Автори: Д-р Александър Бурилков, проф. Гюнтрам Волф, съвместна публикация на Института „Брьогел“ и Института за световна икономика, Кийл
Европа трябва да може да се защитава срещу Русия със или без САЩ. Тук предоставяме първоначални оценки на допълнителните оръжия и войски, от които ще се нуждаем, при условие че САЩ ефективно се изтеглят от Европа. Съсредоточаваме се върху сухопътната война, защото инвазията от Русия ще остане в обозримо бъдеще основното предизвикателство за сигурността на Европа.
За руската армия войната в Украйна струва скъпо. Въпреки това поради широката мобилизация на обществото и индустрията от Кремъл руската армия сега е значително по-голяма, по-опитна и по-добре оборудвана от силата, която нахлу в Украйна през 2022 г. Руската армия и Генералният щаб сега притежават безценен опит от бойното поле, несравним с никоя друга армия – с изключение на Украйна.
Руското присъствие в Украйна в края на 2024 г. възлизаше на приблизително 700 000 войници, много повече от силите, които нахлуха през 2022 г. Отбранителното производство на Русия се увеличи бързо. Само през 2024 г. Русия е произвела и ремонтирала приблизително 1550 танка, 5700 бронирани машини и 450 артилерийски оръдия от всички видове. Тя също така развърна 1800 баржиращи дронове снаряди „Лансет“ с голям обсег на действие. В сравнение с 2022 г. това представлява 220% увеличение на производството на танкове, 150% на бронирани превозни средства и артилерия и 435% на боеприпаси с голям обсег.
По-голямата част от това е модернизирано съветско въоръжение, но руското производство ще продължи, макар и с намалено темпо, след като съветските запаси бъдат изчерпани. Това намаление ще се усети по-малко, ако се случи след края на военните действия в Украйна. Освен това Русия постигна значителен напредък в дроновете, след като преди това разчиташе за тях на Иран.
Следователно, руска атака срещу страна от Европейския съюз е възможна. Оценките на НАТО, Германия, Полша, Дания и балтийските държави показват, че Русия ще е готова да атакува в рамките на три до десет години.
Първият приоритет на Европа е да продължи да подкрепя Украйна – опитната украинска армия в момента е най-ефективното възпиращо средство срещу руска атака против ЕС. Ако Украйна реши, че американско-руската сделка за прекратяване на войната е неприемлива – защото гаранциите за мир на Путин не са надеждни, например Европа е в състояние да предостави допълнителни оръжия на Украйна, за да гарантира, че нейните бойни способности ще останат такива, каквито са в момента. Украйна и ЕС разчитат на някои критични стратегически възможности на САЩ, включително разузнаване и сателитни комуникации. Те са трудни за замяна в краткосрочен план, но има заместители, ако е необходимо.
От макроикономическа гледна точка числата са достатъчно малки, така че Европа да замени напълно САЩ. От февруари 2022 г. военната подкрепа на САЩ за Украйна възлиза на 64 млрд. евро, докато Европа, включително Обединеното кралство, изпрати 62 млрд. евро. През 2024 г. военната подкрепа на САЩ възлиза на 20 млрд. евро от общо 42 млрд. евро. За да замени САЩ, ЕС ще трябва да похарчи само още 0,12% от своя БВП – постижима сума.
Въпросът какъв капацитет ще е необходим за осигуряване на мирно споразумение в Украйна е донякъде второстепенен. Въпреки че има оценки, че Украйна ще се нуждае от около 150 000 европейски войници, за да възпира ефективно Москва, тези войски трябва да са готови да бъдат разположени бързо навсякъде, където Русия реши да атакува ЕС.
Текущото предположение на военните плановици на НАТО е, че в случай на руска атака срещу европейска страна от НАТО 100 000 американски войници, разположени в Европа, ще бъдат бързо увеличени с до 200 000 допълнителни бойци от САЩ, концентрирани в американски бронирани части, които са най-подходящи за източноевропейското бойно поле. Следователно, реалистична оценка може да бъде, че е необходимо увеличаване на европейския капацитет, еквивалентен на бойния капацитет от 300 000 американски войници, с акцент върху механизираните и бронираните сили, които да заменят тежките части на американската армия. Това означава приблизително 50 нови европейски бригади.
Бойната мощ на 300 000 американски войници е значително по-голяма от еквивалентния брой европейски войски, разпределени в 29 национални армии. Американските войски ще дойдат в големи, сплотени единици с размер на корпус с единно командване и контрол, по-строги дори от съвместното командване на НАТО. Освен това американските войски са подкрепени от цялата мощ на стратегическите средства на САЩ, включително стратегическа авиация и космически средства, които липсват на европейските армии.
Европа, включително Обединеното кралство, в момента има 1,47 млн. военнослужещи на активна служба, но ефективността е възпрепятствана от липсата на единно командване. НАТО работи при предположението, че върховният командващ съюзническите сили в Европа е висш американски генерал – но този модел може да функционира само ако САЩ поемат лидерска роля и предоставят стратегически средства.
Следователно Европа е изправена пред избор: или значително да увеличи числеността на войските с повече от 300 000 души, за да компенсира фрагментирания характер на националните армии, или да намери начини за бързо подобряване на военната координация. Липсата на координация означава много по-високи разходи и индивидуалните усилия вероятно ще бъдат недостатъчни за възпиране на руската армия.
Бързото генериране на такива увеличения изисква извънредни усилия, въпреки че опитът показва, че пазарните икономики могат да го направят. Вземайки III корпус на армията на САЩ като отправна точка, надеждното европейско възпиране – например за предотвратяване на бърз руски пробив в Балтийските републики – ще изисква минимум 1400 танка, 2000 бойни машини на пехотата и 700 артилерийски оръдия (155-мм гаубици и реактивни установки). Това е повече бойна мощ, отколкото в момента съществува във френските, германските, италианските и британските сухопътни сили, взети заедно. Осигуряването на тези сили с достатъчно боеприпаси ще бъде от съществено значение отвъд наличните в момента резервни запаси. Например един милион 155-мм снаряди биха били минимумът за достатъчно голям запас за 90 дни битка с висока интензивност.
Европа също ще трябва да генерира авиационен и транспортен капацитет, както и капацитет за ракети, бойни действия с дронове и комуникационни и разузнавателни способности. Това включва увеличаване на производството на безпилотни самолети, за да съответства на Русия – до годишно ниво от около 2000 баржиращи дронове-снаряди с голям обсег на действие. Междувременно ще трябва да бъдат наети и обучени 300 000 души нов военен персонал.
За да се постигнат тези цели, производството в цяла Европа ще трябва да нарасне. Разходите за военно оборудване в момента са около 0,7% от БВП, те ще трябва да се увеличат значително. По-голям дял от увеличените разходи за отбрана в крайна сметка ще трябва да се инвестира в набиране и обучение на военен персонал.
Поръчките в европейски мащаб ще бъдат от решаващо значение за постигане на военно производство при по-ниски разходи. Разходите биха могли да бъдат намалени значително, ако обществените поръчки се обединят и се въведе повече конкуренция. Подобни спестявания са постижими за дронове. Такива системи ще дадат на ЕС количествен и качествен паритет с руските програми за безпилотни самолети. Въздушният аспект на войната – особено дронове и ракети – подчертава жизненоважното значение на Европейската инициатива за небесен щит. Целта трябва да е даването на възможност за конкуренция между европейските компании за големи договори и да се избегне намесата на правителството в самите фирми. Свободният промишлен капацитет например в автомобилната индустрия предполага, че допълнителното търсене може да бъде посрещнато бързо.
Европейските разходи за отбрана ще трябва да се увеличат значително над сегашното ниво от около 2% от БВП. Първоначалната оценка предполага увеличение с около 250 млрд. евро годишно (до около 3,5% от БВП), което е оправдано в краткосрочен план. По-големите поръчки трябва да означават, че производствените процеси стават по-ефективни, намалявайки единичните цени. Бързото нарастване на търсенето обаче със сигурност ще повиши цените в краткосрочен план. Като цяло обаче единичните цени трябва да паднат с нарастването на обема на поръчките.
Особено за страните от източния фланг, които са най-изложени на Русия, и тези със значителни пропуски дори в основните компоненти на възпирането значително увеличение може да бъде реалистично от политическа гледна точка. Годишно увеличение от 250 млрд. евро може да бъде разделено поравно между финансиране от ЕС и национално финансиране, което да улесни както значителни съвместни обществени поръчки, така и значителни национални военни разходи.
Такива увеличения на разходите трябва да се финансират чрез дълг в краткосрочен план както по политически, така и по икономически причини. Но финансирането ще трябва да се увеличава постоянно. Едно решение би било да се набират 125 млрд. евро годишно за следващите пет години на ниво ЕС, докато държавите от ЕС постепенно ще се ангажират да увеличат своя дял от разходите, финансиран извън дълга.
Германското лидерство и ангажираност ще бъдат от решаващо значение. Германия ще трябва сама да събере поне половината от 125 млрд. евро, за да увеличи годишните разходи за национална отбрана на Германия от 80 млрд. евро на 140 млрд., или приблизително 3,5% от БВП, които да бъдат допълнени със съвместно финансиране от ЕС. Понастоящем германските военни способности са много по-ниски от способностите, необходими и поети от съюзниците. Обещанието на Германия от 2022 г. да предостави на НАТО две дивизии – обикновено около 40 000 войници – до 2025 г. и 2027 г. Едва ли ще бъде изпълнено.
