При рак на простатата апаратът запазва ректилната функция на мъжа, казва д-р Янчо Делчев, ръководител на Клиника по обща и онкологична гинекология на ВМА
Наскоро се навършиха 20 години на роботизираната хирургия в Европа. На всеки няколко секунди вече в света се прави по една роботизирана операция. Преди седмици във ВМА бе представен апаратът Da Vinci Xi за роботизирана хирургия от ново поколение – комбинация от високотехнологични иновации и прецизност при операциите. Пръв операция с него направи д-р Янчо Делчев, отскоро част от екипа на ВМА. Досега с робот от предишна версия Da Vinci за 10 години д-р Делчев е направил в друга болница над 1400 роботизирани операции. В професионалното му начало, от 1987-а досега, той преминава по разпределение през селски здравен участък в с. Мандра, Хасковско, 2 години служи като лекар в казармата в Грудово (сега Средец), след 2 месеца подготовка във Военна болница (казва, че сега във ВМА нищо не му е чуждо), следва „Бърза помощ” в Хасково и 4,5 години в онкодиспандер в града, 19 години работи в V градска болница тежка хирургия и после – в болница „Доверие”, а от 1997 г. има специалност акушерство и гинекология.
Фото Красимир Тодоров и ВМА
По света най-много роботизирана хирургия правят уролозите. Това казва хирургът, който извърши първата операция с придобития от ВМА робот Da Vinci Xi д-р Янчо Делчев. След представянето на последната версия на апарата работата с него в болницата започна на бързи обороти, като всекидневно се правят операции от екипите на различни клиники.
Достъпът до карцинома на простатата при операция по класическия начин е труден, а роботът разширява тази възможност, допълва той. Много добре се визуализират съдовете и нервите, лесно се отделят тъканите, 10 пъти може да се увеличи образът и така се получава добрата картина на засегнатото място. Ценното е и това, че при роботизираната операция се запазва ректилната функция на пациента, скъсява се и оперативното време. На същия принцип се работи и в гинекологията. Камерата на апарата дава триизмерен образ и е много добре фиксирана, докато при лапароскопска операция тя се държи от асистента. Предимство е и много по-голямата ѝ мобилност от ендоскопа, защото инструментите имат седем посоки на движение и това дава много по-голям ход от човешката ръка. А тези инструменти са малки, работещата им част е от около половин сантиметър. И с тях
работата е направо часовникарска
казва д-р Делчев. Голям плюс е, че при операцията с робот я няма следоперативната болка. Da Vinci гарантира освен операция безкръвна и без болка бързо възстановяване, а комфортът е и за самия оператор, защото улеснява работата на хирурга, а е известна фразата: Все пак е важно кой стои зад конзолата…
В роботизираната хирургия всички трябва да са еднакво добре обучени, казва от опит д-р Делчев. И не може да няма сработване и алгоритъм в тази отборна работа. Той напомня
думите на един американски професор на международна конференция: Колеги, вие държите в ръцете си една огромна енергия, която управлявате чрез познанията си по анатомия и уменията си в хирургията. И това е така – преди да започне роботизирана хирургия, са нужни познания по класическата и ендоскопската хирургия. Това е особено важно в случаи, когато по време на операция с робота се налага да се премине към класическа хирургия. Такава практика, наречена конверсия, е макар и малък процент от роботизираната хирургия в света, но няма нищо срамно да завършиш роботизираната с отворена операция, ако това е добре за пациента. Защото водещият принцип си остава – да се направи най-доброто за пациента.
В т.нар. конзола при апарата образът е триизмерен и има системи, които отчитат всяко действие и сензори по главата на хирурга. Докато при отворената хирургия лекарят има активни усещания, а в лапароскопската гледа на монитор, като с инструмента има усещане само за съпротивление, в роботизираната хирургия в конзолата виждаш все едно си „вътре”, а едновременно краката са ти на педали, а ръцете действат с инструментите и нямаш преките усещания като при открита операция. Затова и координацията е друга.
Но лекарите с опит в класическата хирургия много бързо свикват с роботизираната. Заради което не бива „да се прескачат” традиционните стъпала в професията. Да, един сръчен хирург ще се ориентира бързо. Според мен, казва д-р Делчев,
трябва да си добър първо в класическата хирургия
Иначе, особено за младите лекари, роботизираната хирургия е много атрактивна. Тя дава възможност добрите специалисти още повече да развиват потенциала си.
Всъщност Da Vinci Xi е един много подобрен лапароскоп, а технологично е много висок скок, на светлинни години. И затова болница, която има такава система, рязко вдига нивото си, казва д-р Делчев. И качеството на операцията е още по-голямо. Въпреки че и досега ВМА се отличава с много добра продукция на здраве. Но тук хирургът се уморява много по-малко и могат да се направят много повече операции на ден, като с апаратурата може да се оперира и денонощно. Но въпросът не е в броя на операциите, а това, след роботизираната операция много от близките на пациентите не забелязват обичайните след операция промени в тях. За такова качество и продуктивност на хирургията става дума, за лесното възстановяване на пациента независимо от оперативния и травматичния риск, включително психологически при всякаква операция.
С развитието на технологиите се дава и възможност роботът да е в София, а пациентът например да е в Бургас или „на другия край” на света. Зависи само от това колко е бърз сигналът на интернета, като пример за това е извършена наскоро операция чрез телемедицина от Франция в Китай. Светът направо лети напред в технологиите.
Затова нивото на ВМА става друго с придобиването на Da Vinci Xi. Освен това ВМА е закупила робота с две конзоли, където могат да седнат двама оператори. Така един по-опитен лекар ще може лесно да обучава свой колега, подчертава д-р Делчев.
Дълбоко убеден съм, че България има добра медицина и добри лекари, смята той, като и навън оцениха доброто ни медицинско образование. Другото ценно за здравеопазването ни е, че е достъпно, а през последните години у нас навлезе много съвременна апаратура на световно медицинско ниво, допълва хирургът. Той оценява високо, че съвсем навреме има такава иновативна техника – последен модел на робота във ВМА, а на хоризонта се задава нова генерация.
Самият хирург д-р Янчо Делчев още при кандидатстването си избира между медицина, стоматология и фармация мечтата си – да бъде хирург. Смятал, че така веднага ще вижда резултата от работата си и няма „да очаква” действието на изписаното от него хапче върху пациента.
Докато е студент, става санитар в Окръжна болница в София и замечтава да стане като големите хирурзи, които среща там. Споменът му оттогава е как с копринените престерилизирани конци, които вече не се използват в операциите, защото започват да се късат, вечер вкъщи започва да връзва възли съвсем като при операция, но върху дръжката на чашата. „Нормата” му била от 700 възела: първият и вторият – в една посока, третият – контра на първите два, и т.н. Този тренинг, препоръчан от един от големите хирурзи, които среща в болницата тогава, му изграждал опит с изплитането на много „плитки”. Учителят наричал възлите азбуката на професията: Ако възелът му „изпуска” или не може да върже един възел, „отива” цялата операция… И бъдещият хирург се амбицира и така
вечер дълго плетял по 700 възела
Д-р Делчев смята, че каквото и да работиш, трябва да носи удоволствие за деня, иначе не живееш своя живот. Но това е тема, която за лекар като него започва с онези 700 възела и стига до пълнотата и смисъла на живота. Има си стъпала за това, казва, не може от днес за утре да станеш голям майстор, още по-трудно – в медицината. Като един алпинист си – след един връх поглеждаш към по-висок. Но стигайки до някакво ниво, трябва да подкрепиш тези след теб. Принципът му е: Дай знанието и опита си на младите и нека те да те подминат, това е прогресът. В очакване е само дали някое от неговите деца, син и 2 дъщери, ще тръгне по неговия път.
