Променя се цялостната структура на финансиране на общоевропейската отбрана
Мюнхенската конференция по сигурността предизвика много силни реакции. Но опитите да се покаже, че САЩ изведнъж насочват проблеми към Европа, не са съвсем коректни. Защото дебатите, свързани със самата сигурност на Европа от гледна точка на незаконните мигранти, на конфронтирането между зелените политики и бизнесреалностите, на повсеместното въвеждане на джендър идеологически програми за подрастващите и младите хора и свободата на словото, се водят в самия Европейски парламент и в европейските общества. И то в още по-жестока форма на конфронтация и сблъсък между европейските политически семейства. Това не са въпроси, дошли отвън. Затова не бива да се преекспонират толкова като атака на Америка срещу Европа.
Ние сме партньори и съюзници в много по-сериозни неща, в много по-важни съюзи
Но в Европа днес сблъсъкът не е между ляво и дясно, между център и други идеологии, базирани на социалната стратификация на обществото. Голямата дилема е сблъсъкът между либералната идеология и консерватизма.
Мюнхенската конференция като една частна инициатива няма статута на междудържавни преговори. Затова да се правят официални заявления от страна на правителства и институции дори по повод на речта на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс в една такава неформална обстановка е несъпоставимо.
А проблемите наистина не идват от Мюнхенската конференция, в Европа говорим за сигурността. Затова искам да обърна внимание на изказването на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя заяви, че ще задейства спешна клауза, която да освободи таваните на бюджетните дефицити на държавите членки, за да не се броят в тях разходите за отбрана. Това е изключително важно предложение, което убягна на медиите ни. А то променя цялата структура на финансиране на общоевропейската отбрана.
Тук трябва да се каже, че въпросът за изграждане на общоевропейска армия е хибриден, вкаран от тези, които са против изпълнението на задълженията на всяка една страна – членка на ЕС, които следват от Лисабонския договор. Защото няма никакъв спор дали ЕС трябва да развива европейска отбрана. Но европейска армия е нещо съвършено друго. Защото както няма армия на НАТО, а има армии на държавите членки, така не можем да говорим и за европейска армия. Защото Европа не е федерация. Обща армия имат САЩ, една федерация от 50 щата, които са се обединили. И нито в договорите на ЕС, нито в приетите документи се говори за европейска армия, а за обединение от силите на държавите членки в обща отбранителна политика.
И не, не трябва да правим паралелни въоръжени сили
Другата нелоялна атака към това, което всяка една европейска държава е поела, е това, че ще се увеличат драстично разходите за отбрана и че трябва да правим паралелни въоръжени сили. Не, не е така. Въоръжените сили на държавите членки и подразделенията са разписани в общите планове на НАТО, но фактически са част от военните ефективи и програмите на самите държави членки. Нито се увеличават армиите, нито стават двойни, нито по някакъв начин се конфронтира това с отбранителния съюз НАТО. Защото през 2017 г., когато започна процесът „Постоянно структурирано партньорство” (ПЕСКО), бяха подписани над 72 споразумения с НАТО, където тези действия вървят паралелно и не се конкурират. Има пълно хармонизиране между програмите и говорим вече за много по-ефективно, оперативно и бързо ползване на ресурсите на Европа.
За България това е важно в няколко посоки. Защото тези програми са свързани първоначално и основно в няколко направления. Първо, те са общи програми във военната индустрия. И се дава възможност на държавите членки да участват в разработването на общи системи за въоръжение, бойна техника, управление и комуникации. Като изискването е да кандидатстват минимум две държави и минимум три фирми. Което дава възможност за българските производители, но и за научната ни общност да бъдат допуснати до тези свръхмодерни институти и лаборатории с нашите съюзници от Европа – Германия, Франция, Италия, Швеция. Неща, за които до 2017 г. научната ни мисъл не е мечтала.
Второ, самите програми дават възможност за общо разработване на бойни системи. Можем да участваме в електрониката и в сфери, които вдигат инженеринга на нашите фирми, на качеството на производство, на достъп до материали и технологии, които са абсолютно недостъпни за нас да ги развиваме самостоятелно.
Трето, в новото предложение на Фон дер Лайен има възможност за съвместно закупуване от определена група държави. Важно е и четвъртото направление, по което имаме решение на Министерския съвет с подписан меморандум за това, че България участва в една обща система за противоракетна отбрана на Европа – т.нар. Общоевропейски противоракетен щит. Отделени са средства и се дава възможност на страната ни за съвместни покупки. Както и за „пари обратно” – получаване на средства като компенсация за предоставените от България въоръжение и бойна техника на Украйна.
България във всяко едно отношение – Сухопътни сили, Военноморски и Военновъздушни,
спешно се нуждае от модернизация
замяна на остаряло оборудване, което ние и да искаме, вече не можем да поддържаме. Решително трябва да преминем към съвместни европейски програми, което ще облекчи основната задача – модернизацията на Въоръжените сили и издигане на стандартите според изискванията на новите технологии. Така че въпросът е дали да го правим сами, или заедно с европейската отбрана. Европейските програми ни дават изключителна възможност за това. В програмата за общоевропейски противоракетен щит от м.г. сме 14 държави.
Ние сме изправени пред категоричната неотложност да превъоръжим цялата си армия в трите направления. Възможните варианти са да го извършим сами със собствения си бюджет или да се включим в тези нови възможности, разкрити в рамките на ЕС, но много по-активно от всички останали, защото нашите потребности са много по-големи, отколкото на останалите европейски държави. И да бъдем по-активни, да участваме във възможностите, които ни дава общата европейска отбрана. Досега имаше забрана да се прехвърлят средства по програми и други финансирания към отбранителни проекти. С това, което Урсула фон дер Лайен предложи, забраната пада. Това е повратна точка за европейската отбрана. И най-важното предложение, свързано с Мюнхенската конференция по сигурност, е именно това предложение. Това е действие, другото в Мюнхен бяха мнения и вълнения.
Сега България трябва да е готова с предложения в реализирането на възможностите, които предоставя това решение.
Военното производство не е разход, а стимулиране на производство
инфраструктура, заетост, на комуникации, вдигане на нивото на собствените фирми. А сега имаме възможности с това, че ни допускат до европейски разработки в отбраната, до лаборатории и институти, до това фирмите ни да участват и да се учат от чуждите разработки.
И ако тук още имаше спорове дали да участваме, в Европа се знае, че изграждането на общите отбранителни способности е належащо. Досега го спираше финансирането. Но предложението на председателя на ЕК отваря тази нова възможност. Но колкото една държава има повече предложения за участие, толкова повече и ще получи.
Годишната си работна програма ЕК изпраща до всички правителства в ЕС и до комисиите по европейските въпроси на парламентите. Получихме я и в нашата комисия. И в главата по сигурност и отбрана има предложение за изготвяне на стратегия за Черноморския регион през второто тримесечие, което засяга България и Румъния. А само след няколко седмици трябва да се направи преглед на отбраната и да се изготви „Бяла книга за отбраната” в ЕС, в която да се посочат и възможностите на Европа. Така че дебатите за европейска армия само изместват фокуса. А някои страни вече реализират стратегията си в развитието на отбранителните способности. В програмата и на нашето правителство отбраната е посочена като приоритет.
От 30 години насам сега е единственият ни шанс за попътен вятър за развитие на отбранителните ни способности. И затова много от нещата да се случат със съвместно европейско финансиране. Но трябва сами да направим превъоръжаването си.
Димитър Гърдев е председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и член на Комисията по отбрана в Народното събрание
