислила какво ще учи след 12-и клас. Споделя, че тогава е взела своето решение. След завършване на средното си образование в СОУ „Иван Вазов“ в Сопот е постъпила в НВУ „Васил Левски“ във Велико Търново и си е избрала гражданската специалност „Национална и регионална сигурност“ – редовно обучение.
На 18 март 2019 г. постъпва в 61-ва бригада като войник. Приемните изпити не са я затруднили, тъй като се е подготвила старателно за тях. Има близки военнослужещи, които са я подкрепили в решението ѝ да влезе в редиците на армията. Спомня си, че след навършването на пълнолетие си е купила… въздушна пушка. „Страстта към оръжието и стрелбата, да се научиш на дисциплина, на чест и отговорност, това не може да се даде по начин, по който се дава в армията“, казва младши сержант Гергана Бочева.
Винаги е била
всеотдайна в службата
Специалността от Военния университет ѝ помага в сегашната дейност. Усвоява новите задачи, но признава, че има още много какво да надгражда. Споменава така, между другото, че през миналата година е завършила магистратура, свързана със спорта, в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. И че навсякъде, където е учила, има само отлични оценки.
Желанието за изяви ѝ носи истинско удовлетворение и в спортните надпревари. За нея спортът е начин на живот. А военната служба ѝ дава прекрасната възможност да го практикува. Защото е известно твърдението, че армията и спортът са неделими. Гергана участва в почти всяко едно спортно състезание по лека атлетика, военен трибой, рейнджър, тактическа стрелба, планинско бягане, в маратони на по-малки дистанции – 10,5 км. Играе волейбол, тенис и футбол. Посещава фитнесзалата в района на бригадата. От известно време се увлича по аеробика, за която подчертава, че развива всяка една мускулна група. И има график – аеробика в понеделник, сряда и петък, и бягане във вторник, четвъртък и събота. Разбира се, този график зависи и от служебната заетост на Гергана. Обича и да чете книги на всякаква тематика и трябва да е много организирана, за да ѝ стига времето за всички нейни увлечения.
Но само участието в спорта ли е важно? Младши сержант Бочева се стреми винаги и към стълбичката за награждаване. Така например тя е печелила индивидуално първото място на провеждания в бригадата военен трибой – стрелба, хвърляне на граната и крос на пресечена местност 4 км (за мъжете – 8 км). Имала е
престижни класирания
в маратоните и планинското бягане. През миналата година на състезание в Бургас на четвърт маратон 10,5 км е заела 9-о място от 126 участнички. Участвала е на тактическа стрелба и на военен трибой в армейските шампионати.
През 2024 г. е била и командир на отделение във вече традиционните военноприложни състезания по строева подготовка. Определя това участие като огромно предизвикателство, тъй като още не е била натрупала достатъчно опит. И е било много различно от това да изпълнява команди, а в един момент тя самата да ги отдава. Отделението се е представило доста добре и през тази година целта е то да бъде в челната тройка.
„След като влязох в армията, започнах да покривам нормативите по физическа подготовка и командирите ми забелязаха, че времето ми при бяганията е доста добро. И започнаха да ме включват в състезания. Първото от тях беше военният трибой през 2019 г. Станах пета в индивидуалното класиране в бригадата. И си казах – щом сега съм на пето място, ще мога и по-напред да бъда. И нещата тръгнаха. Мотивирах се още повече в подготовката. И резултатът дойде“, спомня си младши сержант Гергана Бочева.
Определя изкачването на стълбицата на призьорите като вълнуващо. Защото означава, че старанието, което е положила, има резултат. „Вдъхновяващо е да се качиш на стълбичката за награждаване, но не когато съм само аз, а и отборът. По-лесно е, когато спечелиш индивидуално, но по-трудна и по-радостна е
отборната победа
Защото зависим един от друг, отговорността е голяма, но пък и удовлетворението от успеха е неописуемо. Всеки дава всичко от себе си и неслучайно спортният ни клуб е на доста добро ниво и постига високи резултати. Всичко е свързано с екипната работа“, посочва младши сержант Бочева.
Горда е с миналогодишната победа на отбора на 61-ва бригада на състезанието във Варна на четвърт маратон – 10,5 км. Дори постижението е записано на специална фланелка и е на почетно място във фитнесзалата. Гергана е откровена: „На старта на маратона не мога да регулирам дишането си, но след 50–60 м вече успявам. Има критични моменти и тогава идва волята. По-тежко се диша, натежава умора в краката, но волята ме крепи, особено когато състезанието е отборно. Тялото ми говори, че трябва да спра, но продължавам напред. Думи като „отказвам се“ и „не мога“ не познавам. Може и да съм удовлетворена от резултата, но винаги съм
критична към себе си
Дори и да съм на първо място, след това започвам да търся къде съм допуснала грешка, за да може да се представя още по-добре. И това ми носи успехи“. Държи също да отбележи, че човекът, който я мотивира за спортните успехи е командирът на батальона за логистично осигуряване подполковник Христо Касалийски. Той е и председател на ВСК „Стрямци-61“ и състезател с много постижения.
Накрая на разговора ни младши сержант Гергана Бочева заключава: „Ако човек реално си постави за цел да се развива, няма нищо невъзможно. Да, наистина отнема много време, изисква много труд. Но в крайна сметка, когато видя резултата, това ми стига. И най-вече относно военната служба – за мен тя е призвание. С радост идвам на работа всяка сутрин. Това е моят път. Времето ще покаже, но искам да се развивам в Българската армия“.
