Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Приемственост на сцената на Военния театър

[post-views]
[post-views]
В новата постановка на „Хамлет”: актьорите Иван Радоев, Ясен Асенов и Гергана Плетньова

Всяко поколение търси отговора на Хамлетовия въпрос: „Да бъдеш или да не бъдеш?”

Довечера е премиерата на „Хамлет” в Театър „Българска армия” в превод на Валери Петров. Когато и да се постави тази Шекспирова пиеса, тя става събитие – и за театралната трупа, и за публиката. Най-малкото, защото всяко поколение си има своя прочит на този вечен текст. А актьорите Атанас Атанасов като призрака на стария крал и баща на Хамлет, както и Ясен Атанасов в главната роля, баща и син в живота, са символ на приемствеността на военната сцена.

В новата постановка на „Хамлет”: актьорите Иван Радоев, Ясен Асенов и Гергана Плетньова
В новата постановка на „Хамлет”: актьорите Иван Радоев, Ясен Асенов и Гергана Плетньова

Един от най-плодотворните режисьори, Стоян Радев, избира да разкаже „Хамлет” като приказка: „Как историята за Хамлет е възможна? Нашият отговор е, че тя е възможна като приказка – имало едно време…”, казва режисьорът. „Затова ние нито се обвързваме с периода, в който се появява пиесата, нито търсим конкретните исторически параметри на описаните събития, нито разполагаме действието в съвремието ни. Мислим, че в случая същината се разкрива, ако на въпроса „Кога?” отговорим с „Някога…”, като това приказно някога означава винаги. Този подход ни позволява да преживеем една истина, която надхвърля всякакви ограничения и съобразените с тях интерпретации”, разказват от екипа. Но в търсене на истината има жестокост и болка, смята режисьорът.

В спектакъла по една от най-известните пиеси в света участват и Иван Радоев, Веселин Ранков, Ели Колева, Гергана Плетньова, Веселин Дуев, Веселин Анчев, Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Симеон Дамянов, Гергана Данданова, Анастасия Ингилизова и др.

Нина Пашова е автор на сценографията и костюмите, на музиката – Михаил Шишков. Сигурно няма зрител да не знае за кървавата история на младия принц, срещнал призрак, „полудял” и задал Вселенския въпрос: „Да бъдеш или да не бъдеш”? И до днес се търси отговорът му, но какво удоволствие е да го потърсим заедно в театралната зала. На въпроса, вечен като самия живот.

Полилеят на подпалвача в галерия „Ракурси

Двама млади художници – Калия Калъчева и Стоян Илев, представят в галерия „Ракурси” живопис в съвместната си изложба „Полилеят на подпалвача”. Като интериори във Версай, полилеите на Калия пламтят с жар. А в своите платна Стоян е способен да бъде също толкова опустошителен. И в двата случая тяхната професионална отдаденост бушува безпощадно. Цветове и светлина създават истинско пиршество за очите.

Филмът „Плът” на Димитър Стоянович е за тържеството на живота

Първият игрален филм на Димитър Стоянович, „Плът” е в конкурсната програма на 29-ия София Филм Фест. Филм за тържеството на живота въпреки тежката тема. Голямата актриса Пламена Гетова във филма е най-известният преводач от китайски език в България. Поверяват ѝ романа „Плът”, (измислен във филма), а Весела Бабинова е в ролята на нейната дъщеря. Филмът е посветен на майката на Дими Стоянович – актрисата Ани Бакалова. А измисленият роман във филма разказва как не душата е най-важна, а самата плът.

Режисьорът и сценарист на филма „Плът”  е и главен редактор на сп. L`Europeo
Режисьорът и сценарист на филма „Плът” е и главен редактор на сп. L`Europeo

Филмът с премиера на 14 март поставя плътта срещу духа в разказа за неминуемото, каквото е смъртта. Темата наистина е провокирана от личната история на Димитър Стоянович, много популярен като водещ на „Култура.БГ” по БНТ, както и като главен редактор на списание L`Europeo. Той създава филма си като разказ за човека в неговата абсолютна крехкост. Натрапва се идеята, че изкуството е терапия. Защото някак остава надеждата, че „каквото и да ти се случи, няма нищо страшно”. И каквото и да се случва, всичко свършва: и хубавото, уви, и лошото. „Не може да е толкова страшно”, казва героинята…

Освен двете известни актриси ще видим и Юлиян Вергов, и Руши Виденлиев.

НАКРАТКО

София е част от световното турне на канадския изпълнител Брайън Адамс, един от най-известните, успешни и обичани музиканти в света. Събитието ще е в зала „България” на 29 април, където той ще изнесе акустичен концерт. Музиката в албумите му има 3 номинации за „Оскар”, 5 – за „Златен глобус”, награда „Грами” и 20 награди „Джуно”. Събитието е част от световното му турне Bare Bones Live.  

Българските артисти Красимира Стоянова и маестро Людмил Ангелов откриват юбилейния „Европейски музикален фестивал”, създаден преди 25 години Музикалният форум ще бъде открит от сопраното и пианиста на 12 март. Програмата за откриването предвижда изискан камерен рецитал от шедьоври на Рихард Вагнер, Густав Малер и Рихард Щраус. В София идват елитни оркестрови ансамбли и солисти. Единствен по рода си и за първи път ще е музикалният цикъл „Колекция „Страдивариус” с виртуозни музиканти, които имат привилегията да свирят на най-ценните инструменти от кремонската лютиерска школа.

Председател на журито на кинофестивала през май в Кан е голямата френска филмова звезда, актрисата Жулиет Бинош.

Документалното кино нахлува на SFF

Документалното кино на София Филм Фест (SFF) предлага от 13 март рекорден брой премиерни документални филми и с българско участие. „Тихи наблюдатели” на Елица Попова е за отдалечено българско планинско село, където през погледа на 6 животни наблюдаваме изчезването на хората.

В „Това беше 1965” на Лиза Мари Стойчев търси истината за своя произход и за семейството си между България и Германия. „Усещане за принадлежност” на Ирена Даскалова е забравена история на трима католически епископи – Петър Башев, Филип Станиславов и Петър Парчевич, родени през 17 век първо в Чипровци, а по-късно в Италия, където са учили и живели.

Главни герои във „Великани” на Христо Петков са създателят на инициативата „Капачки за Бъдеще” Лазар Радков и хората, които увлича след себе си, спасили с доброволчеството си хиляди бебета.

Диана Захариева представя „Ива Ваня – целуната от съдбата, забравена от всички”, посветен на немската филмова звезда с български корени Иванка Янакиева – единственото българско име в европейското кино от немия му период. „Не съм лош човек” на Надя Тодорова проследява живота на двама души, които по време на политическите събития в Прага през 1968 г. са от двете страни на барикадата.

„И никой не пита защо” на Марио Кръстев е посветен на рок певицата Милена Славова, а „12 такта” на Борислав Костов разказва за блусаря Васко Кръпката, за Евгений Дайнов – политолог и музикант, и групата 12 Bar – за българи, които свирят в Америка.

На 28 февруари, 1 и 2 март Софийската опера представя премиерата на последния шедьовър на великия Джузепе Верди „Фалстаф”. Либретото е на Ариго Бойто, по Шекспировата комедия „Веселите уиндзорки” и сцени от „Хенри IV”. Диригент e Григор Паликаров, режисьор – Марко Гандини. В образа на Джон – Кирил Манолов и Лучо Гало. След успеха на „Отело” през 1887 г. Верди, който вече е написал 26 опери и е на 80 години, заявява: „След като безмилостно избих толкова много герои и героини, най-накрая имам право да се посмея малко.” Премиерата е през февруари 1893 г. в миланската „Скала”. Присъстват кралски особи, аристократи, критици и хора на изкуството от цяла Европа. След спектакъла Верди и целият състав са аплодирани повече от час. Настоящата постановка на „Фалстаф” от Верди е трета за Софийската опера, първата е през 1942 г.
На 28 февруари, 1 и 2 март Софийската опера представя премиерата на последния шедьовър на великия Джузепе Верди „Фалстаф”. Либретото е на Ариго Бойто, по Шекспировата комедия „Веселите уиндзорки” и сцени от „Хенри IV”. Диригент e Григор Паликаров, режисьор – Марко Гандини. В образа на Джон – Кирил Манолов и Лучо Гало. След успеха на „Отело” през 1887 г. Верди, който вече е написал 26 опери и е на 80 години, заявява: „След като безмилостно избих толкова много герои и героини, най-накрая имам право да се посмея малко.” Премиерата е през февруари 1893 г. в миланската „Скала”. Присъстват кралски особи, аристократи, критици и хора на изкуството от цяла Европа. След спектакъла Верди и целият състав са аплодирани повече от час. Настоящата постановка на „Фалстаф” от Верди е трета за Софийската опера, първата е през 1942 г.
Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани