Плявата и огнените факли, приличащи на сигнални ракети, са две контрамерки, използвани във военните операции за защита на самолетите от управляеми ракети. Плявата е материал за заглушаване на радари, който се разпръсква във въздуха, за да създаде фалшиви цели, докато сигналната ракета излъчва топлина, която отклонява ракетите с топлинно насочване.
Плявата се състои от малки ленти от метално фолио или друг материал, които са покрити с проводим слой. Когато се разпръсне във въздуха, плявата създава облак от отразяващи частици, който обърква радарните системи и затруднява насочването на вражеските ракети към целта. Факлите излъчват топлина с много висок интензитет, привличат вражеските ракети и ги отклоняват далеч от самолета.
Концепцията за използване на плява за защита на самолетите се развива още по време на Втората световна война, първоначално във Великобритания и Германия, а впоследствие в САЩ и Япония, като всяка от тях я разработва, за да отговори на своите изисквания.
Системите за плява използват малки алуминиеви ленти (или проводници), нарязани на половината от дължината на вълната на целевия радар, което ги кара да резонират и да излъчват отново радарни вълни. След разпръскването й във въздуха плявата генерира облак от радарни отражения и може ефективно да заблуди вражеските радарно управляеми оръжия и системи за проследяване, като по този начин увеличава оцеляването на самолетите и намалява точността на насочването.
Балистичните ракети също са проектирани да изпускат плява по средата на полета си. Съвременните системи за плява са се развили и включват усъвършенствани материали и техники за разгръщане, повишавайки тяхната ефективност срещу сложни радарни системи.
Военните самолети и военните кораби са оборудвани предимно със системи за раздаване на плява за самозащита. Плявата остава съществен компонент на стратегиите за електронна война, осигурявайки ценна защита на военните активи, действащи в оспорваното въздушно пространство.
Има два типа плява. Плява с непрекъсната вълна, използвана срещу ракети с радарно насочване, работещи на непрекъсната честота, и импулсна плява, използвана срещу ракети, работещи на импулсна честота. Съвременните системи за плява са проектирани да останат във въздуха за продължително време. Те я съхраняват в специални патрони, прикрепени към самолета, като всеки патрон обикновено съдържа приблизително от 3 до 5 млн. влакна. Изхвърлянето на плява от патрона се постига от пластмасово бутало, задвижвано от малък пиротехнически заряд.
Факлите обикновено се състоят от корпус, съдържащ пиротехническо вещество, което произвежда интензивна топлина и светлина при запалване. В допълнение към пиротехническия състав съвременните факли могат да включват и специални добавки или покрития за повишаване на ефективността. Например някои факли съдържат съединения, които генерират дим или аерозоли за допълнително объркване на системите за насочване на ракетите. Има голямо разнообразие от калибри и форми за въздушни примамки, въз основа на вида и аеродинамиката на самолета.
Веднъж освободени навън от самолета, факлите се запалват и горят при хиляди градуса по Целзий, като произвеждат интензивна топлина и светлина. Тази огнена емисия служи като примамлива цел, отклонявайки системата за насочване на ракетата далеч от действителните източници на топлина на самолета, каквито са двигателите му.
Тъй като съвременните инфрачервени сензори стават все по-усъвършенствани, те притежават спектрална чувствителност, пригодена да съответства на емисиите на самолета и да отхвърля други източници. Модернизираните примамки оптимизират своя емисионен спектър, за да съответстват на излъчването на самолета, главно на изгорелите газове от двигателя. Като обобщение може да се каже, че плявата обърква радарните системи, докато сигналните ракети или факлите отвличат вниманието на инфрачервените ракети, предоставяйки на самолетите две различни отбранителни способности срещу различни видове заплахи.
