Въоръженият руски речен транспортен плавателен съд „Бeлград“ служи във ВМС като „Варна“.
При включването на България в Първата световна война (1/14 октомври 1915 г.) Дунавската флотилия разполага само с две 20-тонни миноноски („Ботев“ и „Левски“, построени през 1877 г.) и два 18-тонни парни катера („Борис“ и „Караджа“, построени през 1876 г.). Затова в „История на Дунавската флотилия 1879–1935 г.) контраадмирал Сава Иванов отделя специално внимание на следното събитие:
„Скоро обаче военното щастие ни се усмихна и ние можахме да се сдобием с един отличен параход влекач и 4 шлепа, които ни бяха тъй необходими в този момент. По инициатива на сина на бившия руски параходен агент в гр. Лом и със съдействието на нашитe погранични войски още в началото на военнитe действия, на 15 октомврий 1915 г., един ден след бомбардировката на Варна от руската ескадра, беше примамен и пленен в Ломското пристанище въоръженият руски речен транспортен кораб „Бeлград“ (бивш „Крал Александър“ – Ат. П.) заедно с 4 шлепа. На 26.Х.1915 г. този параход заедно с шлеповете беше предаден на
българската Дунавска флотилия
и веднага екипиран с необходимата военна обслуга. След два дена, на 28.10.1915 г., при подобаващо тържество параходът беше прекръстен с името „Варна“ и на него се издигна българското военно знаме. От този момент българският транспортен параход „Варна“, който запълни една голяма празнота в нашата Дунавска флотилия, започна своята усилена и много резултатна дейност.
Този кораб, докато трая войната, в продължение на 4 години, действа почти непрестанно по Дунава и като транспорт, и като боен кораб, и пренесе неоценими услуги на нашата армия. Поради здравия му корпус и силната му машина той плаваше по Дунава даже и през зимата, когато другите кораби преставаха да плават и се прибираха за продължително време на зимовка.
По отношение на дейността на транспорта „Варна“ през време на Световната война запасният мичман II ранг Борис П. Савов, служил през цялата война на транспорта, в своите
спомени от войната,
между другото, пише:
„Параходът „Варна“ като един силен речен влекач можеше да влачи много шлепове едновременно. Четирите шлепа, които притежаваше, бяха съвсем недостатъчни за него и затова, за да може да бъде по-рационално използван, българското правителство беше принудено да вземе под наем 10 шлепа от Австрийското Дунавско параходно дружество. През цялата война той разви една твърде забележителна и ценна дейност за нуждите на армията и прехраната ѝ. Той постоянно пренасяше войски, храни и фураж. Чрез това той стана един много ценен сътрудник на Главното тилово командване. Бързите нареждания на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост хвърчаха почти всеки час, а пристанищните коменданти ни посрещаха с телеграми в ръцете си и веднага, често пъти, без да се спрем на пристанището, след като оставяхме шлеповете, трябваше пак да пътуваме, за да изпълним нови заповеди, било то, за да докараме
нови пълни шлепове
или да откараме празни шлепове за натоварване. По този начин параходът беше денонощно в непрекъснато движение, а обслугата му беше горда, че изпълнява достойно отечествения си дълг.
При започване на военните действия срещу Румъния транспортът „Варна“ участва като боен кораб в десанта при гр. Калафат, а след това разви една още по-усилена транспортна дейност по пренасянето на грамадната военна плячка, завзета в Румъния, и в същото време плени 10–12 румънски шлепа, с което значително увеличи подвижния си парк. (При Калафат „Варна“ стоварва една пехотна дружина и 2 полски оръдия – Ат. П.).
Независимо от това, поради обстоятелството, че корабът притежаваше една „Вортингтонова“ помпа (Worthington pump – Ат. П.) от голяма мощност, той се използваше и като спасителен параход. Така например на брега при с. Рахово, под Русе, беше потънал един натоварен шлеп. Ние още до вечерта привършихме окончателно трудната и изискваща продължително време работа и довлякохме спасения шлеп в Русе. Тази
бързина в спасителната работа
учуди всички. Парната „Вортингтонова“ помпа, която по-рано е служила за изпомпване на петрол от руските шлепове, при нашата обслуга беше пригодена и използвана да изпомпва не само течности, но също така жито, ръж и малки риби. По този начин ние бързо изпомпвахме от потопените шлепове заедно с водата и съдържимите зърнени храни, докато шлепът се издигне и плувне над водата. Така спасихме около 67 шлепа и понтоните от разрушения румънски мост при с. Рахово. Като куриоз ще съобщя, че част от тежкия железен румънски мост, потопен при Тутракан, съответно обвързан и съединен със система скрипци, посредством силната машина на транспорта, го потътрихме по дъното на ръката и довлякохме до брега заедно с тинята, която беше напълнила понтоните.
Поради отличното командване, добрия ред, честите пътувания и усилената работа обслугата на транспорта „Варна“ представляваше едно тяло с един мощен дух.
От последния моряк
до командира на кораба, включително, всички се надпреварваха да работят по-бързо, по-сръчно и по-резултатно и всички бяха готови да изпълнят най-примерно дълга си към воюваща България. За усърдната ни и резултатна работа ние на два пъти получавахме служебна благодарност от Щаба на Действующата армия… Тия похвали ни окуражаваха и ние безспир, и денем, и нощем, кръстосвахме по Дунава и влачехме пълни шлепове, които трябваше да се разтоварват предимно в Лом и Русе“…
Поради това, че на Дунава нямаше вече неприятел – сръбските войски бяха изтикани на юг от Дунавските брегове, Румъния беше неутрална, а руските военни кораби не се появиха на Дунава и важният във военно отношение речен път за съобщение беше всецяло под господството на съюзниците, краят на 1915 г., както и началото на 1916 г., протече под знака на една усилена по Дунава съюзническа транспортна дейност“.
В монографията си „От Прахово до Сулина. Българското корабоплаване по р. Дунав (1915–1918 г.)“ (2006 г.) проф. д.и.н. Велико Лечев обобщава: „Най-сериозни резултати за цялото времетраене на Първата световна война постига влекачът „Варна“. Той превозва 69,4 % от общия обем на товарите по р. Дунав“. А според о.з. капитан І ранг Васил Христов това в цифри означава: 783 рейса между Оршова и Тулча, проплавани 79 305 км, пренесени 63 680 военнослужещи и 513 320 т бойни и други материали.
По интересен начин биографията на контраадмирал Иван Вариклечков е свързана с „Варна“. На 10 ноември 1918 г. той командва парахода при форсирането на р. Дунав от съглашенските войски, за което е награден с френския орден „Légion d’honneur“. На 29 април 1919 г. пристига с „Варна“ в Оршова, където след трудни преговори с английския комендант на пристанището приема на борда 300 български студенти, изгонени от Германия, и ги връща в родината.
