Срещата на върха на НАТО през 2027 г. ще бъде в Албания.
Изненадата от разделянето на Албания от Северна Македония по техния европейски път вече преминава. Ако все пак е имало някакво учудване, то е било предизвикано по-скоро от нарушаването на принципа на Европейската комисия, че щом две държави кандидатки години наред вървят заедно, те не се разделят до успешното им присъединяване към ЕС. Пример – Румъния и България. В този смисъл решението на Брюксел да отдели Албания от Северна Македония е прецедент, слагащ на масата цял списък с въпроси, на които е време да се потърси отговор.
И първият от тях е как така една държава като Албания изведнъж постигна напредък и даде основание на ЕК да започне преговорния процес за членство. Вярно, и ние отдавна се разделихме с фразата за „албанския реотан”, особено след като доста наши съграждани тръгнаха на екскурзия и почивка в албанските курорти. Оказа се, че това, което сме знаели за „страната на орлите”, е напълно овехтяла представа.
Днес Албания е примамлива дестинация
не само за туризъм, но и за бизнес, за инвестиции, за политици, за военачалници.
През дългите кореспондентски години в Скопие, когато отговарях и за съседните държави, съм бил много пъти в Албания по професионални задължения и задачи. Преди 2 години обаче със съпругата ми решихме да пропътуваме по някои албански маршрути, по които служебно бях минавал. И тръгнахме: Берат, Валона, или както там я наричат – Вльора, Саранда и оттам на юг – в Гърция, в Янина. Прескочихме Тирана, в която промените са видни и без въоръжено око. Същото се отнася и за другите ни дестинации.
Не бях ходил горе-долу десетина години и това, което видях, ме изненада. Особено по морето. Вльора прилича на всеки един италиански морски куророт с многобройните си пицарии и джелатерии, в които се продава италиански сладолед, разбира се. Саранда повече намирисва на Гърция, още повече че Корфу е отсреща. Пък и архитектурата е твърде близка с егейската. Във всеки случай обаче морските курорти на Албания са по-близо до модерното, европейското, отколкото до миналото на една затворена държава от времето на Енвер Ходжа. Е, не бива да спестяваме намеците за канали на дрога, че управлението на премиера Еди Рама, който кара четвърти пореден мандат начело на правителството, има черти на автократизъм, и т.н. Но в крайна сметка, като сложиш всичко на кантара, се вижда, че
Тирана се отнася прагматично и цивилизовано в международните отношения
и върви напред. Неслучайно отбелязах, че балканската държава става притегателен център на политици от различен калибър. В края на годината премиерът Еди Рама тържествено обяви, че страната му има честта през 2027 г. да бъде домакин на Срещата на върха на НАТО. Рама имаше основание да е горд, защото за една малка държава с 2,4 млн. жители това е уважение, но и голямо предизвикателство от гледна точка на сигурност, логистика, транспорт и какво ли не още. Нали по традиция на подобни форуми присъства и президентът на САЩ, в случая Доналд Тръмп. Да, дотогава има време и според някои коментатори от съседството премиерът би могъл да премълчи този факт, без това да означава, че няма да започнат да се готвят за него. Еди Рама не се отличава особено с политическа скромност, но защо да не се похвали с ясното съзнание, че това носи дивиденти не само на него като държавник, а на цялата държава. И е заслужено признание за всичко, което Тирана прави през последните години, за да се превърне в
сериозен партньор в НАТО
а сега вече и в преговорния процес за членство в ЕС.
Впрочем високият севернотлантически форум в Алабния не идва на празно място. През октомври 2023 г. там се проведе среща по Берлинския процес. Тази година през май ще е срещата на Европейската политическа общност. Това е инициативата на френския президент Еманюел Макрон, в която участват всички страни – членки на Европейския съюз, страните кандидатки независимо дали вече преговарят, или не, както и някои държави, които имат по-близки или особени отношения с ЕС, като Великобритания и Швейцария. В Тирана вече казват, че това шесто поред събиране в рамките на въпросната френска инициатива е голямо логистично предизвикателство, но и знак за доверие във възможностите на албанските власти да организират подобен форум.
През март миналата година в Тирана пък се състоя среща на страните от Югоизточна Европа плюс Украйна, на която присъства и президентът Володимир Зеленски. Няколко месеца преди това, през декември 2022 г., там се проведе форумът ЕС–Западни Балкани. Както се вижда – това е напрегната политическа програма, израз на доверието, което Албания си е спечелила в международните интституции. И понеже започнахме да говорим за раздялата на Тирана със Скопие, само ще кажа, че най-значителното международно събитие, организирано край Вардар, бе срещата на държавните и правителствените ръководители на ОССЕ през 2023 г., но то бе следствие на ротационното право на дипломацията на Северна Македония да председателства организацията.
Политическата легитимация на Албания като сериозен партньор в НАТО не идва на празно място. През миналата година Алиансът приключи с модернизацията на военовъздушната база Кучова, макар че предварителните планове бяха тя да бъде готова още в края на 2023 г. В обновяването на контролната кула, пистите, хангарите и складовете Алиансът вложи 50 млн. евро.
НАТО ще има и военоморска база в областта Порто Романо, на север от основното пристанище на страната в Дуръс. Правителството вече одобри 54 млн. евро за тази цел, като част от общата инвестиция от 390 млн. евро за изграждането на нов пристанищен комплекс там. Очевидно е, че освен за туризъм и плажуване Тирана има намерение да използва възможностите на морския бряг и стратегическото си положение и
за укрепване на южния фланг на НАТО
Тъкмо този факт – геополитическото положение на Албания на брега на морето, се изтъква като основен фактор за нейната привлекателност като партньор в Алианса. Като оправдание то звучи в думите на политиците в Скопие, че ето, в Тирана използват това като оръжие за повече инвестиции, повече сигурност, която НАТО гарантира. Знаете принципа – повече стабилност чрез Алианса, по-бърз напредък към ЕС. В Тирана явно го знаят. Ами и Северна Македония се намира на кръстопът, винаги се е гордеела с това географско местоположение, но не е умеела да го използва. Най-вече заради външните обвързаности, с които дава предпочитания на една от посоките на кръстопътя за сметка на другата: север–юг пред изток–запад, Коридор № 10 пред Коридор № 8. Да, македонците нямат излаз на море, но тъкмо Коридор № 8 им дава шанса да „излязат” на Черно и Адриатическо море. Защо не ползват този шанс?
Заедно със съобщението за срещата на върха на НАТО през 2027 г. премиерът Рама съобщи и за една голяма проява през това лято. Стартът на една от най-популарните колоездачни надпревари в света „Джиро Д’Италия” (Обиколката на Италия) ще бъде даден в Албания заедно с трите първи етапа от нея. Албанските медии очертаха маршрута им и стана ясно, че групата велосипедисти ще минава през едни от най-атрактивните места на територията на малката държава. Това не е случайно. Като се има предвид интересът по света от прякото излъчване на надпреварата, от традиционните коментари за природните забележителности около трасето, става ясно, че това си е една страхотна реклама за новата привлекателна дестинация – Албания. Това ще прибави нови туристи към онези 13 млн. гости, посетили страната през миналата година.
А Италия не беше ли окупатор на Албания през Втората световна война? Беше, но очевидно практичните албанци предпочитат да имат съседна Италия за свой приятел, съюзник, партньор, вместо да се вторачват в миналото и да търсят и измислят мотиви, които да ги разделят. Наскоро на форум в Дубай Еди Рама на коляно пя песен на италианския премиер Джорджа Мелони като поздрав за рождения ѝ ден и ѝ подари специално изработен шал за нея. Така се прави. А не както една наша много близка малка и нова балканска държава, която никак не иска да ползва предимствата от предлаганото ѝ приятелство от страна на България.
